— Какво точно искахте да кажете, Ловецо? — запита Джудит, чийто благ глас и държане стигаха почти до нежност, макар че се стараеше с всички сили да подтисне вълнението и уплахата си.
— Е, исках да кажа просто, че има гледки и деяния, на които е по-добре да не присъстват дори хора, надарени с толкова малко разум и памет, колкото Хети. Така че, Джудит, ще сторите по-добре да ме оставите да сляза на сушата сам и да задържите сестра си тук.
— Не се страхувайте за мен, Ловецо — намеси се Хети, която разбра насоката на разговора. — Аз съм слабоумна, а казват, че това ми дава право да ходя навсякъде. Индианците не ще ми сторят нищо.
— И аз мисля, че няма ни най-малка причина да се страхуваш от зло, Хети — отвърна сестра й, — и затова настоявам да отидеш заедно с нашия приятел в лагера на хуроните. Твоето присъствие там не може да причини зло на самата теб, но може да бъде от голяма полза за Ловеца.
— Сега не е време да спорим, Джудит, правете, каквото искате — отвърна младият човек. — Пригответе се, Хети, и влезте в лодката, защото имам да кажа на сестра ви няколко думи при раздялата.
Джудит и събеседникът й останаха мълчаливи, докато Хети се подчини и ги остави сами. И тогава Ловецът пристъпи направо и много делово към въпроса.
— Думите, произнесени при раздяла, които биха могли да бъдат последните, чути от някой приятел, не се забравят скоро — повтори той още веднъж — и затова, Джудит, възнамерявам да ви говоря като брат, понеже не съм достатъчно възрастен, за да ви бъда баща. На първо място, искам да ви предупредя за вашите врагове, два от които, може да се каже, ви преследват по петите и препречват пътя ви. Първият е необикновената ви красота — толкова опасен враг за някои млади жени, колкото цяло племе мингоси. Тя изисква голяма предпазливост — не бива да се възхищаваме от нея и да я хвалим, а да я гледаме със съмнение и да я отбягваме. Да, красотата може да бъде отбягвана и чудесно надхитрена. За да сторите това! трябва само да запомните, че се стопява като снеговете. А изчезне ли веднъж, никога вече не се връща. Дава се за кратко време през младостта, за да се използва, но не за да се злоупотребява с нея; и понеже никога не съм срещал друга жена, към която природата е била толкова щедра в това отношение, колкото към вас, Джудит, предупреждавам ви, тъй да се каже, с последния си дъх, да се пазите от този свой приятел или неприятел, според това, как ще използвате този дар.
Джудит беше толкова доволна от недвусмисленото признание на хубостта й, че бе готова да прости много неща на човека, който го беше изказал, независимо кой беше той.
— Разбрах мислите ви, Ловецо — отвърна девойката със свенливост и скромност, които доникъде изненадаха събеседника й, — и се надявам, че съм в състояние да извлека полза от съвета ви. Но вие споменахте само единия враг, от който трябва да се пазя; кой или какъв е другият?
— Другият, както виждам, е отстъпил пред здравия ви разум, Джудит; да, той не е толкова опасен, колкото предполагах. Но щом отворихте дума, добре е да довършим. Първият неприятел, от който трябва да се пазите, както вече ви казах, Джудит, е вашата необикновена красота, а вторият е съзнанието за това. И ако първото е лошо, второто съвсем не го поправя и още повече заплашва сигурността и душевното спокойствие.
Не е лесно да се каже колко би продължил да говори младият човек — просто и незлобиво, но доброжелателно, ако не беше прекъснат от девойката, която изведнъж избухна в плач и даде отдушник на чувствата си, задържани с толкова мъка до тоя миг. Отначало воплите й бяха тъй силни и невъздържани, че Ловецът малко, се изплаши и се натъжи, когато откри колко голямо е въздействието от думите му. Дори строшите и сурови хора омекват при изблик на разкаяние у другите, но Ловецът не се нуждаеше от проява на толкова силни чувства, за да разбере угризенията на девойката. Той скочи като ухапан от змия и едва ли гласът на майка, убеждаваща своето дете, би бил по-нежен от неговия сега, когато съжаляваше, че е отишъл толкова далеч.
— Не исках да ви наскърбя толкова, Джудит — подхвана той, — казах го с добри намерения. Прекалих със съветите, виждам това; да, прекалих и ви моля за извинение. А понеже наистина ви уважавам, радвам се, като мога да ви кажа, че се оказахте много по-добра, отколкото ви виждах с моята суетност и надменност.
Джудит дръпна ръце от лицето си; сълзите й бяха пресекнали и толкова привлекателна усмивка озари лицето й, че за миг младият човек впери очи в нея с безмълвно възхищение.
— Не говорете повече, Ловецо! — прекъсна го бързо тя. — Боли ме, когато вините себе си. Познавам много добре всичките си недостатъци и виждам сега, че и вие ги открихте. Не ще забравя урока, макар че за миг ми се стори суров. Но нека не говорим повече за тия неща, защото не се чувствам достатъчно смела за подобно начинание, а не бих искала делауерът или Вах-та!-вах, или дори Хети да забележат моята слабост. А сега сбогом, Ловецо!
Джудит си беше възвърнала дотолкова превъзходството, което се дължеше на доброто й възпитание, весел нрав и друга качества, че запази изгодното положение, което толкова неочаквано беше спечелила и успешно предотврати всяко връщане към темата, прекъсната тъй странно, както и чудновато бе подета. Младият човек й позволи да прави всичко, каквото иска и когато тя стисна коравата му ръка между двете си длани, той не се възпротиви, а прие милувката спокойно, като нещо най-обикновено. Страните на девойката бяха пламнали, цялото й лице сияеше от любов и красотата й никога не беше изпъквала толкова ярко, колкото когато хвърли прощален поглед към младия човек, поглед, изпълнен с безпокойство, обич и смирена тъга. В следващия миг тя се прибра бързо в колибата и след като съобщи през един от прозорците на Вах- та!-вах, че белият й приятел я чака, не се показа повече вън.
— Ти познаваш достатъчно характера и обичаите на червенокожите, Вах-та!-вах, за да разбереш какви са условията на моя отпуск — започна Ловецът на делауерски, когато търпеливата и смирена девойка се приближи тихо към него, — и затова най-добре ще разбереш колко малка е вероятността да говоря някога отново с тебе. Малко нещо имам да ти кажа, но и това малко се основава на дългия ми живот сред твоето племе и на наблюденията и опознаването на неговите обичаи. Дори в най-добрия случай животът на една жена е тежък. И без да държа страната на моята раса, трябва да призная, че сред индианците той е още по-тежък, отколкото между бледоликите. Обаче всички жени имат своите изпитания. Носи товара си, както подобава, Вах-та!-вах, и ако той се окаже малко по-тежък, спомни си колко по-лек е той от товарите на другите индианки. Аз познавам Голямата змия добре — той никога не ще се покаже тиранин към онази, която обича, макар че ще очаква да се отнасят към него като към главатар на мохиканите. Предполагам, че ще има и облачни дни във вашата колиба, защото това се случва навсякъде и между всички хора, но когато прозорците и сърцата са разтворени, винаги ще се намери място да проникне достатъчно слънчева светлина. Ти самата произлизаш от голям род, а от такъв род е и Чингачгук. Не ми се вярва някой от вас да забрави някога това и да посрами дедите си. Дано почвата на вашето брачно щастие черпи животворни сили от росата на обичта ви.
— Моят бледолик брат е много мъдър! Вах-та!-вах ще запази в ума си всичко, което й говори неговата мъдрост.
— Това е умно и присъщо на жените, Вах-та!-вах. Да внимават, когато изслушват някого, и да проявяват смелост при изпълнението на добър съвет — това е голямото преимущество на жената. А сега кажи на Голямата змия да дойде да поговори с мен за минута и отнеси със себе си моите най-добри пожелания. Ще мисля за тебе и за твоя бъдещ съпруг, Вах-та!-вах.
Младата индианка не заплака при раздялата. Черните й очи сияеха от чувствата, пламнали в нейната гръд, и блестяха с решителност, която беше в странно и пълно противоречие с присъщата й благост.
Само минута по-късно делауерът се приближи към своя приятел с леките и безшумни стъпки на индианец.
— Ела насам, Змия, тук, по-далеч от погледа на жените — започна Ловецът, — защото имам да ти казвам някои неща, които не бива да бъдат дори подозирани, а още по-малко дочути от тях. Познаваш твърде добре отпуските и мингосите, за да не се съмняваш нито за миг какво ще стане с мен, когато се върна в лагера. Малко думи са достатъчни. На първо място, вожде, искам да ти поговоря малко за Вах-та!- вах и за отношението, което вие, червенокожите, имате към своите жени. Съгласен съм, че за вашата раса е присъщо жените да работят, а мъжете да ходят на лов. Но всяко нещо има мярка, а Вах-та!-вах произлиза от твърде добър род, за да работи като обикновена слугиня. Човек с твоите средства и положение никога не ще почувства нужда от жито, картофи или от каквито и да било плодове на полето, ето защо, надявам се, че мотиката никога не ще попадне в ръцете на коя да е твоя жена. Ти знаеш, че не съм съвсем беден и всичко, което притежавам, като муниции, кожи, оръжия или басми, оставям на Вах-та!-вах, ако не дойда да
