— За бобровите опашки и за месото на норките можем да си приказваме, когато си почиваме край огнище, стъкнато с кленови клонки — намеси се скватерът без ни най-малко уважение към засегнатите чувства на спорещите. — Сега няма полза от учени думи и изобщо от никакви думи. Я ми кажи, траперю, къде се крият твоите сиукси?

— По-лесно е да се каже какъв цвят имат перата на ястреба, който се рее под оня бял облак! Когато червенокожият нанесе удар, той няма да чака да му платят за стореното зло с олово.

— Ще сметнат ли твоите жалки червенокожи, че им е достатъчно, когато завлекат всичкия добитък?

— Природата на човека е една и съща, каквато и да е кожата му. Забелязвал ли си жаждата ти за богатство да е по-слаба, когато си прибрал добра реколта, отколкото преди това, когато си имал само едно зърно? Ако си забелязвал, значи, не си такъв, какъвто дългият житейски опит ме е научил да считам човека, движен от груби страсти.

— Говори ясно, непознати старче — викна скватерът и тупна силно с приклада на пушката си о земята, защото тежкоподвижният му ум не намираше удоволствие в разговор, воден с такива неясни намеци. — Аз ти зададох един най-обикновен въпрос, и то такъв, на който, зная добре, можеш да отговориш.

— Прав си, прав си. Мога да отговоря, защото много често съм виждал как хора като мен не вярват, че се замисля зло. Когато сиуксите съберат всичкия добитък и се уверят, че не вървиш по следите им, те ще се върнат като гладни вълци да догризат оставената мърша; или може да покажат нрава на големите мечки, които се срещат при водопадите на Дългата река, и няма да се спрат да душат плячката си, а веднага ще замахнат с лапа.

— Значи, си виждал споменатите от теб животни? — възкликна доктор Бациус, който се стараеше да не се намесва отново в разговора, докато имаше сили да сдържа нетърпението си, но сега се приготви да пристъпи към обсъждането на важна тема, като отвори бележника си и го държеше като справочник. — Можеш ли да ми кажеш: срещнатият от теб звяр принадлежеше, ли към вида Ursus horribilis37, с уши — закръглени, чело — сводесто, очи — без забележим допълнителен клепач, зъби — шест резци, един лъжлив и четири напълно развити кътници…

— Продължавай, траперю, ние с теб водим смислен разговор — прекъсна го Ишмаел. — Смяташ ли, че ще видим пак крадците?

— Не, не, не бих ги нарекъл крадци, защото те постъпват според обичая на своя народ или, ако щеш, по закона на прерията.

— Аз съм изминал петстотин мили, за да намеря място, където никой няма да ми опява за закона — каза Ишмаел рязко. — И не бих стоял спокойно пред съдийската скамейка, ако на нея седи червенокож. Слушай, траперю, ако видя още веднъж сиукс да се върти около лагера ми, където и да се намирам, ще почувства пълнежа на старата ми кентъкийка — скватерът потупа многозначително пушката си, — пък ако ще да носи медал със самия Вашингтон38. Когато човек задигне чуждо, аз го наричам крадец.

— И тетоните, и пеоните, и конзите, и десетки други племена смятат тези голи поля за свои владения.

— И самата природа ги опровергава. Въздухът, водата и земята са дадени даром на човека и никой не е властен да ги дели на части. Човек трябва да пие и да диша, и да ходи, затова всеки има право на свой дял от земята. Скоро държавните земемери ще почнат да забиват жалените си и да прокарват межди не само под краката ни, но и над главите ни! Ще почнат да изписват лъскавите си документи с високопарни думи, по силата на които земевладелецът, или може би е по-правилно да го наричаме въздуховладелец, ще получи еди-колко си педи небе, с правото да използва за разграничителен стълб еди-коя си звезда или еди-кой си облак за въртене на вятърната му мелница!

Скватерът произнесе тия думи разпалено и надуто и накрая се изсмя презрително с цяло гърло. Подигравателният, зловещ смях се предаде първо на един от тромавите му синове, после — на друг, докато обиколи цялото семейство.

— Хайде, стига, траперю — продължи Ишмаел по-добродушно, сякаш се чувстваше победител, — трябва да ти кажа, че никой от нас не е имал работа с нотариални актове, със съдебни изпълнители и с белязани дървета, тъй че да не си губим времето с празни приказки. Ти отдавна бродиш из тая степ, затова и те питам откровено, а ти ми отговори безпристрастно: ако беше на мое място, как щеше да постъпиш?

Старецът се колебаеше, като че ли не му се искаше много да дава съвет за такава работа. Но тъй като всички очи бяха вперени в него и накъдето и да се обърнеше, отвсякъде срещаше поглед, впит в собственото му развълнувано лице, отговори тихо и печално:

— Много често съм виждал как се пролива човешка кръв в празни кавги, затова не искам да чувам пак гневния глас на пушка. Десет уморителни години прекарах сам в тия голи равнини, чакайки да дойде часът ми, и нито веднъж не съм нанасял удар на враг, по-човекоподобен от гризли, сивата мечка…

— Ursus horribilis — промърмори докторът. Говорещият млъкна при звука на гласа му, но като разбра, че това е само един вид мислено възклицание, продължи със същия тон:

— По-човекоподобно от сивата мечка или от пантерата от Скалистите планини, ако не се смята бобърът, умно и хитро животно. Какво да те посъветвам? Даже самката на бизона е готова да се бие за рожбата си!

— Значи, никой не ще може да каже, че Ишмаел Буш обича децата си по-малко, отколкото мечката — мечетата си!

— Ала мястото е много открито, десетина души не могат да издържат срещу петстотин.

— Да, така е — съгласи се скватерът, като обгърна с поглед скромния си лагер. — Но все пак може да се направи нещо, когато има коли и тополи.

Траперът поклати глава недоверчиво и като сочеше вълнистата прерия на запад, отговори:

— Пушка може да изпрати куршум от ония хълмове чак до лагера ви, а стрелите откъм горичката в тила няма да ви оставят да подадете нос и ще се криете като лалугери в дупките си. Не, няма да го бъде, няма да го бъде. На три мили оттук има едно място, където може, както съм мислил често, когато съм прекосявал пустинята, да се издържи с цели дни и седмици, стига да се намерят сърца и ръце, готови да се за-ловят с такава кървава работа.

Тих подигравателен смях отново пробяга между младежите — достатъчно ясен знак за готовността им да се впуснат дори в още по-опасно начинание. Скватерът се улови жадно за съвета, тъй неохотно подметнат от трапера, който, следвайки свои особени съждения, очевидно си бе внушил, че е негов дълг да стои настрана. Няколко преки и настойчиви въпроса позволиха на скватера да получи допълнителни сведения, необходими, за да се извърши замислената операция; след това Ишмаел, обикновено муден, но в трудни моменти способен да прояви изумителна енергия, пристъпи незабавно към изпълнението на плана си.

Макар че всеки работеше напрегнато и усърдно, задачата изискваше много усилия и труд. Трябваше да влачат сами натоварените коли на голямо разстояние през равнината, без път и ориентир, водейки се единствено от указанията на трапера, който знаеше само общата посока. Мъжете вложиха в тая работа цялата си исполинска сила, но немалко труд падна и върху мишците на жените и децата. Докато синовете, разпределили помежду си тежко натоварените фургони, ги дърпаха с всичка сила нагоре по близкия склон, майка им и Елен, заобиколени от изплашените дечурлига, се влачеха отподир, превити под тежестта на разната покъщнина, която всеки носеше според силите си.

Сам Ишмаел надзираваше и се разпореждаше за всичко, като от време на време побутваше с могъщото си рамо някоя заседнала каруца, докато не видя, че главната трудност по пътя им — да се измъкнат на равно място — е преодоляна. Тук той посочи какво направление да следват, като предупреди синовете си да се движат така, че да не загубят преимуществото, постигнато с толкова труд, кимна на шурея си и се върна с него в опустелия лагер.

Цял час, докато траеше това, траперът стоя настрана, подпрян на пушката си, със задрямалото старо куче в нозете си, и мълчаливо, но внимателно наблюдаваше всичко, което ставаше около него. Сегиз-тогиз мършавото му, но силно и мускулесто лице се озаряваше от усмивка, сякаш слънчев лъч пробягваше по запустели руини, и разкриваше за миг задоволството, което изпитваше, когато някой от младите покажеше юнашката си сила. После, когато керванът заизкачва бавно стръмнината, облак на размисъл и печал отново

Вы читаете Прерията
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату