— А Дивата роза! — възкликна хуронът, защото за хубостта на Джудит се беше разчуло не само сред белите погранични жители, а и сред ония, които умееха да се движат е еднаква лекота и по пътищата, и през дивите лесове, ориентирайки се по старите орлови гнезда, камъните и разцепените дървета, които им бяха известни от преданията и от традициите. — А Дивата роза — нима не е достатъчно уханна, за да бъде поставена върху гърдите на моя брат?
В характера на Ловеца имаше прекалено много благородство, за да направи и най-дребния намек, който би опетнил доброто име на едно същество, безпомощно както по природа, така и поради положението, в което се намираше и тъй като не искаше да произнася неистини, той предпочете да замълчи. Хуронът обаче изтълкува неправилно причините за това мълчание и предположи, че в сдържаността на Ловеца се таи несподелена любов. И в желанието си да подмами или подкупи своя пленник, за да се сдобие чрез него със съкровищата, с които си бе въобразил, че е пълен „замъкът“, той упорито продължи своите нападения.
— Соколовото око говори с приятел — каза индианецът. — Той знае, че Разцепеният дъб държи на думата си, защото те търгуваха помежду си, а търговията разтваря душите. Моят приятел е дошъл тук, защото е вързан с въженце, което държи девойка, но с което може да се притегли тялото и на най-силния воин.
— Сега си по-близо до истината, отколкото през цялото време, откак почнахме разговора си, хурон. Това е вярно. Но краят на това въженце не беше завързан за моето сърце, нито пък Дивата роза държеше другия му край.
— Прекрасно! Значи моят брат обича с главата, а не със сърцето. А нима Слабия ум може да дърпа толкова здраво тъй силен воин!
— Ето че пак грешиш! Веднъж улучваш и после пак бъркаш! Въженцето, за което говориш, е вързано за сърцето на велик делауер — всъщност той е от племето на мохиканите и живее при делауерите, откак народът му се пръсна. Този вожд е от семейството на Ункас и се казва Чингачгук или Голямата змия. Той дойде тук, теглен от въженцето на обичта, и аз го последвах или по-скоро дойдох преди него, подтикван единствено от приятелство, достатъчно силно за онези, които не скъпят своите чувства и са готови да живеят не само за себе си, а и за ближните си.
— Но всяко въженце има два края: единият е вързан за ума на мохикана, а другият…
— Е, другият само допреди половин час беше тук наблизо, край огъня. Вах-та!-вах го държеше в ръцете си, ако не го е пазила дори и в сърцето си.
— Разбирам какво казва брат ми — отвърна сериозно индианецът, като за пръв път схвана напълно станалото през тази вечер. — Тъй като Голямата змия е по-силен, той е дърпал по-здраво и Вах-та!-вах е била принудена да ни напусне.
— Не ми се струва, че тук имаше много дърпане на въженцето — отвърна събеседникът му и избухна в присъщия си тих смях толкова сърдечно, сякаш не беше пленник и не го заплашваха мъчения, нито смърт. — Не ми се струваше тук да има много дърпане. Не, хурон! Той харесва девойката, а тя него. И не е по силите на хуронските хитрини да държат разделени двама млади хора, свързани с толкова силни чувства.
— Значи Соколовото око и Чингачгук дойдоха в нашия лагер единствено с тази цел?
— Това е въпрос, който сам дава и отговора, минго. За какво друго биха дошли те? И все пак не е съвсем така. Защото изобщо не дойдохме в лагера ви, а само до онзи бор, който виждаш от другата страна на възвишението, откъдето наблюдавахме, колкото искахме, движенията и действията ви. Когато бяхме готови, Змията даде своя сигнал и всичко стана точно, както трябваше, до момента, когато онзи негодник скочи на гърба ми. Но бъди сигурен: ние дойдохме изключително с тази цел и получихме онова, за което бяхме дошли. Няма смисъл да твърдим противното. Вах-та!-вах избяга с човека, който е вече почти неин съпруг. Пък каквото и да стане с мен, поне това добро дело е вече предрешено!
— С какъв сигнал съобщихте на младата девойка, че любимият й е наблизо? — запита старият хурон, проявявайки повече от обичайното си любопитство.
Ловецът отново се засмя и изглеждаше, че се радва на успеха на това начинание толкова много, сякаш не беше станал негова жертва.
— Вашите катерички много скитат нощем, минго! — извика той, без да престава да се смее. — Да, наистина са големи скитници! Когато другите катерици са се прибрали вече в хралупите си, вашите продължават да скачат по дърветата, като пеят и цвърчат така, че дори делауерката ще разбере песента им! Е, има четирикраки, а има и двукраки катерици. Аз предпочитам последните, когато едно въже свързва две любещи се сърца. Защото въжето ги свързва, а катериците им показват кога да теглят най-силно.
Хуронът изглеждаше раздразнен, но все пак успя да подтисне силния си гняв. Малко след това той остави пленника и като отиде при другите воини, съобщи им онова, което беше научил. Както самият той, така и другите изразиха примесено с ярост възхищение от смелостта и успеха на неприятелите. Трима- четирима се изкачиха на малкото възвишение и огледаха дървото, дето бяха стояли двамата смелчаци, а един от тях отиде до самия му дънер и потърси следите около корените, за да се увери, че обяснението на Ловеца отговаря на истината.
Резултатът от този оглед потвърди разказа на пленника и индианците се завърнаха при огъня още по- смаяни и удивени. Един пратеник, който бе пристигнал с някакви вести от другата група ирокези, още докато двамата смелчаци наблюдаваха лагера, сега бе изпратен обратно с някакъв отговор и без съмнение отнесе със себе си новината за всичко, което се беше случило.
До този миг младият индианец, когото бяха забелязали да се движи заедно с Вах-та!-вах и другата девойка, още не беше правил опити да поведе разговор с Ловеца. Той се бе отделил дори от приятелите си и бе застанал край групата по-млади жени, които, както обикновено, се бяха стълпили настрана и разговаряха тихо за бягството на доскорошната си другарка. Може би ще бъде справедливо да отбележим, че девойките бяха колкото доволни, толкова и ядосани от станалото. Като жени те симпатизираха на влюбените, ала в същото време гордостта им се бунтуваше срещу неуспеха на собственото им племе. А може би по-добрите лични качества правеха Вах-та!-вах опасна съперничка за повечето девойки и те не съжаляваха, задето тя се беше махнала от пътя на тяхното благополучие. Но добрите чувства надделяваха, защото нито суровите условия за живот, нито родовите предразсъдъци на племената, нито тежката съдба на индианските жени можеха изцяло да победят неугасимата склонност на този пол към обичта.
Една от девойките дори се присмя на неутешимия момък, който навярно се чувствуваше напуснат, и този смях неочаквано възбуди неговата енергия и го накара да се отправи към стъблото, където пленникът все още седеше и сушеше дрехите си.
— Аз съм Пантерата! — каза индианецът и самохвално удари с ръка голата си гръд, изговаряйки думите така, че да покаже колко голям ефект очаква от тях.
— Аз съм Соколовото око — назова Ловецът спокойно името, с което знаеше, че ще стане известен сред всички ирокезки племена. — Моят поглед е остър, а дълъг ли е скокът на моя брат?
— Оттук до делауерските села. Соколовото око открадна жена ми, той трябва да ми я върне или скалпът му скоро ще виси на прът и ще се суши в моя вигвам.
— Соколовото око не е откраднал нищо, хурон. Той не е от крадлива раса, нито умее да краде. Твоята жена, как то ти наричаш Вах-та!-вах, никога няма да бъде жена на канадски червенокож. Нейното сърце винаги е било в колибата на делауера и сега тялото й отиде да го намери. Знам, че пантерата е подвижна, но тя никога не би могла да върви наравно с женските желания.
— Делауерската змия е куче; той е жалка жаба, която се крие във водата. Той се страхува да застане на сушата като храбър индианец.
— Хайде, хайде, хурон, тия приказки вече са много нахални, като се има предвид, че не е изминал и час, откакто Змията стоеше на стотина крачки от теб и когато те посочих, щеше да опита здравината на кожата ти с един куршум, ако не бях го спрял. Ти можеш да измамиш страхливите момичета от Колонията с пантерското си скимтене, но ушити на един мъж могат да различат истината от лъжата.
— Вах-та!-вах се присмива на мохикана. Тя вижда, че той е недъгав и беден ловец и че никога не е бивал на пътеката на войната. Тя ще се омъжи за смел човек, а не за глупак.
— Откъде знаеш това, Пантеро? — отвърна със смях Ловецът. — Откъде знаеш? Както виждаш, тя отиде в езерото и може би предпочита пъстървата пред дивата котка. Колкото до пътеката на войната, вярно е, че нито Змията, нито аз имаме голям опит и сме готови да признаем това. А щом смяташ, че пътеката, на която се намираме сега, е друга, то наречи я тогава, както момичетата от колониите — пътека на женитбата. Послушай съвета ми, Пантеро, и си потърси невеста между младите хуронки. Никоя делауерка няма
