си го поискам до края на лятото. Това ще й помогне в началото и ще я освободи от тежката работа за доста време. Предполагам, че няма нужда да ти казвам да обичаш младата жена, защото ти я обичаш отсега, а щом чувствата ти към нея са наистина искрени, ще съумееш да я покровителстваш и да й създаваш щастие.
— Моите уши са отворени — отвърна сериозно делауерът, — думите на моя брат влязоха толкова навътре, че никога вече няма да се изгубят. Те са като гривна, която няма край и не може да падне. Нека той продължи да говори. Песента на славея и гласът на приятеля никога не изморяват.
— Ще ти поговоря още малко, вожде, но ще ме извиниш в името на нашето старо приятелство, че те занимавам сега със себе си. Ако се случи най-лошото, от мен едва ли ще остане нещо повече от купчина пепел. Така че да ми се прави гроб, би било безсмислено и, бих казал, суетно. Не държа много на това, но би било добре да се огледат остатъците от кладата и ако се намери някоя кост или парче, по-добре е да се съберат и да се заровят, вместо да бъдат оставени на вълците да ги глозгат и да вият около тях.
— Всичко ще бъде сторено, както казва брат ми — отвърна индианецът сериозно. — Нека той излее в сърцето на един приятел онова, което се е събрало в мозъка му.
— Благодаря ти, Змия. Сега вече ти посочих, каквото считах за най-важно. Ето ръката ми, делауер; знаеш, че е приятелска. Стисни я, макар никога да не ти е сторила и половината от доброто, което нейният притежател е желал.
Индианецът стисна топло подадената му ръка. А след това, възприел отново привичното си стоическо държане, което мнозина приемаха за пълно безразличие, отстъпи назад и се приготви да се раздели достойно със своя приятел. Но Ловецът бе по-естествен. Той изобщо не би прикривал чувствата си, ако неотдавнашното поведение и думи на Джудит не бяха създали у него, макар и смътно предчувствие, че тя ще съпроводи изпращането му с бурна сцена. Младият човек бе твърде скромен, за да си представи действителните чувства на красивата девойка, но същевременно и твърде наблюдателен и борбата, която беше водила със себе си и която често я бе довеждала почти до разкриването на нейната тайна, не беше убегнала от очите му. За него бе съвършено ясно, че в гърдите на девойката се таи нещо необикновено. И с такт, който би направил чест и на най-образован човек, той избягваше всяко разкриване на тая тайна, което може би щеше да стане причина по-късно девойката да съжалява. Ето защо Ловецът реши сега да потегли, и то без всякакви други прояви на чувства нито от своя страна, нито от страна на другите.
— Сбогом, Змия! Сбогом! — извика Ловецът, когато лодката се отдели от края на площадката. — Кой знае кога и как ще се срещнем отново. Ще смятам, че съм благословен от съдбата и че съм получил пълно възмездие за малкото добрини, които съм правил на тоя свят, ако ние се видим пак и можем да бъдем такива приятели и занапред, каквито бяхме толкова продължително време досега в тези хубави гори!
Чингачгук махна с ръка за сбогом. А след това, като загърна глава с лекото одеяло, както римлянин би скрил своята мъка в туниката, той бавно се оттегли на „ковчега“, за да се отдаде сам на тъгата и мислите си.
Ловецът не проговори нито дума, докато лодката не измина половината път до крайбрежието. Но тогава нежният музикален глас на Хети го накара да престане да гребе.
— Защо се връщаш обратно при хуроните, Ловецо? — запита девойката. — Казват, че съм слабоумна и на мен не ще сторят зло. Но ти имаш толкова ум, колкото и Бързия Хари, а Джудит смята, че имаш дори и повече, макар аз да не разбирам как може да бъде така.
— О, Хети, преди да слезем на сушата, трябва да поговоря с теб, дете и то по въпроси, които засягат главно твоето собствено щастие. Спри да гребеш или, за да не сметнат мингосите, че замисляме нещо срещу тях и да се отнесат с нас по същия начин, потапяй само леко веслата си и давай съвършено лек тласък на лодката. Това ще ги заблуди, че се движим. Нека си позволим тази малка хитрост, преди да стигна края на моята пътека, която се оказа твърде къса.
— А защо идва толкова бързо краят на твоята пътека, Ловецо?
— Защото, драга девойко, отпускът ми скоро свършва. А между него и края на живота ми няма голямо разстояние — единият следва другия по петите като нещо неизбежно.
— Не разбирам какво искаш да кажеш, Ловецо — отвърна девойката, като го гледаше малко учудена.
— Добре тогава, Хети, простата истина е тази. Знаеш, че сега аз съм пленник на хуроните, а пленниците не могат да правят, каквото си искат…
— Но как може да си пленник — прекъсна го развълнувана девойката, — когато се намираш тук, сред езерото, в татковата лодка, а индианците са в гората и нямат изобщо никаква лодка? Това не може да бъде вярно, Ловецо!
— С цялото си сърце и душа бих желал ти да беше права, а аз — крив, Хети. Но макар в твоите очи да изглеждам свободен, всъщност съм вързан и за ръцете, и за краката.
— Голямо нещастие е да си без разум. Ето сега не мога да видя, нито да разбера, че си пленник или вързан по някакъв начин, Ловецо. Ако си вързан, с какво са стегнати ръцете и краката ти?
— С отпуска, девойко. Той е ремък, по-здрав от всяка верига. Защото едрото може да се счупи, другото — не. Въжетата и веригите могат да се прережат или счупят, или развържат, а отпускът никога не може да бъде прерязан, нито строшен, нито отстранен с измама.
— Какво нещо е това, отпуск, Ловецо, щом като е по-здрав от въже и желязо?
— Струва ми се, че би могла да разбереш какво значи да дадеш обещание, мила ми Хети?
— Разбира се. Обещание е, когато кажеш, че ще сториш нещо, и то те обвързва наистина да изпълниш думите си. Мама винаги удържаше обещанията си към мен и казваше, че ще бъде лошо, ако не изпълнявам моите към нея или към когото и да било другиго.
— Ето това е наистина обещание и, както каза самата ти, то трябва да се удържа. Е, добре, миналата нощ аз попаднах в ръцете на мингосите и те ме пуснаха да видя приятелите си и да им предам някои вести при условие, че ще се завърна днес, когато слънцето се издигне, и ще понеса всякакви мъчения, които може да измисли тяхната отмъстителност и омраза, за да получат удовлетворение за живота на воина, прострелян от моята пушка, както и за младата девойка, убита от Хари, а също и за всички нещастия по езерото и около него. Вярвам, че сега разбираш положението, Хети?
Известно време девойката не отговори, но престана съвсем да гребе, сякаш поразена от тази нова мисъл.
— Предполагаш ли, че хуроните ще имат сърце да сторят това, което казваш, Ловецо? — запита тя.
— Не смятам, че ме мразят специално заради някое от вече извършените дела, защото това би било, тъй да се каже, самохвалство пред прага на гроба, но не е суетно да се вярва едно: те знаят, че един от най-добрите и най-хитрите им вождове падна от моята ръка. И понеже е така, племето би ги укорило, ако не успеят да изпратят духа на бледоликия да съпровожда духа на техния червен брат. Ето защо, Хети, не очаквам от техните ръце милост.
— Хуроните не ще ви сторят зло, Ловецо! — извика крайно развълнувана девойката. — Това е долно и жестоко! Аз нося със себе си Библията и ще им го докажа.
— Хети, не спрях гребането, за да приказваме за моите лични нещастия и несгоди, а за да поговорим малко по-искрено, и то по въпроси, които засягат теб, девойко. Смятам, че не си забравила толкова скоро Бързия Хари, нали?
— Аз!… Аз да забравя Хари Марч ли! — възкликна Хети стресната. — Защо да то забравям, Ловецо, когато той е наш приятел и ни напусна едва миналата нощ? Голямата и ярка звезда, която мама толкова често обичаше да гледа, бе точно над върха на онзи огромен планински бор, когато Хари влезе в лодката. А когато ти го откара до сушата близо до източния залив, тя се бе отдалечила от върха на бора само колкото дължината на най-хубавата панделка на Джудит.
— Но откъде знаеше ти колко сме пътували и къде съм свалил на сушата Хари, след като не беше с нас и ние бяхме толкова далеч, за да не говорим за нощния мрак?
— О, много добре зная всичко — твърдо отвърна Хети. — Не един начин има, за да се пресмята времето и разстоянието. А когато мозъкът се напрегне, той е по-добър от часовник. Зная, че умът ми е слаб, Ловецо, но за всичко, което се отнася за клетия Хари, той действа безпогрешно. Джудит никога няма да се омъжи за Марч, Ловецо.
— Това е въпросът, Хети, тъкмо това е въпросът, до който исках да стилна аз. Сигурно знаеш, че е естествено за младите хора да изпитват нежни чувства един към друг, и още повече, когато се случи да
