дума, беше дошло време за отмора и общо безгрижие, което обикновено настъпва след сита вечеря и преустановяване на дневния труд. А и ловците, и рибарите се бяха отличили, и тъй като имаше храна в изобилие, това извънредно важно обстоятелство създаваше общо задоволство и всяка друга грижа изглеждаше дребна и нищожна.
От пръв поглед Ловецът забеляза, че много от воините отсъстваха. Неговият познат, Разцепеният дъб, обаче се намираше в лагера, седнал сякаш в предния план на пъстра картина, която Салватор Роса на драго сърце би нарисувал, и мургавото му лице беше озарено както от удоволствие, тъй и от червеникавата светлина на пламъците, докато показваше на някакъв друг член на племето един от слоновете, предизвикали такова вълнение сред хората му.
Едно момче надничаше безмълвно и любопитно над рамото му и допълваше групата.
Малко по-назад осем до десет воини се бяха полуизтегнали на земята или седяха, облегнали гърбове в стъблата на дърветата. Оръжията им се намираха близо до тях — опрени на същите дървета или оставени върху коленете им небрежно, но все пак в готовност.
Ала групата на жените и децата привлече най-силно вниманието на Ловеца. Изглеждаше, че всички жени са се събрали наедно и както почти винаги, малките се намираха около тях. Жените се смееха и съгласно навика си бъбреха тихо, макар че човек, запознат с обичаите на червенокожите, веднага би открил, че не всичко е в ред. Повечето от младите жени наистина изглеждаха весели и безгрижни, но встрани от тях седеше една стара вещица, настръхнала и с ядно изражение на лицето. Ловецът веднага разбра, че вождовете са й възложили някаква неприятна задача. Каква беше тази задача, не можеше да знае, но бе почти сигурен, че до известна степен тя трябва да е свързана с жените, тъй като на стариците по правило се възлагат само подобни задачи.
Естествено, Ловецът се взираше развълнувано и напрегнато да открие Вах-та!-вах. Но макар Светлината да се пръскаше на значително разстояние от огъня, тя не се виждаше никъде. Един-два пъти той трепна, понеже му се стори, че долавя смеха й, но слухът му беше излъган от нежната мелодия, която се среща толкова често в гласовете на индианките.
Най-после старицата извика нещо високо и раздразнено и тогава Ловецът забеляза на фона на дърветата една-две по-тъмни фигури, които, изглежда, се покориха на тоя укор и навлязоха по-навътре в кръга на светлината. Най-напред се очерта фигурата на млад воин. Последваха го две девойки, едната от които се оказа делауерката.
Сега вече за Ловеца всичко бе ясно. Вах-та!-вах беше поставена под наблюдение — пазеше я може би, и младата й другарка, но още по-сигурно старата жена. Младият индианец навярно бе неин поклонник или пък на приятелката и. Но вождовете, изглежда, нямаха доверие дори и на него, поради това че беше влюбен и можеше да се увлече. Близостта на онези, на които можеше да се гледа като на нейни приятели, и пристигането на чужд индианец край езерото бяха изострили още повече обичайната им бдителност и девойката не беше успяла да се измъкне от погледите на своите пазачи, за да се яви на срещата.
Ловецът забеляза нейното безпокойство, когато тя погледна един-два пъти нагоре към върховете на дърветата, сякаш се опитваше да съзре звездата, която сама беше определила като знак за срещата. Но всичко беше напразно. И след като се разходиха още малко с привидно безразличие из лагера, двете девойки напуснаха своя кавалер и седнаха при останалите жени. Веднага след това старицата промени мястото си и се настани по-удобно — явно доказателство, че до този миг непрекъснато беше стояла на стража.
Сега Ловецът наистина недоумяваше какво да стори. Знаеше много добре, че в никакъв случай не би могъл да убеди Чингачгук да се завърне на „ковчега“, без да направи отчаян опит да отвлече своята любима, а и собственото му великодушие го караше да помогне на приятеля си при такова начинание.
Стори му се, че забелязва сред жените признаци за тяхното намерение да се оттеглят за нощна почивка; останеше ли на поста си, в случай че светлината на огъня не намалееше, лесно щеше да види в коя колиба ще спи Вах-та!-вах — обстоятелство, което би било извънредно полезно за бъдещите им действия. Но ако останеше на това място твърде дълго, съществуваше голяма опасност, че нетърпението ще подтикне приятеля му към някое непредпазливо деяние. Всъщност той очакваше всеки миг да съзре тъмната сянка на делауера — подобна на тигър, който се промъква към някое стадо. Ето защо реши, че ще бъде по- добре да се върне при приятеля си и да се опита да успокои нетърпението му чрез своето собствено хладнокръвие и благоразумие. Трябваха му само минута-две, за да приведе в изпълнение плана си, и лодката се завърна на същото място десет или петнадесет минути, след като го беше напуснала.
Въпреки очакванията си Ловецът намери индианеца на поста му. Чингачгук не се беше помръднал от страх, че неговата любима може да дойде през време на отсъствието му. Последва кратко съвещание, при което Чингачгук беше осведомен за положението на нещата в лагера.
Когато беше определила срещата на полуострова, Вах-та!-вах бе очаквала, че ще може да се измъкне от стария лагер и да иде на място, където нямаше да има никой. Но внезапната промяна, предприета от индианците, беше объркала всичките й планове. Сега се налагаше много по-голяма бдителност, отколкото по-рано. А тревожно бе и строгото пазене от страна на старицата. Всички тези съображения, както и много други, които лесно биха хрумнали на читателя, бяха разгледани набързо, преди двамата мъже да вземат някакво решение. Но тъй като случаят изискваше повече действие, отколкото думи, скоро определиха какво ще правят.
Като поставиха лодката тъй, че Вах-та!-вах непременно да я види, ако дойде на мястото на срещата преди тяхното завръщане, младите мъже прегледаха оръжията си и се приготвиха да навлязат в гората. Целият вдаден в езерото полуостров представляваше около два акра земя, а краят му, където бе разположен лагерът, беше не повече от половината. Обрасъл беше предимно с дъбове, които, както почти винаги в американските гори, се издигаха високо без всякакви клони и чак горе образуваха кичеста, грамадна корона. Долу с изключение на ивицата от гъсти храсталаци край брега нямаше почти никаква растителност. Но поради своята големина тук дърветата бяха много по-близо едно до друго, отколкото в областите, дето брадвата се употребяваше свободно; те напомняха огромни, стройни груби колони, които поддържат свод от листа. Почвата беше доста равна, но малко възвишение се издигаше към средата на полуострова и го разделяше на две половини — северна и южна. Именно на последната хуроните бяха запалили своя огън, за да бъде скрит зад възвишението от погледите на неприятелите им, които — както читателят си спомня — се предполагаше, че се намират в „замъка“, тоест на север. Освен това по склона на съседния хълм се спущаше шумно поток и се вливаше в езерото при южната част на полуострова. Потокът течеше западно от лагера и устието му беше на същия бряг, много близо до мястото, избрано за огъня. Всички тези подробности бяха забелязани от Ловеца, доколкото позволяваха обстоятелствата, и сега той ги обясни на своя приятел.
Читателят ще разбере, че малката височина пред индианския лагер улесняваше извънредно много тайното приближаване на двамата смелчаци. Тя не позволяваше на светлината от огъня да пада пряко натам и затова, макар почвата към брега да се спускаше надолу, левият или източен край на лагера оставаше незащитен. Ловецът не се вмъкна в ивицата от храсти, която се намираше право пред лодката, защото така можеше съвсем неочаквано да се намери в кръга от светлината; той бе забелязал, че възвишението не стига до водите на езерото. Затова тръгна покрай брега в северна посока, докато се озова почти на отсрещната страна на полуострова, където завесата от ниска растителност и горските сенки му даваха естествено прикритие.
Щом излязоха от храстите, двамата приятели спряха да се огледат. Огънят все още пламтеше зад малкото възвишение и хвърляше светлината си право нагоре, към върховете на дърветата; отблясъците бяха по-скоро приятни за гледане, отколкото полезни. И все пак за двамата разузнавачи този блясък беше от полза, защото докато цялата околност беше в мрак, центърът се осветяваше силно и това излагаше на опасност диваците и скриваше техните неприятели. Използвайки последното обстоятелство, младите мъже внимателно се придвижиха към възвишението. Ловецът настоя да върви напред, защото се опасяваше, че, ръководен от своите чувства, делауерът може да извърши и нещо непредпазливо.
Трябваше им само минута, за да стигнат подножието на малката височина, и след това започна най- опасната част от начинанието им. Като се движеше крайно предпазливо и държеше пушката си така, че дулото й да остане скрито, но да бъде готова за действие, Ловецът напредваше стъпка по стъпка, докато най-после стигна достатъчно високо, за да може да надникне зад хребета; на светлината се издигаше само главата му. Чингачгук застана до него и двамата спряха, за да огледат внимателно лагера още веднъж. Но
