откакто Луизиана мина във владение на Съединените щати, и офицерът от американската армия стана годеник на най-богатата наследница по бреговете на Мисисипи.
Макар че читателят, предполагаме, знае как стават обикновено тия неща, не бива да се мисли, че Мидълтън удържа лесно победа над предубежденията както на бащата, така и на дъщерята. В очите и на двамата разликата в изповеданията представляваше сериозна, почти непреодолима пречка. Влюбеният младеж търпеливо устоя на отчаяния натиск на отец Игнасио, комуто бе възложена задачата да го обърне в католичеството. Усилията на достойния свещеник бяха методични, упорити и безуспешни. Десетина пъти (и точно в тия минути през стаята, в която ставаше разговорът им, като вълшебно видение прелиташе ефирната фигура на Инес) добрият отец си въобрази, че ей сега ще възтържествува над лъжливата вяра, ала всичките му надежди се разбиваха в неочакваната съпротива на обекта на благочестивите му старания. Докато настъплението срещу вярата му се водеше отдалеч и не особено енергично, Мидълтън, неопитен в полемичното изкуство, приемаше това безропотно и търпеливо като мъченик, но щом благочестивият отец в грижата си за бъдещото му блаженство се опиташе да закрепи изходната си позиция, викайки на помощ доводи, взети от арсенала на собствената си религия, младият човек като добър войник тутакси се хвърляше в стремителна контраатака. Вярно, той влизаше в бой, въоръжен само със здрав разум и известно познаване на обичаите на своята страна, толкова различни от тия на неговия противник, но дори с това просто оръжие неизменно отблъскваше атаката на свещеника, както юнак с тояга в ръка надвива изкусен фехтовчик, чиито изтънчени трикове се оказват безсилни пред грубите и необорими аргументи на дървото, което пуква главата му и изкривява шпагата му.
Спорът още не бе завършил, когато на помощ на офицера дойде цяло нашествие от протестанти. Почтеният свещеник се оглеждаше с тревога и виждаше безпътни нечестивци, които мислеха само за земни блага, и хора, твърди и смирени във вярата си. Заразата на примера, от една страна, и по-свободното общуване, от друга, бяха започнали да въздействат и на паството му, особено на ония, които смяташе за достатъчно привързани към духовното начало, за да не се отклонят никога от неговия път. Дошло бе време да премине от настъпление към отбрана и да подготви привържениците си за съпротива срещу безпътното влияние, което заплашваше да събори като неудържим поток устоите на вярата им. Като разумен пълководец, разбрал, че е заел твърде обширна за силите си територия, той почна да се отдръпва от предните си позиции. Свещените реликви бяха скрити от нечестиви погледи; внушаваше на енориашите си да не говорят за чудеса пред иноверни, които не само отричаха самата възможност от такива чудеса, но и дръзваха нагло да поставят под съмнение тяхната достоверност; и дори налагаше забрана на Библията под необоримия предлог, че може да й дадат лъжливо тълкуване.
Междувременно дойде моментът да даде отчет на дон Аугустин за въздействието на увещанията и молитвите си върху еретичната душа на младия офицер. Никой не обича да признава слабостта си, особено когато обстоятелствата изискват крайно напрягане на силите. И ето че, като се оправдаваше пред себе си с чистотата на подбудите си, достойният свещеник прибягна към благочестива измама и обяви, че макар Мидълтън още да не е променил начина си на мислене, все пак има всички основания да се вярва, че необоримите доводи са оставили в ума му дълбоки бразди, в които лесно може да покълне благословеното семе на вярата, особено ако му се даде щастливата възможност да общува с католици.
Сега и самият дон Аугустин бе обзет от плама на покръстител. И дори нежната и кротка Инес замечта за божествената чест да стане смирено оръдие за приобщаването на възлюбения й към лоното на истинската вяра. Предложението на Мидълтън бе най-после прието и докато бащата чакаше с нетърпение деня на сватбата, виждайки в нея залог за собствения си успех, дъщерята мислеше за нея с вълнение, в което благочестивата й ревност на истинска католичка се преплиташе с по-нежните помисли на млада годеница.
Сутринта на сватбата слънцето се издигна на такова ясно и безоблачно небе, че Инес взе това като предзнаменование за бъдещо щастие. Отец Игнасио извърши брачния обред в параклисчето към имението на дон Аугустин и дълго преди слънцето да бе започнало да клони към залез, Мидълтън притисна към гърдите си поруменялата от свенливост млада креолка като своя законна жена, която никой нямаше право да му отнеме. По взаимно съгласие между двете страни сватбеният ден бе прекаран в уединение, посветен единствено на най-хубави и чисти чувства, далеч от шумното и бездушно веселие на едно показно пиршество.
След като се бе отбил по служебно задължение в лагера, Мидълтън се прибираше през имението на дон Аугустин по оня час, когато слънчевата светлина започва да прелива във вечерния здрач. Изведнъж през листата на една уединена беседка в градината му се мярна рокля, подобна на тая, в която Инес се бе явила с него пред олтара. Той се приближи внимателно до това място, защото, макар и да смяташе, че е получил от жена си право да вниква в личния й живот, все пак това изискваше от него особена деликатност, но като чу нежния й глас, мълвящ молитви, в които тя го споменаваше с най-мили думи, той отхвърли всякакви колебания и застана така, че да може да слуша, без да го е страх, че ще го забележат. Мъжът естествено не може да не се радва, когато жена му разкрива по този начин неопетнената си душа и когато вижда, че собственият му образ стои там на висок пиедестал, озарен от най-чисти помисли и светли надежди. Това беше тъй ласкателно за самолюбието му, че той не я упрекна за непосредствената цел на молитвата й. А тя се молеше да я направи Господ смирено оръдие на своята воля, за да приобщи съпруга си към стадото на правоверните и молеше за прошка, ако от самонадеяност или равнодушие към наставленията на църквата бе надценила силата на влиянието си и в опасното си заблуждение сама бе обрекла душата си на гибел, омъжвайки се за еретик. Набожният плам беше примесен с такъв страстен изблик на земно чувство, жената така се преливаше с ангела, че дори да го бе нарекла езичник, Мидълтън щеше да й прости само заради искреността и нежността, с които се молеше за него.
Младият човек почака невястата му да се изправи и се приближи до нея, като че ли не знаеше какво бе правила тук.
— Късно става, моя Инес — рече той, — и дон Аугустин може да те гълчи, че не пазиш здравето си, като стоиш на открито в такъв час. А какво да правя аз, който съм поел от него цялата отговорност за теб и те обичам двойно по-силно?
— Бъди като него във всяко отношение — отвърна тя и вдигайки към мъжа си пълни със сълзи очи, повтори натъртено: — Във всяко отношение! Вземи пример от моя баща, и нищо повече не бих желала от теб.
— Не се съмнявам, че ако мога да стана като достойния и почтен дон Аугустин, нищо повече не би могла да желаеш от мен. Но ти трябва да бъдеш снизходителна към слабостите и навиците на войника. А сега да отидем при добрия ти баща.
— Не още — каза младата му жена, като отстрани нежно ръката му, с която бе обвил кръшния й стан, за да я поведе към къщи. — Трябва да изпълня още един дълг, преди да почна да се подчинявам безпрекословно на заповедите ти, войнико мой. Дадох едно обещание на добрата Инесела, моята вярна дойка, която, както си чувал, дълго време ми служеше за майка… Обещах й да я навестя по тоя час. Тя смята, че повече и не би могла да желае от възпитаницата, си, а аз не искам да я разочаровам. Затова ти върви при дон Аугустин, а аз ще дойда само след един час.
— Но не забравяй: само един час и нито минута повече!
— Само един час — повтори Инес, като му изпрати въздушна целувка и се изчерви, засрамена от смелостта си, после изскочи от беседката и капитанът я видя да тича към къщичката на дойката, където в следния миг изчезна.
Мидълтън тръгна бавно и замислено към къщата, като често поглеждаше в посоката, където бе видял за последен път жена си, сякаш се надяваше да съзре отново във вечерния полумрак изящната й фигура, понесена на криле из простора. Дон Аугустин го посрещна радушно и дълги минути младият човек си отвличаше ума да излага пред своя тъст плановете си за бъдещето. Старият сдържан испанец слушаше възторжения му, но верен разказ за благоденствието и напредъка на Щатите, които му бяха съвсем непознати, макар че половината си живот бе прекарал в съседство с тях, отчасти с учудване, отчасти с оная недоверчивост, с която човек слуша преувеличеното описание на един пристрастен разказвач.
По този начин часът, определен от Инес, изтече много по-бързо, отколкото бе очаквал мъжът й. Накрай той започна да поглежда към часовника, а после — да брои минутите, които течаха, а Инес още я нямаше. Когато голямата стрелка измина още половин кръг по циферблата, Мидълтън стана и обяви намерението си да отиде да доведе закъснялата. Беше вече съвсем тъмно, а небето — покрито с облаци, които по тия места
