накрая.
Кери беше замаяна, но щастлива. Погледна прическата си в огледалото на пудриерата и каза отнесено:
— Всичките ми харесаха.
Марк се помъкна след тях. Превзетата агентка го чакаше и почукваше укорително часовника си.
С което го подсети да погледне своя часовник.
Нелсън Елдър играеше с отговарящия за маркетинга вицепрезидент на „Уин“, началника на градската пожарна и директора на местна компания за медицинска апаратура. Беше доста добър играч, но тази игра беше наистина невероятна и още повече повиши настроението му. Приключи с четиридесет и един удара, най-добрата игра, която бе правил от години.
Свежо поръсеният с вода райграс бе с цвета на влажни изумруди в кафявата пустиня. Зеленината се стелеше равномерно пред него и не можеше да сгреши. Макар че по курса имаше доста вода, успяваше да запази топката съвсем суха. Слънчевите зайчета танцуваха по стъклените повърхности на хотел „Уин“, който се извисяваше над кънтри клуба, и докато се навеждаше към количката си да отпие от бутилката чай с лед и слушаше ромона на изкуствения поток, Елдър си даде сметка, че от много време не се е чувствал така доволен и спокоен.
Средиземноморската вила на Холиридж Драйв направо подлуди Кери. Тичаше от една великолепна стая в друга — дизайнерска кухня, дневна на няколко нива, официална трапезария, библиотека, музикална стая, изба, огромна спалня и три по-малки, и непрекъснато повтаряше: „О, Господи! О, Господи!“
— Нали ви казах! Изцяло е ремонтирана. Вижте детайлите!
На Марк изобщо не му беше до това. Под подозрителния поглед на агентката той тръгна към вътрешния двор и седна до малкия фонтан. Дворът бе очертан от храсти мансанита и между нежните им цветчета прелитаха колибри. Огромният каньон се стелеше отдолу, решетката от улици почти не можеше да се види от яркото следобедно слънце.
Зад покрива, високо на един далечен хребет надничаха върховете на буквите на знака Холивуд. С тъга си помисли, че не беше искал това. Беше си мечтал да седи до басейна си сред хълмовете, точно под знака, след като успее като писател. Надяваше се това да продължи по-дълго от пет минути.
Кери изтича през френския прозорец и почти се разплака от гледката.
— Марк, толкова много ми харесва. Харесва ми, харесва ми, харесва ми!
— Харесва й! — уточни агентката, която излезе след нея.
— Колко? — кухо попита Марк.
— Искат три и четиристотин и смятам, че цената е добра. Освен това са вложени милион и половина в ремонта…
— Вземаме го — безизразно каза той.
— Марк! — изпищя Кери, увеси се на врата му и го обсипа с целувки.
— Току-що направихте изключително щастливи две жени — алчно се усмихна агентката. — Кери ми каза, че сте писател. Мисля, че ще създадете много чудесни сценарии, докато седите край този чудесен басейн! Довечера ще ви пратя офертата в хотела и ще ви се обадя!
Кери правеше снимки с телефона си. Марк не се усети веднага, но накрая разбра какво става, скочи и грабна апарата от ръката й.
— Правеше ли снимки и преди това?
— Не! Защо?
— Сега ли включи телефона си?
— Да! Какво толкова има?
Марк натисна копчето за изключване.
— Батерията ти е на привършване. Моята е съвсем паднала. Опитвам се да я запазя, в случай че се наложи да позвъним.
Върна й апарата.
— Добре, глупчо. — Погледна го укорително, сякаш искаше да му каже: „Само не се дръж отново като побъркан.“ — Ела вътре да разгледаш! Толкова съм щастлива!
Фрейзър дремеше на бюрото си, когато един от хората му го потупа по рамото. Изхърка и се събуди.
— Получихме сигнал от телефона на Хайтауър. Включи се и се изключи за секунди.
— Къде са?
— В източната част на Холивуд Хилс.
Фрейзър почеса четината си.
— Добре, прехванахме ги веднъж. Може би ще успеем да ги прехванем отново. Какво е положението при Декорсо?
— На позиция е и чака разрешение.
Фрейзър отново затвори очи.
— Събуди ме, когато се обадят от Пентагона.
Елдър приближаваше осемнадесетата дупка. Точно пред него потокът се хвърляше в единайсетметрова пропаст — великолепен начин за завършването на играта.
— Какво мислиш? — попита той шефа на „Уин“. — Вътре ли е?
— И още как, Нелсън. Цял ден нямаш равен на себе си.
— Знаеш ли, ако вкарам тази, това ще бъде най-добрият удар в живота ми.
Пожарникарят и изпълнителният директор го чуха и приближиха да видят пътя на топката.
— За Бога! Не се урочасвай! — възкликна шефът от „Уин“.
Замахът на Елдър бе бавен и безупречен, и когато стикът бе в най-високата точка — миг преди куршумът да пръсне черепа му и да оплеска всичко с кръв и мозък, — си помисли, че животът е изключително хубав.
Декорсо потвърди свалянето на мишената през оптическия мерник, след което бързо разглоби оръжието, прибра го в сака и излезе от хотелската стая на единадесетия етаж, откъдето се разкриваше великолепна гледка към игрището за голф.
Когато се върнаха в апартамента, Кери искаше да правят секс, но на него изобщо не му беше до това. Измъкна се, като се оправда със слънцето, и се усамоти в банята. Тя бе прекалено възбудена и продължаваше да бъбри през вратата, а той остави силните струи на душа да заглушат плача му.
Агентката беше казала на Кери, че ресторантът на хотела им бил толкова добър, че си заслужавало да умреш за него. Коментарът го накара да трепне. Тя се замоли да вечерят там и той бе готов да изпълни всяко нейно желание, макар че от всичко на този свят най-много копнееше да се скрие в стаята.
Кери изглеждаше зашеметяващо в червената си рокля и когато влязоха в ресторанта, доста хора се обърнаха след нея, питайки се дали не е някоя знаменитост. Марк носеше куфарчето си, затова повечето приеха, че е актриса на среща с агента или адвоката си. Този кльощав мъж определено изглеждаше твърде невзрачен, за да излиза с нея — естествено, освен ако не е баснословно богат.
Настаниха ги на маса под големия тавански прозорец и когато дойде време за десерта, лунните лъчи проникваха през него и изпълваха помещението.
Кери непрекъснато говореше за къщата. Тя бе сбъднат сън — не, възкликна, дори повече, защото никога не е и сънувала, че може да съществува подобно място. Била толкова високо, та й създавала чувството, че се намира в космически кораб като НЛО-то, което видяла като момиче. Беше като малко дете с въпросите си — кога ще напусне работата си, кога ще се преместят, какви мебели ще купят, кога тя ще започне уроците по актьорско майсторство, кога той ще започне отново да пише. Марк обикновено свиваше рамене, отговаряше едносрично или гледаше през прозореца, а тя се втурваше към следващия въпрос.
Внезапно Кери млъкна, което го накара да вдигне очи.
— Защо си толкова тъжен? — попита тя.
— Не съм тъжен.
