— Виж какво, странниче, ние в Кентъки не отбираме много от книжни думи. „Каприз“ е толкова разбрано за нас, колкото и квадрупес.
— Квадрупес значи животно с четири крака, тоест звяр.
— Звяр ли? Да не би да мислиш, че Ишмаел Буш кара в оная кола звяр в клетка?
— Не мисля, а зная. Аз вече те осведомих, че по силата на компактум пътувам с горепосочения Ишмаел Буш, но макар и да се задължих да изпълнявам известни функции, докато трае пътуването, няма условие, което да гласи, че въпросното пътуване трябва да бъде sempiternum, тоест вечно. Освен това, макар че едва ли може да се каже, че този край е всестранно изучен, защото всъщност за естественика е девствена територия, все пак той е крайно беден откъм съкровища на растителното царство. Затова отдавна щях да се отдалеча на неколкостотин мили по на изток, ако известна вътрешна подбуда не ме подтикваше да проуча въпросното животно и съответно да го опиша и класифицирам. Ето защо — продължи той, като сниши глас, сякаш да довери някаква важна тайна — все още храня известна надежда, че ще убедя Ишмаел да ми позволи да направя дисекция.
— Виждал ли си това същество?
— Не чрез органите на зрението, а чрез по-непогрешимия път на умозрението: посредством заключенията на разума и чрез дедуктивни изводи от научни предпоставки. Аз наблюдавах навиците на животното, млади човече, и мога смело да твърдя въз основа на доказателства, които обикновен наблюдател би пренебрегнал, че то има огромни размери, тежкоподвижно е, може би в състояние на летаргия, много лакомо и, както проличава сега от преките показания на този почтен ловец, свирепо и месоядно!
— Много бих желал, странниче — рече Пол, на когото описанията на доктора правеха силно впечатление, — да се уверя действително ли това същество е звяр.
— В това отношение, освен многобройните доказателства, произтичащи от навиците на животното, аз имам твърденията на самия Ишмаел. И най-малкото звено на моята дедукция е обосновано. Млади човече, аз не се водя от празно, просташко любопитство, защото моите научни изследвания, както скромно се надявам, първо, служат на напредъка на науката и, второ, принасят полза на ближните ми. Аз се измъчвах тайно от желание да узная какво се крие в палатката, която Ишмаел пази тъй грижливо и която според нашия договор за определен срок не бива да приближавам повече от определен брой лакти, за което той ме накара да се закълна — jurare per deos52. Клетвата, или jurandum, е сериозна работа, не бива да се гледа леко на нея. Но тъй като участието ми в експедицията зависеше от това условие, съгласих се, като си запазих правото винаги да наблюдавам отдалеч. Преди десетина дни Ишмаел, като видя състоянието ми, се смили над скромния любител на науката и ми съобщи факта, че в колата имало звяр, донесен в прерията като примамка — възнамерявал чрез него да подмами други животни от същия вид или дори род. Оттогава задачата ми се опрости: остава ми само да наблюдавам навиците на животното и да записвам резултатите. Когато стигнем определеното място, където тези животни, както казват, изобилствали, ще имам възможност свободно да разгледам тоя екземпляр.
Пол продължаваше да слуша в дълбоко мълчание, докато докторът завърши странното си, но тъй характерно за него обяснение; едва тогава пчеларят поклати недоверчиво глава и счете за уместно да възрази:
— Ех, странниче, старият Ишмаел те е напъхал чак до дъното на хралупа, където ти би имал от очите си не повече полза, отколкото търтеят от жилото си. Аз също зная нещо за тая кола и мога да кажа, че улових скватера в нагла лъжа. Слушай, приятелю: мислиш ли, че момиче като Елен Уейд ще дружи с див звяр?
— Че защо не, защо не? — повтори естественикът. — Нели е любознателна и често поглъща с удоволствие съкровищата на знанието, които понякога по неволя пръскам из тая пустиня. Защо да не може да изучава навиците на някое животно, пък ако ще да е и носорог?
— По-полека, по-полека! — пресече го пчеларят, не по-малко уверен в себе си и макар и не образован като учения, но не по-зле осведомен по въпроса. — Ако не се лъжа, Елен е храбро момиче и има собствено мнение. Ала въпреки храбростта и смелите си съждения в края на краищата тя си е само жена. Колко пъти съм я виждал да плаче…
— Значи, се познаваш с Нели?
— Ни най-малко. Но зная, че жената си е жена. И да прочете всички книги в Кентъки, Елен Уейд няма да влезе сама в палатка с хищен звяр!
— Струва ми се — забеляза траперът спокойно, — че тук има нещо тъмно и нечисто. Аз лично съм свидетел, че преселникът не обича да надничат в палатката, и имам сигурно доказателство — много по- сигурно от твоите, — че в колата няма клетка със звяр. Ето на Хектор. Куче от добра порода и с такъв тънък и верен нюх, че и ръката на Всевишния не би могла да създаде нещо по-добро. Ако там има звяр, това куче отдавна щеше да каже на господаря си.
— Нима искаш да противопоставиш кучето на човека, свирепостта — на знанието, инстинкта — на разума! — кипна докторът. — По какъв начин, смея да попитам, една хрътка може да определи навиците, вида или даже рода на животното, както би ги определил мислещият образован човек, въоръжен с научни знания, покорител на природата?
— По какъв начин ли? — повтори хладнокръвно старият горски скитник. — Ослушай се; и ако мислиш, че един даскал може да те научи на разум по-добре от Господа, ще видиш сам колко много се заблуждаваш. Чуваш ли как шумоли нещо в гъсталака? От пет минути вече пращят клонки. Я ми кажи сега, каква е тази твар?
— Надявам се, че не е кръвожаден звяр! — възкликна докторът, който още пазеше жив спомен от неотдавнашната си среща с Vespertilio horribilis. — Вие имате пушки, приятели, няма ли от предпазливост да ги заредите? Не разчитайте много на моята сачмалийка.
— Май че е прав — отзова се траперът и в отговор взе пушката от мястото, където бе лежала по време на обеда, и насочи дулото и във въздуха. — Е, как се казва тази твар?
— Това е извън възможностите на човешките знания! Сам Бюфон не би познал четириного ли е това животно, или е от разреда Serpentes53! Овца ли е или тигър!
— Тогава твоят Буфон е глупак пред моя Хектор! Хей, песчо! Какво има там, кученцето ми? Да го подгоним ли, или да го оставим да мине?
Кучето, което вече бе предупредило опитния трапер с потрепване на ушите, че е подушило приближаването на непознато животно, вдигна глава от предните си лапи и леко разтвори уста, сякаш да покаже остатъците от зъбите си. Но изведнъж, отказвайки се от враждебното си намерение, зина широко, отърси се и отново легна мирно.
— Е, докторе — извика траперът победоносно, — уверен съм, че в храсталака няма нито дивеч, нито хищен звяр; а е много важно да знае това човек, който е вече твърде стар, за да си пилее напразно силите, и все пак не би желал да стане гозба на пантера!
Кучето прекъсна господаря си, като изръмжа, но и сега не вдигна глава от земята.
— Там има човек! — възкликна траперът и стана. — Има човек, ако разбирам правилно държането на кучето си. Ние с хрътката не си казваме много, но рядко се случва да не се разберем!
Пол Ховър скочи светкавично и като насочи пушката си напред, викна заплашително:
— Ако си приятел, приближи се; ако си враг, не чакай добро!
— Приятел, бял и, смея да твърдя, християнин! — отвърна глас от шумака. В същия миг храстите се разтвориха и само след секунда се показа говорещият.
ГЛАВА X
Стой настрана, Адаме, и гледай само
как ще ме ругае!
Всеизвестно е, че дълго преди обширните земи на Луизиана да сменят господарите си за втори и,
