развърже въжето. Последваха втори, трети и четвърти куршум, и всички срещаха същата съпротива на водната повърхност, макар че Хари действително чувстваше силата на техните удари върху езерото съвсем близо до гърдите си.
Щом разбраха несполуката си, хуроните промениха своята тактика и започнаха да се мерят в лицето му. Но Вах-та!-вах вече дърпаше въжето, целта се отдалечаваше и смъртоносните куршуми продължаваха да се сипят във водата. След миг тялото беше изтеглено до борда на сала и се скри зад него. Колкото до делауера и Вах-та!-вах, те работеха прикрити добре зад кабината и за по-кратко време, отколкото е необходимо да се разкаже, изтеглиха грамадното тяло на Хари. Чингачгук чакаше с острия си нож и като се наведе от сала, преряза бързо ликото, което свързваше крайниците на граничаря. Съвсем не беше лесна работа да го издърпат нагоре, за да стигне борда на плавателния съд, и да му помогнат да се изкачи на него, тъй като Хари все още почти не можеше да движи ръцете си. Но всичко стана тъкмо навреме, защото щом стъпи на сала, освободеният човек залитна и падна ничком върху гредите на сала, изтощен и безпомощен.
Тук ние ще го оставим да възвръща силите си и да раздвижва кръвта си и ще продължим разказа за събитията, които се струпаха наоколо ни и не позволяват никакво отлагане.
Щом тялото на Хари се изгуби от очите им, хуроните нададоха разочарован вик и трима от най-бързите между тях се спуснаха към долния вход и влязоха в лодката. Но все пак се забавиха малко, докато вземат оръжията си, намерят греблата и излязат от „пристанището“. През това време Хари вече беше на сала и делауерът отново бе заредил пушките за стрелба. Тъй като „ковчегът“ по необходимост следваше посоката на вятъра, по това време той се беше отдалечил на около двеста крачки от „замъка“ и всеки миг се отдалечаваше повече и повече от него, макар и с толкова леко движение, че почти не раздвижваше водата след себе си.
В същото време лодката на девойките се намираше на около четвърт миля от „ковчега“ и очевидно бягаше по-настрана от него, тъй като двете момичета не знаеха какво се беше случило и се страхуваха да се приближат. Те се бяха насочили към източния бряг, като същевременно се стремяха да останат по средата между „замъка“ и „ковчега“, сякаш още не можеха да разберат коя от двете групи трябва да считат за приятелска и коя — за враждебна. От дълъг опит девойките умееха да си служат отлично с веслата, а Джудит често беше печелила при спортните надбягвания с лодки, когато някои младежи бяха посещавали езерото.
Щом излязоха иззад дървената ограда и се намериха в откритото езеро, за да се приближат незащитени към „ковчега“, въодушевлението на тримата хурони бързо изстина. В лодката те не разполагаха с никакво прикритие, а индианската мъдрост е против такова явно жертване на живота, до каквото неминуемо би се стигнало при всеки опит да се нападне неприятел с такива здрави позиции, каквито несъмнено притежаваше делауерът. Ето защо, вместо да се спуснат след „ковчега“, тези трима воини се насочиха към източния бряг, като се придържаха на почтително разстояние от пушечните изстрели на Чингачгук. Тази маневра обаче направи твърде критично положението на девойките. Тя заплашваше да ги постави ако не между два огъня, то поне между две опасности, защото те смятаха, че и „ковчегът“ е пълен с врагове и за да не позволи на хуроните да я натикат в готвената примка, Джудит незабавно започна оттеглянето си в южна посока, и то недалеч от брега. Не смееше да слезе на сушата. И ако изобщо се решаваше да прибегне към това средство, щеше да го стори само в крайна нужда.
Отначало индианците не обръщаха почти никакво внимание на другата лодка. Знаеха много добре кой е в нея и пленяването й им се струваше маловажно, докато „ковчегът“ с въображаемите съкровища, с делауера и Хари и като средство за придвижване наистина ги изкушаваше. Но освен изкушения този „ковчег“ криеше и опасности и след като изгубиха близо цял час в двоумение, като непрекъснато се държеха на необходимото разстояние от пушките, хуроните изведнъж взеха решението си и бързо се насочиха след девойките.
Щом беше възприет този нов план, положението на трите страни, свързано със съответните им позиции, изведнъж се промени. Тласкан от вятъра, „ковчегът“ беше изминал около половин миля и се намираше приблизително на същото разстояние северно от „замъка“. Като забеляза, че девойките го отбягват, делауерът, който не беше в състояние да управлява сам своя сал и съзнаваше, че е безполезно да бяга от леката лодка на индианците в случай, че се втурнат да го преследват, сви платното с надежда, че това ще накара сестрите да променят от своя страна плана си и ще потърсят убежище на сала. Но единствената последица от това бе, че салът остана по-близо до развилите се действия и позволи на хората в него да наблюдават преследването. Лодката на Джудит се намираше на около четвърт миля южно от кануто на хуроните, малко по-близо до източния бряг и приблизително на същото разстояние южно от „замъка“. Ето така бяха разположени трите групи, когато преследването започна.
В момента, когато хуроните тъй неочаквано промениха тактиката на нападението си, тяхната лодка не беше в най-добро състояние. На нея имаше само две весла и третият човек представляваше излишен товар. Освен това разликата в тежестта между двете сестри и тримата индианци почти се уравновесяваше с по- голямата сила на хуроните. Ето защо състезанието в бързина съвсем не беше толкова неравно, колкото изглеждаше на пръв поглед. Джудит почака малко, за да се убеди в действителните намерения на червенокожите, а след това прикани Хети да й помогне с цялата си сръчност и сила.
— Защо да бягаме, Джудит? — запита малоумната девойка. — Хуроните не са ми сторили никакво зло и не мисля, че някога ще ми сторят.
— Колкото до теб, това може да е вярно, Хети, с мен обаче работата е съвсем друга и затова трябва да ми помогнеш да избягаме.
Скоро лодката започна да се движи бързо, но и преследваните, и преследвачите не се решаваха да напрегнат всички сили, тъй като знаеха, че гонитбата ще бъде трудна и продължителна. Като два военни кораба, които се готвят за стълкновение, те, изглежда, най-напред искаха да установят бързината на противниците си, за да знаят как да действат при решителния удар. Няколко минути бяха достатъчни да покажат на хуроните, че девойките владееха отлично веслата и че ще бъде нужно да вложат цялата си сръчност и сила, за да ги настигнат.
В началото на гонитбата Джудит се беше насочила към източния бряг със смътното решение да слезе на сушата и да потърси последно убежище в гората, но когато наближи брега, убеждението, че разузнавачи наблюдават всяко нейно движение, я накара да се разкае, задето бе взела толкова неразумно решение. Освен това тя все още беше бодра и самоуверено хранеше надеждата, че може да избяга от преследвачите си. Ето защо наблегна силно с едното весло и отдалечи лодката от крайбрежния гъсталак, към сянката на който се беше приближила доста, след което насочи носа й към средата на езерото.
Това, изглежда, беше благоприятният момент за хуроните да се заловят с всички сили за веслата. Сега пред тях се простираше грамадният воден простор на езерото, и то в най-широката му част. И вече лодките хвърчаха, като Джудит наваксваше липсата на достатъчно сили със своята голяма сръчност и самообладание. В продължение на половин миля индианците не спечелиха нито метър разстояние, но положените усилия в продължение на толкова много време се отразиха чувствително върху всички гребци. Тогава хуроните прибягнаха към един способ, който им даваше възможност да почиват — почнаха да се сменят и по този начин не изтощаваха силите си.
От време на време Джудит поглеждаше назад и видя, че този способ помогна на преследвачите. Това я накара да се усъмни в крайния резултат, тъй като не можеше да издържи толкова, колкото тези хора, които имаха възможност да си почиват, но продължи да гребе и не позволи на отчаянието да я завладее веднага.
До този миг индианците не бяха успели да се доберат на по-малко от двеста метра от девойките, но скоро Джудит забеляза, че постепенно хуроните започват да се приближават чувствително, а тя и Хети бяха още далеч от средата на езерото. Не беше малко момиче, за да се отчае, но за миг й мина през ум да се предаде, обзета от желанието да я отведат в лагера, където знаеше, че се намира Ловеца; скоро обаче мисълта за средствата, с които се надяваше, че ще може да го освободи, надви това мигновено желание и й даде нови сили. И ако някой бе наблюдавал движенията на двете лодки, би забелязал веднага, че кануто на Джудит неочаквано се откъсна от преследвачите си, тъй като девойката бе загребала бодро, докато умът й се занимаваше с нейните собствени пламенни и самопожертвователни планове. През следните пет минути разстоянието между лодките наново се увеличи доста и хуроните започнаха да се убеждават, че ще трябва да напрегнат всички сили, за да не понесат големия срам да бъдат победени от жени. Изгарян от тази мисъл, един от най-силните им гребци наблегна яростно върху своето весло и го счупи в минутата, когато го беше
