си — необходимо условие за успех.
Макар че Елен значително превъзхождаше дъщерите на Естър по сила на духа, произтичаща от нравствени качества, все пак тя безспорно отстъпваше на двете най-големи сестри в едно важно качество — пренебрежение към опасностите. Израснали сред несгодите на преселническия живот, в низините на обществото, свикнали с изненадите и опасностите на тази пустиня, момичетата обещаваха някой ден да настигнат своята майка както в безстрашието си, така и в онова странно съчетание от добри и лоши качества, което, ако имаше възможност да се прояви на по-широка арена, вероятно щеше да позволи на жената на скватера да влезе в списъка на забележителните жени на своето време. Естър вече бе имала случай да брани дървеното жилище на Ишмаел от нападение на индианци, а в друг случай враговете я бяха оставили, мислейки я за умряла, след защита, която би й дала право на почетна капитулация, ако имаше работа с по-цивилизован противник. Тези две истории и разни други от тоя род тя бе разказвала неведнъж с подобаваща тържественост в присъствие на дъщерите си и сега сърцата на младите амазонки странно се колебаеха между естествен страх и честолюбиво желание да направят нещо, достойно за чеда на такава майка. И изглеждаше, че много скоро щеше да им се случи да проявят този свой неукротим дух.
Непознатите бяха вече на петстотин метра от скалата. Дали защото се придържаха към вродената си предпазливост в движението, или се побояха от застрашителния вид на двете фигури, които показваха от каменното укрепление дулата на два стари мускета, пришълците се спряха в една падинка, където извънредно гъстата трева им даваше възможност да се крият. От това място те оглеждаха крепостта в продължение на няколко тревожни минути, които се сториха на Елен цяла вечност. После един от тях тръгна сам напред, очевидно по-скоро като парламентьор, отколкото като нападател.
„Фиби, стреляй!“ — „Не, Хети, ти стреляй!“ — почна да се чува между изплашените, но бойки дъщери на скватера и в тоя момент Елен може би избави приближаващия непознат от внезапна суматоха, ако не и от нещо по-лошо, като извика:
— Долу мускетите! Това е доктор Бациус!
Подчинените й изпълниха тази команда само наполовина: свалиха пръстите си от спусъците, но дулата останаха все тъй застрашително насочени към целта. Естественикът, който се бе приближил достатъчно предпазливо, за да забележи и най-малкото враждебно движение на гарнизона, сега издигна на върха на пушката си бяла кърпа и дойде толкова близо до крепостта, че да могат да го чуят. Тогава, заемайки, както си въобразяваше, внушителна и тържествено-властна поза, се провикна тъй гръмко, че биха го чули през девет баира:
— Слушайте! От името на Конфедерацията на Съединените суверенни щати на Северна Америка ви призовавам да се подчините на нейните закони!
— Доктор или не, той е наш враг, Нели. Чуваш ли го, чуваш ли го? Говори за закони.
— Чакайте! Искам да чуя какво ще каже още! — викна почти задъхана Елен и отстрани страшните оръжия, които пак се бяха прицелили в отдръпналия се от ужас вестоносец.
— Напомням ви и ви предупреждавам — продължи изплашеният доктор, — че съм мирен гражданин на горепосочената Конфедерация или, казано по-точно, Съюз, поддръжник на обществения договор64, привърженик на мира и реда. — После, като видя, че опасността поне засега е минала, отново повиши предизвикателно глас: — Ето защо ви приканвам всички да се подчините на законите!
— Аз пък мислех, че сте ни приятел — отвърна Елен — и че пътувате с чичо ми по силата на споразумение…
— То е невалидно! Аз се оказах измамен в предварителните условия, затова обявявам известния компактум, сключен между Ишмаел Буш, скватер, от една страна, и Овид Бациус, доктор по медицина, от друга, за анулиран и недействителен… Не, деца, анулиран е негативно качество и не влече никакви щети за вашия достоен родител, затова хвърлете огнестрелното оръжие и се вслушайте в гласа на разума… И тъй, обявявам договора за незаконен… анулиран… отменен… Що се отнася до тебе, Нели, чувствата ми съвсем не са враждебни, така че слушай какво ще ти кажа, не се прави на глуха, за да се застраховаш. Ти познаваш нрава на човека, у когото живееш, млада девойко, и знаеш колко е опасно да си в лошо общество. Затова откажи се от съмнителните преимущества на положението си и отстъпи по мирному скалата на волята на тия, които ме придружават — цял легион, млада девойко, уверявам те — непобедим и могъщ легион! Така че предай владението, на тоя престъпен и порочен скватер… Ах, деца, такова пренебрежение към човешкия живот е ужасно у същества, които тъй отскоро сами са получили тоя дар! Махнете тия опасни оръжия — умолявам ви не толкова за себе си, колкото заради самите вас. Хети, забрави ли кой ти успокои болката, която те измъчваше, когато след лежане на гола земя получи от влагата и студа възпаление на аурикуларните нерви? А ти, Фиби, неблагодарна Фиби! Ако не беше тази ръка, която искаш да поразиш навеки с парализа, резците ти и досега щяха да ти причиняват болка и мъка! Затова сложи оръжието и послушай съвета на човек, който винаги е бил твой приятел. А към теб, млада девойко — продължи той, без да сваля зорко око от мускетите, които тя се бе смилила да поотклони малко от целта, — към теб, млада девойко, се обръщам с една последна и най-тържествена молба: искам да предадеш тази скала незабавно и без съпротива, защото така повелява властта, справедливостта и… — „законът“, искаше да добави той, но като си спомни, че тази зловеща дума пак може да разсърди дъщеричките на скватера, се спря овреме и завърши с по-малко опасна и по-приемлива дума: — …и разумът.
Този необикновен призив обаче не можа да произведе желаното въздействие. По-младите слушателки не схванаха нищо от него, като се изключат няколкото обидни изрази, отбелязани по-горе и макар че Елен разбра по-добре думите на парламентьора, неговата риторика й направи не по-голямо впечатление, отколкото на другарките й. Дори там, където той смяташе, че речта му звучи трогателно и вълнуващо, умната девойка, макар и измъчвана от скрита тревога, едва се сдържаше да не се засмее, а на заплахите му оставаше глуха.
— Не разбрах всичко, което искате да кажете, доктор Бациус — отговори тя спокойно, когато той свърши, — ала в едно съм сигурна: ако ме учите как да измамя оказаното ми доверие, по-добре да не ви слушам. Предупреждавам ви: не се опитвайте да си служите със сила, защото, колкото и да съм разположена към вас, виждате, че съм заобиколена от хора, които лесно могат да се справят с мен. Освен това вие знаете — или би трябвало да знаете — нрава на това семейство, тъй че не може да има шега в такава работа с когото и да било от неговите членове, дори и да са жени и деца.
— Аз не съм съвсем невеж по отношение на човешката природа — възрази естествоизпитателят, като благоразумно се отдръпна малко от позицията, която бе заемал досега тъй неотстъпно в самото подножие на скалата. — Но ето че иде човек, който може да знае по-добре от мен тайните й прищевки.
— Елен! Елен Уейд! — завика Пол Ховър, който бе изскочил и застанал до лекаря, без да покаже и сянка на боязън, която тъй явно смущаваше другаря му. — Не предполагах, че ще намеря враг в твое лице!
— И няма да намериш, ако не ме караш да извърша предателство, за да направя това, което искаш. Знаеш, че чичо ми е поверил семейството си на моите грижи. Как мога да измамя доверието му дотам, та да пусна най-върлите му врагове да избият може би децата му и да задигнат малкото неща, които са му оставили индианците?
— Нима съм убиец?… Нима този старец… този офицер от армията на Щатите — той посочи трапера и новия приятел, които вече стояха до него, — нима приличат на хора, способни на такива злодеяния?
— Тогава какво искате от мен? — каза Елен, като чупеше ръце в дълбоко съмнение.
— Звяра! Ни повече, ни по-малко — укривания от скватера опасен хищен звяр!
— Благородна девойко — поде младият непознат, който отскоро си бе намерил другари в прерията, но тутакси млъкна под властния знак на трапера, който му зашепна на ухото:
— Остави тоя момък да се изкаже от наше име. Природата ще заговори в сърцето на девойката и така по-бързо ще постигнем целта си.
— Истината излезе наяве, Елен — продължи Пол, — и ние проследихме скватера в тайните му злодеяния, както се проследява пчела до хралупата й. Дойдохме да поправим причиненото зло и да освободим затворничката му. Тъй че ако имаш честно сърце, както винаги съм вярвал, не само няма да ни пречиш, но и сама ще се присъединиш към нашия рой и ще оставиш Ишмаел и кошера му да се сдружават с пчели от своя сой.
— Аз дадох тържествена клетва…
— Компактум, сключен поради незнание или по принуда, е недействителен в очите на всеки човек със
