наскачаха от местата си край огъня. И малко след това силуетите на трима или четирима от тях се откроиха зловещо в светлината над гребена на възвишението. Време беше за Ловеца да бяга. Като препъна своята пленница и стисна за последен път гърлото й, както за да я накаже заради усилията да вдигне тревога, тъй и по повеля на разума, той я остави просната по гръб на земята и се спусна към храстите с готова пушка в ръка, поглеждайки през рамо като лъв, попаднал в безизходно положение.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Светци премъдри, вижте вашата звезда!
Нещастни жертви! Глупостта ви равна няма!
Не ви ли стига туй? Или до сетен дъх в гръдта
желаете да тънете в измама?
Огънят, лодката и изворът, от който Ловецът започна своето отстъпление, образуваха почти равностранен триъгълник. Разстоянието от огъня до лодката беше малко по-малко, отколкото от огъня до извора и от извора до лодката, които, както споменахме по-рано, бяха почти еднакви. Но тия прави линии не съществуваха за бегълците. Те трябваше да заобикалят и да се движат по извивките на брега. При такива неблагоприятни обстоятелства почна отстъплението си Ловецът и той ги чувстваше още по-силно, защото много добре знаеше, че при подобни внезапни, тревоги индианците рядко изпущат жертвата си и когато местността е гориста, незабавно се пръсват по всички посоки, за да заобиколят непременно неприятеля си и ако е възможно, да се намерят в гърба му. От силния тропот на крака разбра, че и този път бе възприета същата тактика. Стъпките на индианците се чуваха не само по възвишението, а и към краищата на полуострова, в посока, противоположна на тази, която възнамеряваше да вземе той. Ето защо сега бързината стана необикновено важна, тъй като отделните групи можеха да се срещнат на брега на полуострова, преди бегълците да успеят да стигнат лодката.
Въпреки че обстоятелствата налагаха да се бърза, Ловецът се поколеба за миг, преди да се хвърли сред храстите, които ограждаха брега. Нервите му се бяха изопнали от всичко, което се беше случило, и го бе обзела мрачна решителност, която обикновено му беше чужда. Четири тъмни фигури се бяха появили на хребета, откроявайки се на светлината на огъня, и само след миг един от тия врагове можеше да бъде погубен. Индианците бяха спрели и се взираха в мрака, за да открият крещящата старица. И мнозина други, по-малко разположени към размисъл от Ловеца, положително биха убили поне едного от тях. За щастие той беше по-благоразумен. Макар че пушката му бе насочена към първия от неговите преследвачи, младият човек не се прицели и не стреля, а се скри в храстите.
Да се намери на брега и да изтича по него до мястото, където Чингачгук вече го чакаше разтревожен в лодката заедно с Вах-та!-вах, беше работа за минута. И като остави пушката си на дъното на кануто, Ловецът се наведе, за да го отблъсне с всички сили от брега, когато едър индианец изскочи от храстите и се хвърли като пантера на гърба му. Всичко висеше на косъм и една погрешна стъпка можеше да провали цялото начинание. И със себеотрицание, което би направило един римлянин прочут за вечни времена, но което в живота на този тъй обикновен и скромен човек ще остане неизвестно за света, ако не се смята този непретенциозен разказ, Ловецът вложи цялата си мощ в едно отчаяно усилие и отблъсна лодката тъй, че само за миг тя се намери на тридесет метра от брега. Сетне той се хвърли с главата надолу в езерото, следван неотклонно от своя противник.
Макар че на няколко метра от брега водата беше дълбока, там, където двамата врагове паднаха, тя стигаше едва до гърдите им. И все пак беше достатъчна, за да се удави човек, попаднал в нея при такива неблагоприятни обстоятелства, както Ловеца. Но неговите ръце бяха свободни, а дивакът беше принуден да отслаби хватката си, за да задържи главата си над повърхността. В продължение на половин минута се води отчаяна борба и във водата тя напомняше мятането на алигатор, сграбчил някоя тлъста плячка. След това двамата неприятели се изправиха и здраво се уловиха един друг за ръцете, за да предотвратят употребата на смъртоносния нож в тъмнината. Не може да се каже какъв щеше да бъде краят на тази сурова борба между двамата, защото само няколко секунди след това половин дузина диваци наскачаха в езерото на помощ на своя приятел и Ловецът се остави да бъде пленен с достойнство, забележително, колкото и самопожертвованието му преди малко.
Само още една минута беше необходима за индианците, за да напуснат езерото и да отведат край огъня новия си пленник. Те бяха дотолкова заети с борбата и с последиците от нея, че дори не бяха забелязали лодката, макар че тя все още се намираше достатъчно близко до брега, за да могат делауерът и годеницата му да чуят напълно ясно всяка сричка, произнесена там. И цялата група напусна мястото на борбата, като неколцина продължиха да търсят Вах-та!-вах по брега, а повечето се завърнаха в лагера.
При огъня противникът на Ловеца, когото младият човек беше стискал за гърлото почти до задушаване, успя да се опомни и да регулира дишането си дотолкова, че да съобщи как беше отвлечена девойката. Сега вече бе твърде късно да се гонят другите бегълци: веднага след отвеждането на Ловеца делауерът безшумно беше отправил лекото кану към средата на езерото извън обсега на куршумите, а след това насочи носа му към мястото, където се намираше „ковчегът“.
Когато се озова край огъня, Ловецът беше заобиколен от не по-малко от осем свирепи диваци, между които и старият му познат Разцепения дъб. Щом видя лицето на пленника, индианецът каза скритом от Ловеца нещо на хората си и от устата им се изплъзнаха тихи, но общи възгласи на задоволство и изненада. Сега те знаеха, че победителят на техния другар — паднал убит на отсрещната страна на езерото — се намираше в ръцете им, предоставен на тяхната милост или отмъстителност. И в заканителните погледи, които хвърляха към пленника си, беше примесено доста възхищение — възхищение, предизвикано както от сегашната му невъзмутимост, тъй и от по-раншните му дела. Би могло да се каже: с тази сцена започна голямата и страшна известност, на която Ловецът или Соколовото око — както бе наречен по-късно — се радваше сред всички племена от Ню Йорк и Канада.
Не вързаха ръцете на Ловеца, а ги оставиха свободни, след като му отнеха ножа. Единствената предпазна мярка, взета срещу него, бе непрекъснатото наблюдение и здравото лико около глезените, което не затрудняваше движенията му, но му пречеше да побегне с някой неочакван скок. Дори и тази предпазна мярка беше взета едва след като го отведоха край огъня и установиха кой е. Всъщност завързването на краката бе нещо като комплимент за смелостта му и той се почувства горд от това отличие. Ловецът знаеше, че навярно ще го вържат по-здраво, когато воините легнат да спят, но завързването му в момента на пленяване показваше, че още отсега, толкова отрано, той имаше вече създадено име. И докато младите индианци стягаха въжето около глезените му, се питаше дали към Чингачгук биха се отнесли по същия начин, ако бе попаднал в ръцете им.
Но известността на младия бледолик не почиваше изцяло на успеха му в предишната борба или на безразличното му спокойно държане при последните преговори, тя беше нараснала извънредно много и поради събитията през нощта. Неподозиращи нищо за движението на „ковчега“ и за случайността, спомогнала да бъде открит огънят им, ирокезите приписваха намирането на новия им лагер само на зоркото око на своя извънредно проницателен противник. Начинът, по който беше рискувал живота си, като слезе на полуострова и освободи Вах-та!-вах, и преди всичко самопожертвувателността на пленника, съчетана със сърдечността, с която бе отблъснал лодката от сушата, бяха важни звена във веригата от обстоятелства, върху които се градеше началото на славата му.
Докато бе обект на непринудено възхищение, Ловецът не можа да избегне и някои от несгодите на положението, в което беше изпаднал. Бяха му позволили да седне на края на дънер близо до огъня, за да изсуши дрехите си; срещу него се намираше доскорошният му противник, който ту приближаваше към пламъците някоя част от оскъдното си облекло, ту опипваше гърлото си, по което още личаха ясно следите от пръстите на неговия неприятел. Останалите воини се съвещаваха наблизо, тъй като вече всички разузнавачи се бяха завърнали в лагера и бяха съобщили, че в околността няма други врагове.
В това време старата вещица, чието име преведено значеше „Мечка“, се приближи към ловеца със
