този пожар беше запален с цел да хвърли светлина върху някакъв труден научен проблем. Той сякаш се събуди от въпроса на пчеларя, обърна се към своя спътник трапера, спокоен като него, макар и зает със съвсем друго, и с удивително безучастие към отчаяното им положение запита:
— Уважаеми ловецо, ти често си бил свидетел на подобни явления на пречупване на светлината…
Пол го прекъсна рязко, като изби бележника от ръката му с ярост, която показваше дълбокия душевен смут, нарушил привичното му безгрижие. Старецът през цялото това време като че ли все се чудеше какво да прави, при все че изглеждаше повече озадачен, отколкото разтревожен, но не им даде възможност да се вчепкат в спор, а изведнъж придоби решителен вид, сякаш бе отхвърлил всякакви съмнения и вече знаеше как е най-добре да постъпи.
— Време е да действаме — рече той, пресичайки кавгата, която без малко щеше да избухне между естествоизпитателя и пчеларя, — време е да оставим книгите и въздишките и да се заловим за работа.
— Много късно се сещаш, клети старче! — извика Мидълтън. — Пламъците са вече на четвърт миля от нас, а вятърът ги носи насам със страшна бързина.
— Пламъците ли? Не ми е сега до пламъци. Ако можех да надхитря коварните тетони, както мога да измамя огъня и да го лиша от жертвите му, нямаше да има за какво да се тревожим, а само щяхме да благодарим на Бога за избавлението си. Та това огън ли е според теб? Да беше видял онова, на което съм бил свидетел в източните планини, когато огромни чукари пламтяха като ковашка пещ, тогава ще разбереш какво значи да те е страх от пламъци и да се радваш, че си се спасил! Хайде, момчета, хайде, стига приказки, време е за работа; защото тия огнени кълба идат право към нас като лос, който тича в тръс. Хващайте тая ниска, изсъхнала трева и скубете, да оголим земята, на която стоим.
— Да не мислиш по тоя детински начин да лишиш огъня от жертвите му? — възкликна Мидълтън.
Лека, но победоносна усмивка премина по лицето на стареца, който отговори:
— Дядо ти би казал: когато врагът е наблизо, войникът трябва да се подчинява безпрекословно.
Капитанът разбра укора и моментално последва примера на Пол, който, изпълнявайки безнадеждно заповедта на трапера, усърдно скубеше посърналата трева. Елен също се зае да им помага, а скоро след нея и Инес, макар че никой от тях не знаеше защо и с каква цел върши това. Когато човек мисли, че награда за труда му ще бъде животът, работи с всички сили. За няколко минути се оголи кръг с двайсетина метра в диаметър. Траперът отведе жените в единия край на тази малка площадка, а на Мидълтън и Пол заповяда да наметнат одеяла върху тънките си, леснозапалими дрехи. Щом взеха тази предпазна мярка, старецът мина от другия край, където тревата още ги заобикаляше като висока и опасна стена, и като избра шепа от най-сухите стръкове, сложи ги върху подсипа на кремъклийката си. Те пламнаха мигновено от искрата. След това пъхна този малък факел в единия край на изправената трева, отдръпна се в средата на оголения кръг и зачака търпеливо какво ще стане.
Коварната стихия подхвана алчно новото си гориво и след миг по тревата запълзяха огнени езици, както тревопасно животно шари с език, за да подбере по-вкусна трева.
— А сега — рече старецът, като вдигна пръст и се засмя по навик беззвучно — ще видите как огън се бори с огън! Ех, колко пъти ми се е случвало да обгарям гладка пътека, когато ме домързи да си разчистя път с ръце през обрасъл дол.
— Но това няма ли да ни погуби? — извика изуменият Мидълтън. — Няма ли да доведеш врага по-близо, вместо да го избегнеш?
— Толкова ли си чувствителен към обгаряне? Дядо ти имаше по-груба кожа. Ала ще бъдем живи да видим; да, всички ще доживеем да видим!
Опитът на трапера излезе сполучлив. Пламъкът, който се разгоря и засили, започна да се разпространява на три страни, а на четвъртата угасна от само себе си, тъй като не намери нищо за горене. Огънят все повече се разрастваше, прогласявайки могъществото си с мрачен вой, и разчистваше всичко пред себе си, като оставяше само почерняла димяща земя, по-гола, отколкото ако по нея бе минала коса. Положението на бегълците щеше да бъде все тъй отчаяно, ако пламъкът, който ги обкръжаваше, не бе разширил площадката около тях. Прехвърляйки се на мястото, където траперът бе подпалил тревата, те се избавиха от горещината, а след няколко минути огънят почна да се отдръпва от всички страни. Сега ги обвиваше облак дим, но огненият поток, който продължаваше да се носи бясно напред, ги бе отминал.
Младите бегълци гледаха с удивление простото средство, приложено от трапера, както придворните на Фердинанд вероятно са гледали Колумб, когато е поставил яйцето така, че да стои изправено, само че не изпитваха завист като тях, а признателност.
— Поразително! — каза Мидълтън, когато видя, че са успели по тоя начин да се спасят от гибел, която бе смятал за неизбежна. — Само висш разум може да подскаже такава мисъл, а безсмъртна ръка — да я изпълни!
— Стари траперю — възкликна Пол, като зарови пръсти в буйните си коси, — не една пчела със сладък товар съм проследявал до хралупата й и разбирам нещо от природата на гората. Ала това, което направи ти, е все едно да извадиш жилото на стършел, без да го докоснеш!
— Оправи се, оправи се! — отвърна старецът, който от момента, когато свърши успешно работата си, като че не мислеше вече за този свой подвиг. — А сега пригответе конете. Нека пламъците поработят още половин час, чак след това ще потеглим. Ще трябва да почакаме да изстине земята, защото конете на тетоните не са подковани, а копитата им са нежни като стъпала на босоного момиче.
Мидълтън и Пол, за които това неочаквано избавление беше като възкръсване за нов живот, зачакаха търпеливо да изтече определеното от трапера време, за сетен път уверени в безпогрешността на съжденията му. А докторът си възвърна бележника, леко пострадал от падането в обгорената трева, и за да се утеши за това малко нещастие, се залови да описва непрестанните колебания на светлината и сянката, които той смяташе за непознати природни явления.
В това време ветеранът, на чийто опит тъй безропотно се бяха доверили, наблюдаваше далечината през пролуките, които вятърът отваряше от време на време в димната завеса, която обграждаше с огромни кълба равнината от всички страни.
— Погледнете и вие, момчета — проговори най-после траперът след дълъг и внимателен оглед, — очите ви са млади и може да се окажат по-остри от моя старчески поглед… макар че беше време, когато един мъдър и смел народ не току-тъй ме смяташе за човек с много зорко око… Но мина това време, а с него си отидоха и много верни и изпитани приятели!… Ех, да можех да изменям по своя воля реда, установен от Провидението… ала не мога, пък и това би било светотатство, защото вселената се управлява от разум, по-мъдър от слабия ум на човека… И все пак, ако бях властен да променям нещата, щях да пожелая, щом хората живеят дълги години в дружба и любов и се покажат способни на истинско другарство, като търпят много несгоди и вършат юначни дела заради ближния си, да им се позволи да се разделят с живота тогава, когато смъртта вземе единия, а и лиши другия от смисъл да живее.
— Индианец ли виждаш? — запита нетърпеливо Мидълтън.
— Червена ли е кожата или бяла, все едно. Дружбата и навикът свързват хората в горите толкова здраво, колкото и в градовете… ако не и по-здраво дори. Да вземем например младите воини в прериите. Те често се събират по двама и са готови да дадат живота си в името на приятелството и удържат докрай на клетвата си. Смъртоносният удар, нанесен на единия, е смъртоносен и за другия! Аз съм прекарал дълги години в усамотение, ако може да се нарече самотник тоя, който е живял седемдесет години в самото сърце на природата, където всеки миг може да разтвори душата си пред Бога, без да е нужно да я очиства от мъките и пороците на градовете… Да, така живеех аз, в усамотение… И все пак другаруването със себеподобните винаги ми е било приятно и ме е заболявало, когато тази дружба се е прекъсвала, още повече ако другарят ми е бил смел и честен. Да, смел, защото, ако спътникът ти в горите е страхливец — старецът неволно погледна естественика, увлечен в заниманията си, — късата пътека ще ти стане дълга; и честен, защото хитростта е по-скоро инстинкт, присъщ на животното, а не качество, подобаващо на човешкия разум.
— Но какво видя там? Сиукс ли беше?
— Накъде върви Америка? И докъде ще я докарат хитростите и машинациите на нейния народ? Само Господ знае! Познавах на времето един индиански вожд, който на млади години видял как първият християнин стъпил със злия си крак на Йоркската земя! Колко обезобразена е красотата на природата в течение на два кратки живота! Аз съм видял бял свят на бреговете на Източното море и добре помня, че когато излязох да опитам първата си пушка, от прага на бащиния си дом до гората извървях толкова път,
