стигнало да откупи косата ми, а да не говорим за кожата.
В този миг Хътър стана и като направи знак на Ловеца, отведе го в едно от вътрешните помещения, където в отговор на неговия въпрос младият човек му съобщи каква беше цената на тяхното освобождение. Старецът не прояви нито недоволство, нито изненада, задето бяха разтворили сандъка, макар че полюбопитства докъде е стигнал прегледът на съдържанието му. Запита също така къде са намерили ключа. Привичната честност на Ловеца изключваше всяко недоверие и разговорът скоро привърши със завръщането на двамата във външната стая, която едновременно служеше за всекидневна и за кухня.
— Не мога още да разбера дали сме в мир, или във война с диваците! — възкликна Хари тъкмо тогава, когато Ловеца, спрял за миг, внимателно се ослуша, а след това бързо се втурна и без да спира, излезе през външната врата. — Това предаване на пленниците изглеждаше миролюбиво — продължи гигантът, — а когато, хората търгуват помежду си, и то честно и почтено, трябва да се разделят като приятели поне в тоя случай. Ела, Ловецо, и кажи какво е мнението ти, защото след неотдавнашните ти действия почнах да те смятам за по-умен, отколкото досега.
— Ето отговора на въпроса ти, Хари, щом толкова бързаш да започнеш отново схватките.
И докато говореше, Ловецът хвърли на масата, дето бъбривият гигант се беше облегнал с единия си лакът, нещо като малко снопче, десетина пръчки, свързани здраво с ремък от еленова кожа.
Марч нетърпеливо грабна снопчето и като го приближи към горяща борова главня в огнището, откъдето се осветяваше цялата стая, увери се, че краищата на няколко пръчки бяха потопени в кръв.
— Ако това не е ясен английски — каза безразсъдно смелият граничар, — то поне е напълно красноречив индиански! Ето това наричат в Йорк обявяване на война, Джудит… Как се сдоби с това предизвикателство, Ловецо?
— Много лесно. Няма и минута, откакто то лежеше в „двора“ на Плуващия Том, както го наричате.
— А как е попаднало там? Не може да е паднало от облаците, както понякога падат малки жаби, пък и сега не вали… Трябва да докажете откъде е дошло то, Ловецо, инак ще се усъмним, че правите опит да плашите хора, които отдавна биха изгубили ума си, ако страхът можеше да им въздейства…
Ловецът се бе приближил до един от прозорците и хвърли през него поглед към ширналото се мрачно езеро. И сякаш доволен от онова, което беше видял, пристъпи към Хари, взе снопчето в ръце и внимателно го огледа.
— Да, това е начинът, по който индианците обявяват война, и то е само доказателство за това, колко малко си свикнал ти с воденето на тая война, щом още питаш как е попаднало тук, Хари Марч. Диваците може да са ти оставили скалпа на главата, но трябва да са отрязали ушите ти, иначе би чул плясъка във водата, който предизвика момчето, когато се приближаваше на своите две греди. То е било изпратено да хвърли това снопче тук и с това червенокожите искат да ни кажат: „От момента на привършване сделката ние хващаме отново оръжието в ръка й първата ни работа ще бъде да ви избием“.
— Ах, тия дебнещи вълци! Подай ми онази пушка, Джудит, и аз ще отговоря на негодяите чрез техния пратеник.
— Ти не ще сториш това, докато съм тук, мастър Марч! — намеси се Ловецът спокойно, като се изправи пред него, за да препречи пътя му. — Доверието си е доверие независимо дали е между бели, или между червенокожи. Момчето се приближи открито, със запалена главня, за да ни предупреди, и никой от нас не бива да му стори зло, щом неговата цел е била такава. Прочее безсмислено е да говорим, защото момчето е достатъчно хитро и сега, когато задачата му е вече изпълнена, захвърли факлата, а нощта е твърде мрачна, за да можеш добре да се прицелиш с пушката си.
— Колкото до пушката, това може да е вярно, но тук ще помогне и кануто — отвърна Хари, като се запъти към вратата с огромни крачки и с пушка в ръка. — Няма живо същество, което да ме спре да не последвам и да не донеса тук скалпа на това влечуго. Колкото от тях смачкаш, още докато са млади, толкова по-малко ще ни нападат в горите.
Джудит се залюля като трепетлика. Самата тя едва ли съзнаваше защо, макар че всичко говореше за началото на страшна сцена. Защото ако Хари беше опасен със съзнанието за своята огромна сила, Ловецът притежаваше спокойствие и решителност, които обещаваха по-голяма упоритост да постигне целта си. Ето защо девойката изпитваше повече страх от строгия и решителен поглед на младия, човек, отколкото от шумната сприхавост на гиганта.
Хари бързо стигна мястото, където беше вързана лодката, но не и преди Ловецът да каже на делауерски няколко бързи и сериозни думи на Голямата змия. Всъщност младият вожд беше първият, който бе доловил шума от греблата и беше излязъл на площадката да види какво става. Факлата го беше успокоила, понеже от нея разбра, че идва пратеник, и когато момчето хвърли снопчето пръчки в краката му, той не прояви нито гняв, нито изненада. Делауерът остана само на стража, с пушка в ръка, за да се увери, че зад това предизвикателство не се крие военна хитрост. И когато Ловецът му извика, той влезе в лодката и бързо като светкавица извади веслата.
Истинска ярост овладя Хари, когато откри, че беше лишен от средства за начинанието си. Той се нахвърли върху индианеца с толкова страшни заплахи, че дори Ловецът се уплаши от онова, което можеше да последва.
Приближавайки се към делауера, Марч размахваше огромните си пестници и всички очакваха, че в следващия миг ще се опита да го повали на земята. Всеки бе сигурен, че този опит незабавно ще бъде последван от кръвопролитие. А дори и Хари се възхищаваше от великолепното тяло на вожда и много добре знаеше, че такъв човек не може да се оскърби безнаказано. Ето защо белият гигант се обърна, за да излее яда си върху Ловеца, от страна на когото не очакваше толкова ужасни последици. Не се знае как щеше да завърши тази втора проява, защото и тя беше спряна навреме.
— Хари! — чу се до рамото му благ и успокояващ глас. — Не е хубаво да се гневиш толкова. Ирокезите се отнесоха добре към теб и не отнеха твоя скалп, макар ти и татко, да искахте да вземете техните.
Добре известно е какво въздействие оказва нежността върху силните страсти. Освен това чрез своята решителност и самопожертвование при неотдавнашната си постъпка Хети беше добила и известно уважение, на каквото никога дотогава не се беше радвала. А може би за това спомагаше и несъмненото й слабоумие, поради което никой не предполагаше дори, че ще иска да се налага. Но каквато и да беше причината, резултатът беше напълно задоволителен. Вместо да стисне за гърлото своя бивш спътник, Хари се извърна към девойката и изля в нейните уши, които внимателно го изслушаха, цялото си недоволство, ако не и гнева си.
— Това е ужасно, Хети! — възкликна той. — Ужасно като областен затвор или пък като липса на бобри — да уловиш в капана си едно същество и да го видиш после как ти избягва. С този недодялан сал ми се изплъзна плячка на стойност не по-малко от шест първокласни кожи, а само двадесетина удара с греблото бяха достатъчни да го настигна. Казвам „на стойност“, защото, колкото до момчето — съгласно природните закони то е само момче и не струва ни повече, ни по-малко от всяко друго. Ловецо, не постъпи приятелски, като остави толкова щастлив случай да се изплъзне както от моите, тъй и от твоите ръце.
Отговорът беше даден спокойно, но толкова решително, колкото можеше да се очаква от безстрашна душа, съзнаваща собствената си правота.
— Ако бях постъпил иначе, щях да постъпя несправедливо — отвърна Ловецът, — а нито ти, нито кой да е друг има право да иска това от мен. Момчето дойде, изпълнявайки напълно законна мисия, и дори най- подлият червенокож, скитник из горите, би се засрамил, ако не зачетеше мисията му. Но сега вече не можеш да го настигнеш, мастър Марч, и няма никакъв смисъл да говорим повече като куп жени за нещо, което не може да стане.
Като каза това, Ловецът се извърна с вид на човек, решил да не хаби повече думи по този въпрос, а Хътър задържа Хари за ръкава и го отведе в „ковчега“, където двамата останаха на дълго съвещание.
През същото време индианецът и неговият приятел се събраха на друг таен съвет. Защото, макар до изгряването на звездата да оставаха три или четири часа, делауерът не можеше да се стърпи — искаше да подготви грижливо своя план и разкри сърцето си пред своя приятел.
Джудит също се отдаде на по-нежните си чувства и изслуша целия наивен разказ на Хети за онова, което се беше случило след нейното слизане на сушата. Горите не представляваха нищо страшно за двете девойки, възпитани сред тях и свикнали ежедневно да виждат безкрайния им простор или да се разхождат под мрачните им сенки; но по-голямата сестра чувстваше, че би се поколебал да отиде в лагера на ирокезите. По въпроса за Вах-та!-вах Хети не беше много общителна. Разказа за нейната любезност и
