Свити пестници и искрящи от омраза очи. Досега беше пищяла и беше пожънала значителен успех с това, но след като наистина бе разтревожила всичко живо в непосредствена близост с безобразните си крясъци, тя обърна внимание и на вредите, нанесени й по време на борбата. Те съвсем не бяха големи, но от естество, което наистина можеше да разяри една жена, загубила отдавна своите по-нежни качества и твърде склонна да отмъсти на всеки, попаднал в ръцете й, за грубостите, понасяни толкова дълго време като пренебрегвана майка и съпруга на диваци. Макар и да не я беше наранил, Ловецът й бе причинил поне временно страдание, а тя не бе от хората, способни да пренебрегнат подобно зло за сметка на причините, поради които е било сторено.
— Бледолик пор! — започна разярената вещица, като тикна пестника си под носа на равнодушния Ловец. — Ти не си дори жена. Твоите приятели делауерите са само жени, а ти си тяхна овца. Твоята собствена раса не те желае при себе си и никое племе червенокожи не би те прибрало в своите вигвами. Ти се криеш между делауерските жени. И твърдиш, че уж си убил нашия смел приятел, който ни напусна? Не! Неговата храбра душа отказа да се бие с теб и предпочете да напусне тялото му, вместо да те убие! Но кръвта, която ти проля, когато душата си беше вече отишла, още не е попила в земята и това ще стане сред твоите стенания. Каква музика чувам още отсега? Това не са воплите на червен човек. Не червеният воин стене като глиган. Този хленч идва от гърлото на бледолик, от гърдите на един англичанин и звучи в ушите ми приятно като моминска песен. Куче — пор — див пуяк — видра — подъл глиган — прасе — жаба — паяк…
Тук старата вещица, изразходвала дъха и изчерпала епитетите си, беше принудена да спре за миг, макар пестниците й да продължаваха да се размахват пред лицето на пленника и цялото й набръчкано лице да изразяваше страхотна злоба.
Ловецът гледаше с безразличие безсилните й опити да го разгневи. Но в този миг беше избавен от по- нататъшни нападения чрез намесата на Разцепения дъб, който изблъска настрана вещицата, заповяда й да се маха и се приготви да седне до пленника.
Старицата се оттегли, но Ловецът знаеше много добре, че докато останеше пленник у неприятелите, тя щеше да му досажда и че той винаги щеше да бъде предмет на нейната злоба, ако не и на мъчения от нейна страна, защото нищо не разярява толкова, колкото съзнанието, че опитът да уплаши някого е бил посрещнат равнодушно.
Разцепеният дъб зае спокойно мястото, което споменахме, и след кратко мълчание подхвана следния разговор:
— Моят бледолик брат е добре дошъл! — каза индианецът с дружелюбно кимване и с толкова прикрита усмивка, че Ловецът трябваше да съсредоточи цялото си внимание, за да я забележи. — Той е добре дошъл в нашия лагер. Хуроните са запалили голям огън, за да изсуши белият човек дрехите си.
— Благодаря ти, хурон или минго, както предпочиташ да те наричам. Благодаря ти за доброто посрещане, благодаря ти и за огъня, който ме стопли великолепно след студената баня в Глимърглас. Дори и хуронският огън може да бъде приятен в такова време за човек с делауерско сърце.
— Бледоликият… но моят брат сигурно има име? Един толкова голям воин не може да е живял дълго без име!
— Минго — каза Ловецът и частица от слабостта на човешката му природа се прояви в блясъка на очите и в цвета на лицето му, — минго, когато бе положил глава в моя скут и дъхът му отлиташе към щастливите ловни полета, вашият храбър воин ме нарече Соколово око — предполагам заради бързото ми, сигурно мерене.
— Добро име. Соколът е сигурен в удара си. Соколовото око не е жена. А защо живее при делауерите?
— Разбирам те, минго, но на това ние гледаме като на подлост от страна на някои ваши хитри дяволи и отхвърляме обвинението. Случаят ме е поставил още на млади години сред делауерите и се надявам, че ще живея и ще умра сред тяхното племе. Но все пак нямам намерение да се отказвам от моите естествени права и ще се старая да изпълнявам дълга си като бледолик и сред червенокожите.
— Добре! Хуронът е червенокож, също като делауера. Соколовото око е повече хурон, отколкото жена.
— Предполагам, че разбираш смисъла на онова, което говориш, минго, а пък ако не го разбираш, той без съмнение е добре известен на Сатаната. Но ако искаш да изкопчиш нещо от мен, говори по-ясно, защото спазаряването не може да стане с вързани очи и вързан език.
— Добре! Езикът на Соколовото око не е раздвоен и той обича да казва, каквото мисли. Той познава Водния плъх — с това име всички индианци наричаха Хътър — и е живял във вигвама му, но не е негов приятел. Той не иска скалпове, както някой жалък индианец, а се бори като храбър бледолик. Водният плъх не е нито бял, нито червен — нито животно, нито риба. Той е водна змия: понякога във водата, понякога на сушата. Той се стреми да се сдобие със скалпове като някой разбойник. Соколовото око може да се върне и да му разкаже как е надхитрил хуроните и е избягал, а после, когато пред очите на Водния плъх падне мъгла и той не може да вижда от кабината си до горите, нека тогава Соколовото око отвори вратата за хуроните. А как ще бъде делена плячката? Е, добре! Соколовото око ще вземе най-големия дял, а хуроните ще приберат онова, което той реши да им остави. Скалповете ще бъдат отнесени в Канада, тъй като на бледоликия не са му нужни.
— Така, така, Разцепен дъб, защото тъй чувам, че те наричат — това беше казано съвършено ясно, макар и на езика на ирокезите. — Сега разбирам напълно твоите мисли и трябва да призная, че те са толкова сатанински, щото надминават всички дяволски планове на мингосите. Без съмнение ще бъде лесно да се върна и да кажа на Водния плъх, че съм избягал от вас, а също тъй да спечеля чрез този подвиг доверието му.
— Добре! Точно това искам да направи бледоликият.
— Да, да, то е достатъчно ясно. Знам какво искаш от мен, без да ми казваш нещо повече. Ти искаш, когато вляза в дома на Водния плъх и ям от хляба му, и се смея, и разговарям с хубавите му дъщери, да забуля очите му с такава мъгла, че да не вижда не само сушата, а и вратата на колибата си.
— Добре! Соколовото око трябваше да се роди хурон! Бяла е не повече от половината му кръв.
— Тук вече грешиш, хурон — да, тук вече грешиш толкова, колкото ако беше взел вълка за пантера. Аз съм бял по кръв, сърце, характер и заложби, макар по чувства и по начин на живот да съм донякъде червенокож. Но когато очите на стария Хътър бъдат достатъчно добре замъглени и хубавите му дъщери заспят дълбок сън, и Бързият Хари — Големия Бор, както го наричате вие, индианците — засънува за всичко друго освен за зло, и всички предполагат, че Соколовото око е верен часовой, едничкото, което ще трябва да сторя аз, ще бъде да поставя някъде отвън, като знак, една факла, да отворя вратата и после да пусна хуроните, за да разцепят главите им със своите томахавки.
— Моят брат положително греши: той не може да бъде бял. Той е достоен да стане велик вожд сред хуроните.
— Вярвам ти, че е тъй, но то би било истина само ако Соколовото око би бил в състояние да стори всичко това. А сега, хурон, слушай какво ще ти каже с няколко думи устата на един честен човек. Хитростите през време на война може да са и са оправдани. Но хитрости, подлост и предателство между приятели подхождат само на дяволите сред бледоликите. Зная, че има достатъчно бели, които са създали у вас тази погрешна представа, но те са предатели спрямо кръвта и отличителните си качества и обикновено са негодници и разбойници. Никой честен бледолик не би сторил това, което искаш, а за да бъда откровен спрямо теб, както бих желал, според мен, и никой почтен делауер не би го сторил. Може би при мингосите да е друго.
Хуронът изслуша този упрек с явно недоволство. Но си бе набелязал вече определени цели. И беше достатъчно хитър, за да не провали всички възможности за осъществяването им, като прибързано възнегодува. С престорена усмивка на устните той си даваше вид, че внимателно слуша, а после се замисли над онова, което бе чул.
— Обича ли Соколовото око Водния плъх? — запита неочаквано той. — Или обича дъщерите му?
— Нито него, нито тях, минго. Старият Том не е човек, който би могъл да спечели обичта ми, а колкото до дъщерите му, те са достатъчно привлекателни, за да харесат на всеки млад човек. Но има известни причини, които не позволяват да се обикне прекалено много нито една от тях. Хети е добра по душа, но природата е отнела част от разсъдъка на това клето същество.
