й се бе сторило, със срам, изписан на лицето. Самият той не проявяваше нито страх, нито нерешителност; но от погледите, които воините хвърляха към него, беше явно, че в техните гърди се бореха бурни страсти. Изглежда, че пленникът не беше забелязал всичко това, но то се запечати в паметта на Джудит за през цялата нощ.
Не намериха близо до полуострова никакво кану. Сега над езерото, над мрачните му води, в гората и дори под тъмното небе царяха такава пълна тишина и мрак, сякаш мълчанието на гората никога не бе нарушавано и слънцето никога не бе гряло над тия пусти места. Двете девойки можеха да направят само едно: да потърсят безопасно място. А то бе единствено по средата на езерото.
Като откараха мълчаливо лодката нататък, девойките я оставиха да се движи сама, тласкана от нощния вятър в северна посока, а те самите се помъчиха да си починат дотолкова, доколкото позволяваха положението и нервите им.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Пазете портата! Не ще намерим
спасение, ако не секне тоя звън.
Дали е сбъркал пътя офицерът
или го е възпряло нещо вън?
Анселмо, кулата пази с един отред,
останалите — подир мен, напред!
Предположението на Джудит Хътър за смъртта на индианката, общо взето, бе правилно. След неколкочасов сън баща й и Марч се събудиха. Това стана няколко минути, след като тя напусна „ковчега“, за да търси сестра си и когато, разбира се, Чингачгук и любимата му се намираха вече на борда.
Старият човек научи от делауера както за разположението на лагера и последните събития, така и за отсъствието на своите дъщери. Последното не го обезпокои, защото се уповаваше на разума на по-голямата девойка и на явната безнаказаност, с която малката се движеше сред диваците. А и продължителният живот сред опасностите беше притъпил чувствата му.
Старецът, изглежда, не съжаляваше много и за пленяването на Ловеца. Защото, макар да си даваше сметка колко значителна би била неговата помощ при защитата, разликата в нравствените им възгледи не беше създала помежду им голяма близост. Той щеше да бъде много доволен, ако знаеше разположението на лагера още преди да се вдигне тревогата от избягването на Вах-та!-вах. Сега вече бе твърде рисковано да прави опит да слезе на сушата. И той неохотно се отказа за тази нощ от жестоките планове, към които го бяха подбудили пленничеството и отмъстителността. Сърдит, Хътър седна при носа на „ковчега“, където към него скоро се присъедини Хари. Така те оставиха Голямата змия и Вах-та!-вах на спокойствие на другия край на плавателния съд.
— Ловецът излезе истинско дете — да иде при диваците в такова време и да се остави да го пипнат като сърна в яма! — изръмжа старецът, който, както обикновено, забелязваше сламката в окото на другия, а не виждаше гредата в своето. — И ако заплати глупостта с кръвта си, не бива да се сърди никому освен на самия себе си.
— Такъв е светът, стари Том — отвърна Хари. — Всеки трябва да си плаща дълговете и да отговаря за собствените си грехове. Впрочем изненадан съм, че толкова сръчен и пъргав момък като Ловеца се е хванал в такава клопка! Нима не можеше да стори нещо по-разумно от това, да се върти в полунощ около лагера на хуроните, без да може да избяга другаде освен в езерото? Или пък се е сметнал за елен, който с хвърлянето си във водата може да заличи следите си и да се спаси от беда чрез плуване? Признавам, че имах по-добро мнение за ума на момъка, но трябва да съдим със снизхождение невежеството у един младеж. Слушай, мастър Хътър, знаеш ли случайно какво е станало с момичетата? Не виждам и следа нито от Джудит, нито от Хети, макар че обиколих целия сал и надникнах навсякъде.
Хътър обясни накратко защо дъщерите му са взели една от лодките, както това му беше разказано от делауера, а после прибави за завръщането на Джудит, след като Хети беше проникнала в лагера, и за повторното й заминаване.
— Ето ти на какво прави сладкодумието, Плуващи Том! — възкликна Хари, като скръцна със зъби с истинска досада. — Това правят сладкодумието и увлеченията на една глупава девойка. Най-добре е да разучиш по-подробно тоя въпрос. Двамата с теб бяхме пленници, а Джудит не мръдна и пръста си да ни помогне. Полудяла е по този мършав Ловец. И той, и тя, и ти, и всички ние би трябвало да се занимаем с този въпрос. Не съм човек, който може да се примири с подобно нещо и, пак повтарям, не е зле да видиш какво стана. Хайде да вдигаме котва, старче, и да се приближим към полуострова, за да видим какво е положението там.
Хътър нямаше нищо против и „ковчегът“ беше приведен в движение, както обикновено. Двамата мъже се погрижиха да не вдигат шум. Вятърът духаше в северна посока и платното скоро откара сала толкова нагоре по езерото, че пред тях се появиха неясните очертания на дърветата, с които беше обрасъл полуостровът.
Плуващият Том стоеше на кормилото и насочи „ковчега“ така близо до сушата, колкото позволяваха дълбочината на водата и надвисналите клони. Сред крайбрежните сенки не можеше да се види нищо. Но младият часовой, за когото вече споменахме, зърна очертанието на платното и колибата и поради внезапната изненада от устата му се откъсна силно възклицание. Тогава с характерната си безразсъдност и ярост Хари вдигна пушката си и стреля. Но по някаква случайност куршумът улучи и повали индианската девойка. Последва сцената с факлите на брега, която току що описахме.
Точно в момента, когато Хари извърши необмисленото жестоко злодеяние, лодката на Джудит се намираше на стотина стъпки от мястото, където „ковчегът“ бе минал преди малко. Но вече описахме нейния път и сега наш дълг е да следваме пътя на баща й и неговите спътници.
Писъкът възвести резултата от случайния изстрел на Марч и даде да се разбере ясно, че жертвата бе жена. Дори самият Хари беше изненадан от този неочакван резултат и за миг беше много смутен от противоречиви чувства. Отначало започна да се смее с безразсъдно и грубо ликуване. След това обаче съвестта — този строг надзирател, скрит някъде дълбоко в човешките гърди, който до голяма степен зависи от детското възпитание — започна да впива зъби в сърцето му. За около минута в ума на това същество, изпълнен еднакво с цивилизованост и варварство, настъпи хаос от чувства, тъй като не знаеше какво да мисли за собственото си деяние. Но после упоритостта и гордостта на тоя човек, както обикновено, взеха връх и попречиха на тези чувства да окажат обичайното си въздействие. Той опря приклада на пушката си в пода на сала с явно презрение и започна да си подсвирква тихо, като се преструваше на напълно безразличен. През всичкото време „ковчегът“, продължаваше да се движи и вече излизаше от залива край полуострова и следователно се отдалечаваше от сушата.
Спътниците на Хари не погледнаха на постъпката му със същото снизхождение, с което, изглежда, самият той бе склонен да гледа на нея. Хътър изказа недоволството си с ръмжене, тъй като от убийството не само нямаше никаква полза, а, напротив, имаше опасност войната да стане по-ожесточена от всякога. Никой не осъжда безпричинната смърт по-сурово от користолюбивия и безнравствения. Все пак той се овладя, тъй като след пленяването на Ловеца ръката на престъпника придобиваше за него двойно по-голямо значение.
Чингачгук обаче скочи и за миг в него старата племенна вражда беше заглушена от гласа на расата. Но се опомни навреме, за да не извърши някоя страхотна постъпка, която можеше да му дойде наум в такъв миг.
Не бе така с Вах-та!-вах. Като се втурна през кабината, девойката се намери пред Хари почти в същия миг, когато прикладът на неговата пушка се удари в дъските на сала. И с безстрашие, което й правеше чест, тя разпалено изсипа върху него своите укори и възмущение.
— Защо стреля? — извика тя. — Какво направи теб хуронската девойка, че я уби? Какво мислиш каже за
