Ловеца и много от тях чупеха клоните до него, но нито един не засегна дори дрехите му. Забавянето, което произлезе от тези безплодни опити, помогна извънредно много на беглеца, който се намираше вече на цели сто метра пред първите хурони. Не можеше да се мисли за преследване с пушки в ръка и след като изпразниха оръжията си със смътната надежда да ранят своя пленник, най-добрите бегачи сред индианците ги захвърлиха и извикаха на жените и момичетата да ги приберат и заредят колкото се може по-скоро.
Ловецът разбираше много добре колко отчаяна борба бе започнал и затова не губеше нито един от ценните мигове. Той знаеше също тъй, че единствената му надежда беше да тича в права посока; започнеше ли да криволичи, преследвачите несъмнено щяха да го настигнат, защото бяха повече и можеха да се пръснат. Поради това той продължи да бяга в диагонална посока по склона, който не бе нито висок, нито много стръмен, но все пак достатъчно изморителен. Тук беглецът намали скоростта, за да си поеме дъх и продължи да се движи с бърз ход или лек бяг по най-трудните части от пътя. Хуроните крещяха и тичаха след него, но той не обръщаше внимание на това, защото знаеше, че преди да стигнат височината, на която вече се намираше, и те трябва да преодолеят трудностите, с които се беше справил той. Върхът на първия хълм беше вече доста близо и от характера на местността Ловецът дойде до заключението, че преди да стигне следващия връх, ще трябва да се спусне в дълбок дол. И затова, докато c движеше бавно към върха, той се оглеждаше тревожно във всички посоки и търсеше прикритие. Ала местността не предлагаше нищо. Близо до него се намираше само едно паднало дърво, отчаяните обстоятелства обаче изискват отчаяни действия. Дървото лежеше успоредно с долината, на самия гребен на хълма. Да скочи на върха на хълма и след това да притисне тялото си колкото може по-плътно до най-ниската част на поваленото дърво беше работа само за миг. Но преди да изчезне от очите на преследвачите си, Ловецът застана на височината и нададе тържествуващ вик, сякаш се възхищаваше от гледката, която се бе разстлала пред него. В следния миг той се просна до дървото.
Щом се намери на земята, младият човек почувства по силното пулсиране на кръвта си колко отчаяни са били собствените му усилия. Чуваше как сърцето му бие, а дишането приличаше на действието на мях, който бързо се свива и разпуща. Но младият човек скоро регулира дъха си и сърцето му престана да се блъска тъй, сякаш искаше да разбие гърдите му.
Вече се чуваха стъпките на онези, които изкачваха отвъдния склон на хълма, и скоро гласове и стъпки възвестиха пристигането на преследвачите. Щом се добраха до-върха, първите нададоха силни викове, след това уплашени, че неприятелят им ще опечели преднина по надолнището, запрескачаха един след друг падналото дърво и се спуснаха по урвата, като се надяваха да съгледат беглеца, преди да е стигнал дъното й. Така един след друг хуроните минаваха над него, докато най-сетне Нати почна да се надява, че всички са го отминали. Но последваха нови, докато броят на онези, които прескочиха дървото, нарасна на четиридесет души. Той ги броеше, за да установи колко са останали на отвъдната страна. Скоро всички стигнаха дъното на дола на разстояние около сто крачки под Ловеца, а някъде дори вече бяха изкачили част от средния склон, когато стана ясно, че обсъждат в каква посока се е отправил беглецът. Моментът беше критичен. И човек с по-слаби нерви и воля би скочил и би побягнал. Но Ловецът беше друг. Той продължи да лежи спокойно, като внимателно следеше всичко, което ставаше долу, и почти възстанови нормалното си дишане.
Сега хуроните приличаха на объркана хайка кучета. Те не говореха много, но всички тичаха наоколо и изследваха падналите по земята листа тъй, както кучетата търсят изгубената следа по миризмата й. Голямото число мокасини, минали вече оттам, затрудняваха търсенето, при все че стъпалото на един индианец много лесно може да се различи от по-свободната и по-широка следа на белия човек.
Уверен, че зад гърба му няма други преследвачи, и с надежда, че ще може да се измъкне незабелязан, Ловецът изведнъж се прехвърли от другата страна на дървото и се намери откъм по-високата част на хребета. По всичко изглеждаше, че тази маневра сполучи и надеждата накара сърцето на беглеца да затупти по-бързо. След като се вслуша в шумовете, които долитаха откъм долината, той се понадигна на ръце и крака и за да провери дали не са го видели, се изкатери до най-високата част на хълма — разстояние от десетина крачки — убеден, че щом върхът бъде между него и преследвачите му, ще го скрие от техните погледи. Когато сполучи и в това, той бързо скочи на крака и бързо и сигурно се втурна покрай хребета в посока, противоположна на оная, която бе взел отначало. Но скоро виковете откъм долината го накараха да се усъмни и той пак се изкачи нагоре, за да разузнае положението. Щом се озова на билото, преследвачите му го зърнаха и гонитбата започна отново. Тъй като по равното можеше да тича по-бързо, Ловецът продължи бягството си по самото било, а част от хуроните, съобразявайки, че тоя път ще го отведе неизбежно към края на долината, се спуснаха по нейното дъно, за да го изпреварят по този начин. Същевременно неколцина от тях се отклониха на юг, за да отрежат пътя му в тая посока, а други преградиха възможността му да се оттегли покрай водата.
Сега положението на Ловеца беше по-критично от когато и да било. Всъщност бе заобиколен вече от три страни, а от четвъртата се намираше езерото. Но той бе обмислил добре всичките си възможности и дори когато бягаше с всички сили, хладнокръвно съобразяваше какво е най-изгодно да стори. Като всеки як жител на пограничните области, той беше в състояние да надбяга всеки от индианците поотделно. Заплашителен в момента беше броят им и благоприятното положение, в което се намираха; той не би се поколебал да побегне в права посока, ако всички бяха зад него, както преди. Сега обаче случаят не беше и не можеше да бъде такъв и когато се увери, че билото се спуска към долината, той рязко сви вдясно по склона и с необикновена скорост се спусна към брега. Някои от преследвачите се втурнаха задъхано право след него, повечето обаче продължиха по дъното на долината с надежда да го настигнат в края й.
Сега Ловецът имаше друг, макар и отчаян план. Изоставяйки всичките си надежди да избяга през гората, той се насочи с най-голяма бързина към лодката. Знаеше къде беше скрита. Ако успееше да стигне до нея, оставаше само да се запази от куршумите на няколкото пушки и успехът щеше да бъде сигурен. Никой от воините не носеше със себе си оръжие, тъй като то би забавило бързината му, и затова тази опасност щеше да дойде или от несигурните ръце на жените, или от някой по-голям младеж, макар че повечето от тях вече се бяха втурнали в преследването. Всичко изглеждаше благоприятно за изпълнението на плана и тъй като пътят непрекъснато се спущаше, младият човек напредваше с бързина, която обещаваше скорошен успех.
Преди да се добере до полуострова, Ловецът префуча край няколко жени и деца, но макар индианките да се опитваха да го спънат със сухи клони, ужасът им от неговото дръзко отмъщение срещу Пантерата бе толкова силен, че никоя от тях не посмя да се приближи достатъчно, за да му попречи сериозно. Ето защо той премина безпрепятствено край тях и стигна ивицата от храсти. Като се промъкна през шубраците, нашият герой се намери още веднъж на езерния бряг, на около петдесет крачки от лодката. Тук той престана да тича, защото разбираше много добре, че сега дъхът му е особено важен за него. Дори се наведе и без да спира, освежи пресъхналата си уста, като загреба вода с шепата си и я изпи. Но времето бързо напредваше и скоро той се намери при лодката. От пръв поглед, разбра, че греблата липсваха! Това беше горчиво разочарование след всичките му усилия и за миг той помисли да се обърне, да се изправи лице в лице срещу враговете си и да тръгне с достойнство към центъра на техния лагер. Но адски вик, какъвто само американският дивак може да нададе, му възвести бързото приближаване на най-близкия от неговите преследвачи и инстинктът за живот надви. Той бързо се приготви, насочи правилно носа на лодката, втурна се към водата и като блъсна с всички сили лодката пред себе си, хвърли се напред така, че падна на дъното на лекия плавателен съд, без да забави чувствително бързината й. Тук остана да лежи по гръб, за да успокои дишането си и да се скрие от смъртоносните куршуми на пушките.
Лекотата на лодката, която инак при гребането представлява значително преимущество, сега оказа неблагоприятно влияние. Материалът беше лек като перо, ето защо тя не получи нужната инерция, инак силният тласък по тази спокойна и гладка водна повърхност би я отпратил на такова разстояние от брега, че да направи безопасно гребането с ръце. Ако би могло веднъж да се стигне до това положение, Ловецът смяташе, че ще може да навлезе достатъчно навътре в езерото, за да привлече вниманието на Чингачгук и на Джудит, които веднага щяха да му се притекат на помощ с друга лодка — обстоятелство, което обещаваше твърде много.
Легнал на дъното на лодката, младият човек наблюдаваше нейното движение, като следеше върховете на дърветата по планинския склон и съдеше за изминатото разстояние по времето. Сега откъм брега се чуваха множество гласове и той долови, че се казва нещо за сала, който за щастие на беглеца се намираше на значително разстояние от другата страна на полуострова.
