че приятелят му не е улучил. Внезапното дълбоко спущане на птицата, което последва, за миг го накара да помисли, че орелът е ударен. Но скоро младият човек сам възвести своя неуспех, като извика на приятеля си да вземе друга пушка. По всичко личеше, че орелът се готви да напусне езерото.
— Уплаших го, Змия, мисля, че докоснах само перата му, но до този миг кръв няма, а и една такава стара пушка не е пригодна за точен и бърз поглед като моя. Побързай, делауер! Сега имаш по-добра пушка. И, Джудит, изнесете „Убиеца на елени“, защото точно сега е сгоден момент да се опитат достойнствата му, ако притежава такива!
Последва общо раздвижване; всеки от състезателите се приготви бързо, а девойките със силно нетърпение зачакаха резултата. След внезапното си спущане орелът беше описал широк кръг и като се издигна, отново се завъртя над колибата на още по-голяма височина, отколкото преди.
Чингачгук го проследи с поглед, а после заяви, че е невъзможно да се улучи птица при такава голяма височина й при това отвесно над главата на стрелеца. Вах-та!-вах обаче му прошепна тихо нещо и младият индианец възбуден стреля. Резултатът показа, че беше преценил добре положението — орелът дори не промени посоката на своето летене и продължи да описва кръгове във въздуха и да се взира надолу, като че напук, към своите неприятели.
— А сега, Джудит — извика Ловецът със смях и с блеснали от удоволствие очи, — ще видим дали „Убиецът на елени“ не е и „Убиец на орли“. Направи ми място, Змия, и наблюдавай как се прицелвам, защото от наблюдение човек се учи!
Младият горски скитник се прицели грижливо, но беше принуден да повтори и потрети това, тъй като птицата продължи да се издига все по-високо и по-високо. Последва блясък и гърмеж. Пратеникът на пушката се издигна със светкавична бързина нагоре и в следния миг птицата се наклони и започна да пада, като се опитваше да се задържи ту с едното, ту с другото крило, а понякога се завърташе в кръг и пляскаше отчаяно, сякаш съзнаваше нещастието си, докато най-после, след като описа няколко пълни кръга над водното жилище, падна тежко накрая на „ковчега“. Когато изследваха тялото й, видяха, че куршумът го беше пронизал между едното от крилата и гръдната кост.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Унило върху каменното ложе
отпусна тя оловно тежка гръд,
защото там бе съдникът положен —
блюстител над добро и зло в светът.
Злините черни, мерзките постъпки,
описани във свитъка до тях,
тъй много бяха, че дори престъпник
изтръпнал би от ужас и от страх…
Но ставаше духът безкрайно чист
след прочита на този страшен лист.
— Неразумно постъпихме, Змия — да, Джудит, неразумно постъпихме, като отнехме само заради суетата си един живот! — възкликна Ловецът, когато делауерът вдигна за крилете грамадната птица и всички видяха нейните угасващи очи, вперени в неприятелите й с онзи характерен поглед, който безпомощните винаги отправят към своите мъчители. — Горко ми! За наказание ще ви напусна веднага. А когато се намеря сам сред онези кръвожадни мингоси, сигурно ще имам случай да си припомня, че животът е сладък дори за горските зверове и за птиците. Ето, Джудит! Вземете „Убиеца на елени“! Приберете го на мястото му и го пазете за някоя ръка, по-достойна да притежава такава пушка.
— Не познавам друга, която да я заслужава толкова, колкото вашата, Ловецо — побърза да отговори девойката, — и единствено вашата ще я има.
— Ако зависеше само от умението, може би наистина сте права, девойко, но би трябвало да знаем кога следва да употребяваме оръжия, също така, както ни е известно как да ги употребяваме. А изглежда, че не съм научил още първото, ето защо запазете я, докато се науча. Видът на това нещастно, умиращо същество, макар то да е само птица, събужда полезни мисли в главата на един човек, който не знае кога ще удари собственият му час и все пак е доста сигурен, че този час ще настъпи, преди да залезе слънцето днес. Още в тоя миг бих се отказал от всичките си суетни чувства и от гордостта от ръката и окото си, ако само този нещастен орел би могъл да се върне отново здрав и читав в гнездото на своите малки.
Слушателите се смутиха от неочакваното разкаяние на Ловеца, което при това се отнасяше за нещо тъй обикновено, че хората рядко се спират да преценят последиците му или да помислят за физическите страдания, които може да причини на безобидните и беззащитните. Делауерът разбираше казаното, макар че едва ли долавяше чувствата, породили тези думи и за да прекрати страданията на птицата, извади острия си нож и отдели главата от тялото и.
— Какво нещо е силата! — продължи Ловецът. — И какво нещо е да я имаш и да не знаеш как да я използваш! Нима е чудно, Джудит, че големите люде толкова често грешат, след като за дребните и скромните е толкова трудно да постъпват правдиво и да избягват несправедливостите?
— Щастлива съм, че казвате това, Ловецо — забеляза Хети. — И аз, докато стреляхте, си мислех, че е грехота да се убиват невинните птици, и смятах да ви го кажа, но не зная как стана — толкова бях любопитна да видя дали ще улучите орела при такава голяма височина, че изобщо забравих да говоря, докато злото не беше сторено.
— Така е — точно така е, мила Хети. Всички ние осъзнаваме нашите грехове и грешки, когато е твърде късно да ги осуетим! Но щастлив съм, че не казахте нищо, защото, струва ми се, точно в онзи миг думите ви не биха могли да ме спрат.
Докато се осъждаше сам в своята справедлива и искрена душа, Ловецът дори не подозираше, че точно този грях щеше да изиграе голяма роля в собствената му съдба. Рано е още да се описва как и кога стана това, защото и двете неща ще бъдат разказвани в следващите глави.
Сега обаче младият горски скитник бавно напусна „ковчега“ и седна мълчалив на площадката, като човек, дълбоко разкаян за злото, което е сторил. През тава време слънцето вече се беше издигнало над планините. Слънчевите лъчи наред с чувствата, които изпитваше в този миг, накараха Ловеца да се приготви за тръгване. Веднага, щом забеляза намерението на своя приятел, делауерът приготви лодката му, а Вах-та!-вах се зае да я подреди, за да бъде удобно пътуването му. След като свършиха, двамата се върнаха при Джудит и Хети, които не бяха мръднали от мястото, дето седеше младият човек.
— И най-добрите приятели често трябва да се разделят — подхвана Ловецът, когато видя, че всички се бяха събрали около него. Да приятелството не може да промени пътищата на съдбата и каквито и да са нашите чувства, ние трябва да се разделим. Често съм мислил, че има мигове, когато думите ни остават в паметта по-продължително и съветите се запомнят точно, защото устата, която ги дава, едва ли може да ги повтори вече. Никой не знае какво ще се случи на този свят; ето защо е хубаво, когато приятели се разделят по-задълго, да разменят по няколко топли думи за спомен. Бих искал да поговоря с всеки от вас насаме и, което е по-важно, да чуя какво ще ми отговорите — защото лош съветник е онзи, който не се вслушва в чуждото мнение със същата готовност, с която дава своето.
Разбрали намека на младия човек, двамата индианци незабавно се оттеглиха и оставиха при него сестрите, които все още не се помръдваха от местата си. Един поглед на Ловеца накара Джудит да му обясни причината.
— Вие ще можете да дадете съвета си на Хети, когато слезете на сушата — каза тя бързо. — Смятам тя да ви съпроводи на брега.
— Разумно ли е това, Джудит? Наистина при обикновени обстоятелства слабоумните се ползват с особена закрила у червенокожите. Но когато те са възбудени и склонни към отмъщение, мъчно може да се каже какво би се случило. Освен това…
