доброволно да дойде при теб.
Ръката на Пантерата се спусна към томахавката и когато стигнаха дръжката, пръстите му се свиха около нея, сякаш се колебаеше между учтивостта и гнева. В този критичен миг се приближи Разцепеният дъб и с властно движение накара момъка да се оттегли, след което зае отново мястото на стъблото до Ловеца. Известно време мълча, като подчертаваше по този начин сериозната си сдържаност на индиански вожд.
— Соколовото око има право — подхвана най-после той. — Погледът му е толкова остър, че може да вижда истината сред тъмната нощ, докато нашите очи бяха заслепени. Той е бухал и тъмнината не скрива нищо от него. Не бива да вреди на приятелите си. Той има право!
— Радвам се, че мислиш така, минго! — отвърна събеседникът му. — Защото според мен предателят е по-лош и от подлеца. За Водния плъх ме е грижа само дотолкова, доколкото всеки бледолик трябва да го е грижа за друг; но все пак това не значи, че ме е дотолкова малко грижа за него, че да устроя засадата, която искахте вие. Накратко казано, мисля, че всяка подлост освен хитростите при открита война е противозаконна.
— Моят бледолик брат има право: не е индианец и не забравя своя Маниту и цвета на кожата си. Хуроните знаят, че са пленили велик воин и ще се отнасят към него като такъв. Ако бъде измъчван, мъките му ще бъдат такива, каквито никой обикновен човек не може да понесе. А пък ако ще трябва да се държат приятелски, той ще се радва на приятелството на вождовете.
Докато изговаряше това необикновено силно уверение за почитта на индианците към пленника, Разцепеният дъб наблюдаваше тайно лицето на своя събеседник, за да разбере как приема похвалите, макар че неговата сериозност и привидна искреност не биха позволили на човек, несвикнал с хитрините на индианците, да открие истинските му подбуди. Ловецът не беше от подозрителните хора и понеже знаеше много добре схващанията на индианците за почитта към пленниците, почувства как при това съобщение кръвта почна да изстива в жилите му и все пак успя да запази дотолкова спокойствие, че проницателният му противник не можа да открие в него признаци на слабост.
— Съдбата ме постави във ваши ръце, хурон — отвърна най-после пленникът, — и можете да правите с мен, каквото искате. Не ще се хваля как ще изтърпя мъченията, защото никога не съм ги изпитвал, а никой не може да каже предварително как би ги изтърпял. Но ще се постарая да не посрамя народа, сред който съм възпитан. Още отсега обаче искам да ви обърна внимание, че съм бял и умен, естествено, имам някои от качествата на белите. И ако бъда надвит от болките и се забравя, надявам се, вие ще разберете тази слабост тъй, както трябва, и не ще я припишете на делауерите или на техните съюзници и приятели — мохиканите. Ние всички сме създадени с малко или повече слабости, и, боя се, че на белите е присъщо да страдат при големи телесни мъчения, докато един индианец би пял своите песни н би се хвалил с делата си, дори когато се намира между зъбите на неприятелите си.
— Ще видим. Соколовото око има добро лице и е твърд. Но защо да бъде измъчван, когато хуроните го обичат? Той не е роден като техен враг; а смъртта на един воин няма да остави завинаги между тях облаци.
— Толкова по-добре, хурон — толкова по-добре. Но не искам да си съставиш погрешно мнение за думите ми. Толкова по-добре е това, че не сте се озлобили от загубата на воин, паднал в боя. И все пак не е вярно, че между нас няма вражда, искам да кажа, законна вражда. Доколкото се чувствам червенокож, аз се смятам за делауер, а предоставям на теб да отсъдиш биха ли могли те да са приятели на мингосите.
Ловецът престана да говори, защото гледката, която внезапно му се представи, наистина го накара за миг да се усъмни в прехваленото си зрение. До огъня беше застанала Хети Хътър, и то толкова спокойно, сякаш сама бе от племето на хуроните.
Тъй като Ловецът и индианецът бяха следили зорко израза на лицата си, девойката се беше приближила незабелязана от тях, без съмнение слязла на брега откъм южната страна на полуострова, най-близо до мястото, където беше чакал „ковчегът“. И пристъпи към огъня с безстрашие, което съответстваше на нейната наивност и наистина беше оправдано от досегашното държане на индианците.
Щом забеляза девойката, Разцепеният дъб я позна и като извика двама или трима от младите воини, изпрати ги да разузнаят да не би появата й да предхожда ново нападение. След това направи знак на Хети да се приближи.
— Надявам се вашето посещение да означава, че Змията и Вах-та!-вах се намират в безопасност, Хети — каза Ловецът, щом девойката изпълни желанието на хурона. — Не вярвам да сте дошла на брега със същото намерение, което ви доведе по-рано.
— Този път Джудит ми каза да дойда, Ловецо — отвърна Хети. — Тя самата ме докара с лодка дотук, веднага щом Змията ни показа своята Вах-та и ни разказа какво се е случило. Колко красива беше Вах-та тази нощ! И изглеждаше много по-щастлива, отколкото когато беше при хуроните!
— Това е естествено, напълно естествено за човешката природа, девойко. Тя се намира при любимия си и вече не се страхува, че ще я оженят за минго. Според мен дори Джудит би изгубила голяма част от красотата си, ако се измъчваше от мисълта, че трябва да я дари на някой минго! Душевното задоволство най-добре запазва хубостта. И ви уверявам, че Вах-та е най-вече доволна, защото се е измъкнала от ръцете на тези подлеци и е при своя избраник. Но споменахте, че сестра ви ви е накарала да дойдете на сушата? Защо е сторила това Джудит?
— Тя ми поръча да ви видя и да се опитам за убедя диваците да вземат слонове, за да ви пуснат.
— А знаят ли баща ви и Хари, добра малка Хети, за вашите намерения?
— Не. И двамата спят, а Джудит и Змията сметнаха, че е най-добре да не ги будят, за да не би да поискат да дойдат отново за скалпове, след като Вах-та!-вах им каже колко малко воини и колко много жени и деца се намират в лагера. А Джудит не ме остави на мира, докато не тръгнахме към брега, за да видя какво става с вас.
— О, това е необикновено за Джудит! И защо ли се тревожи толкова за мен? Аха, сега разбирам как стои цялата работа. Бъдете уверена, Хети, че сестра ви се безпокои да не би Хари Марч да се събуди и да се втурне необмислено тук, за да попадне в ръцете на неприятелите, смятайки, че трябва да ми помогне като на свой спътник! Признавам, че Хари не обмисля постъпките си, но не вярвам да рискува за мен толкова, колкото за себе си.
— Джудит не мисли за Хари, макар Хари да мисли за нея — отвърна Хети невинно, но съвсем убедено.
— Чувал съм да казвате и по-рано нещо такова; да, девойко, чувал съм вече това от вас и все пак то не е вярно. Когато живее сред някое племе, човек може горе-долу да схване как въздейства любовта върху женските сърца. Макар самият аз да не съм имал намерение да се женя, а само наблюдавах, то е нещо, по което бледоликите се различават от червенокожите. Почне ли чувството да действа, младата жена става замислена и нито вижда, нито чува нещо за другиго освен за воина, който е взел сърцето й. След това започват тъгата и въздишките. А после, ако въпросът не стигне до ясно разрешение, влюбената жена често прибягва до клевети и започва да намира недостатъци и да черни младежа точно за ония качества, които най-много харесва у него. Всички млади момичета проявяват любовта си по този начин и съм на мнение, че Джудит е една от тях. Чувах я да отрича, че Хари е хубав. А младата жена, която би могла да стори това, трябва наистина да е влюбена.
— Младата жена, която харесва Хари, би признала, че той е хубав. Аз мисля, че Хари е много хубав, Ловецо, и съм сигурна, че всеки, който има очи, трябва да мисли така. Джудит не харесва Хенри Марч и ето защо му намира недостатъци.
— Добре, добре, малка Хети. Всеки от нас мисли по своему и ако ще да говорим до идната зима, мненията ни няма да се променят. Няма смисъл да приказваме повече. Аз вярвам, че Джудит е прекалено влюбена в Хари и рано или късно ще го вземе напук на начина, по който го отхвърля. А вие, както виждам, мислите иначе. Но чуйте какво ще ви кажа сега, девойко, и се престорете, че не го знаете — продължи младият човек, който бе толкова сляп за нещата, които другите мъже обикновено бързо долавят, и същевременно така проницателен за нещата, които биха затруднили по-голямата част от човечеството. — Знам какво смятат да предприемат тези негодници. Както виждаш, Разцепеният дъб ни остави и разговаря с младите воини и макар да е достатъчно далеч, за да не бъде чут, аз долавям какво им казва. Той им заповядва да следят движенията ви и да разберат къде ще ви чака лодката, за да ви отнесе обратно на „ковчега“, а след това да заловят всички или поне каквото, могат. Съжалявам, че Джудит ви е изпратила,
