сребърните дрънкулки по гамашите достатъчно ясно възвести приближаването му, когато отметна кожената завеса на входа на шатрата и се яви пред нейните обитателки. Лек вик на радост от неочакваната поява се изтръгна от устата на Тачичена, но тя мигновено подтисна вълнението си, както подобаваше на омъжена жена от нейното племе. Вместо да отвърне на погледа хвърлен крадешком от младата жена, и на тайната радост, Матори се запъти към постелята, на която седяха пленничките, и се изправи пред тях с цялото достойнство на индиански вожд. Траперът се бе промъкнал край него и застанал така, че да му бъде по- удобно да изпълнява възложената му роля.
Смаяните жени мълчаха със затаен дъх. Макар и свикнали да виждат индиански воини в страшното им бойно въоръжение, това влизане беше толкова неочаквано, а погледът на похитителя им — толкова дързък, че и двете сведоха очи от смущение и ужас. Инес се съвзе първа и като се обърна към трапера, запита с достойнството на оскърбена аристократка, но както винаги учтиво, на какво дължат това необичайно и ненадейно посещение. Старецът се колебаеше, но като се прокашля, сякаш пристъпваше към трудна и непривична работа, се осмели да даде следния отговор.
— Лейди — започна той, — червенокожият си е червенокож и не бива да очаквате в тази сурова и ветровита прерия да се спазват обичаите и правилата, приети в селищата на белите. Любезностите и церемониите, както биха казали тези индианци, тежат толкова малко, че лесно могат да се издухат. Самият аз, макар и горски човек, съм виждал на времето как живеят големите хора и зная, че по нрави се различават от тия, които стоят по-ниско от тях. Дълго време на млади години съм бил слуга, не от ония, дето само търчат из къщи и се чудят как да угаждат на господаря си, а служех при офицер и скитах с него из горите, тъй че зная как трябва да се отнася човек към капитанска жена. Ако ми бяха поръчали да подготвя това посещение, първо щях да се изкашлям силно на вратата, за да чуете, че идват външни хора, а после щях…
— Работата не е в маниерите — прекъсна го Инес, твърде разтревожена, за да слуша докрай подробните обяснения на стареца. — Кажете ми, на какво дължим това посещение?
— Вождът сам ще ви каже… Дъщерите на бледоликите искат да знаят защо великият тетон е дошъл в жилището си.
Матори изгледа питащия с недоумение, сякаш искаше да покаже колко чуден му се вижда въпросът. После, като почака минута, си придаде снизходителен вид и отговори:
— Пей на ушите на чернооката. Кажи й, че домът на Матори е много голям и не е пълен. Тя ще намери място в него и никой тук няма да стои по-високо от нея. Кажи на светлокосата, че и тя може да остане в дома на воина и да яде от дивеча му. Матори е велик вожд. Ръката му е винаги широко отворена.
— Тетоне — възрази траперът, клатейки глава в знак, че никак не одобрява тия думи, — езикът на червенокожия трябва да бъде боядисан бял, за да звучи като музика в ушите на бледолика. Ако дъщерите ми чуят думите ти, ще си запушат ушите, а очите им ще виждат Матори като търговец. Сега слушай какво ще ти каже една побеляла глава, а после сам ще се изкажеш. Моят народ е могъщ народ. Слънцето изгрява на източната граница на страната му и залязва на западната. Земята му е пълна със светлооки засмени девойки, като тия, които виждаш… Да, тетоне, аз не лъжа — додаде старецът, като забеляза, че слушателят му направи жест на недоверие, — светлооки и красиви, като тия пред теб.
— Да не би моят баща да има сто жени? — прекъсна го дивакът, като сложи пръст върху рамото на трапера и с любопитство зачака отговора.
— Не, дакоте. Повелителят на живота ми е казал: „Живей сам; дом ще ти бъде гората; покрив на твоя вигвам ще ти бъдат облаците.“ Но макар че никога не съм поемал тайната клетва, която у моя народ свързва мъжа с жената, често съм виждал как се изразява онова чувство, което ги съединява. Премини по земите на моя народ и ще видиш: дъщерите на страната пърхат из градовете като весели пъстроцветни птички в сезона на цъфтежа. Ще ги срещнеш да пеят и да се веселят по големите пътища на тая земя и ще чуеш из горите звънкия им смях. Те са тъй привлекателни, че за младите хора е голямо удоволствие да ги гледат.
— Хау! — възкликна Матори, който слушаше внимателно.
— Да, можеш да вярваш на това, което чуваш, защото то не е лъжа. Ала когато младеж намери девойка, която му харесва, той й казва тъй тихо, че никой друг да не чуе. Не вика: „Моят дом е пуст, има място за още един.“ А шепне: „Да построя ли дом? И ще ми покаже ли девицата до кой извор желае да се засели?“ Гласът му е по-сладък от акациев мед и прониква в ушите като нежна песен на чучулига. Затова, ако моят брат иска да бъдат чути думите му, трябва да говори с езика на бял.
Матори се замисли дълбоко, без да се опитва да скрие учудването си. Воин да се унижава така пред жена, значи да се преобърне целият установен ред и според твърдото му убеждение да се подрони достойнството му на вожд. Но Инес седеше пред него, сдържана, горда и недосегаема, без да знае намеренията му и без ни най-малко да се досеща за истинската цел на това необикновено посещение — и индианецът неволно се поддаде на въздействието на това необичайно за него държане. Склонил глава в знак, че признава грешката си, той отстъпи една крачка и като зае непринудена, но пълна с достойнство поза, заговори с увереността па човек, който се е издигнал над другите не само с бойните си подвизи, но и с красноречието си. Без да откъсва очи от неподозиращата млада жена на Мидълтън, той започна така:
— Аз съм червенокож, но очите ми са тъмни. Те са отворени от много зими. Видели са много неща — умеят да различават храбрец от страхливец. Като дете съм виждал само бизон и елен. Когато тръгнах на лов, видях кугуар и мечка. Така Матори стана мъж. Престана да говори с майка си. Ушите му се отвориха за мъдростта на старците. Те му разказваха за всичко — разказваха му за Големите ножове. Той тръгна по пътеката на войната. Тогава беше последен — сега е пръв. Кой дакота би посмял да каже, че ще излезе преди Матори в ловните полета на пеоните? Вождовете го посрещаха на вратите си и му казваха: „Моят син няма дом.“ Даваха му жилищата си, богатствата си и дъщерите си. Тогава Матори стана вожд, каквито са били дедите му. Той сразяваше воини от всички народи и можеше да си избере жени измежду пеоните, смахите и конзите, но гледаше не към селото си, а към ловните полета. Той мислеше, че конят е по-приятен от дакотска девойка. Ала намери сред прериите цвете и го откъсна, и го донесе в своя вигвам. Той забравя, че е стопанин на един-единствен кон. Той дава всичките си коне на пришълеца, защото Матори не е крадец; иска само да си запази цветето, което е намерил в прерията. Нозете й са много нежни. С тях не може да стигне до вратата на баща си, тя ще остане завинаги в жилището на един храбър воин.
Когато завърши тази необикновена реч, тетонът зачака да я преведат с вид на жених, който никак не се съмнява, че ще успее. Траперът не пропусна нито думица от словоизлиянието му и се замисли как да го преведе на английски по такъв начин, че основният му смисъл да се замъгли още повече, отколкото беше на езика на дакотите. Но едва отвори неохотно уста, Елен вдигна пръст и като хвърли бърз поглед към Инес, която продължаваше да слуша, го прекъсна.
— Не си прави труд — рече тя. — Каквото и да каже един червенокож, не бива да се повтаря пред християнка.
Инес трепна, изчерви се, с лек поклон поблагодари хладнокръвно на стареца за старанията му и добави, че сега желае да остане сама.
— Моите дъщери не се нуждаят от уши, за да разберат един велик дакота — каза траперът, обръщайки се към Матори, който чакаше отговора. — Погледът и движенията му говорят достатъчно. Те го разбират и искат да обмислят думите му, защото дъщерите на големи юнаци, каквито са бащите им, винаги мислят дълго, преди да направят нещо.
Това обяснение, тъй ласкателно за ораторските способности на тетона и тъй многообещаващо за бъдещите му планове, го задоволи напълно. Той издаде обичайния възглас на съгласие и се приготви да излезе. Като се сбогува с жените сдържано, но с достойнство, какъвто бе обичаят на народа му, вождът се загърна с наметалото си и със зле прикрито тържество се запъти към изхода.
Но горната сцена имаше свидетелка, покрусена, неподвижна, незабелязвана от никого. Всяка дума, която се изтръгваше от устата на съпруга, тъй дълго и нетърпеливо очакван, се забиваше право в сърцето на кротката му жена. Точно с такива думи бе идвал да я иска той от вигвама на нейния баща; и слушайки разказите за славата и подвизите на най-храбрия воин от племето, тя бе останала глуха за нежните слова на много младежи сиукси.
Когато тетонът се обръщаше да излезе от шатрата, както казахме, той неочаквано видя пред себе си своята забравена жена. Тя бе застанала точно на пътя му в скромното си облекло, със смирен вид, както подобава на млада индианка, и държеше на ръце залога на някогашната им любов. Вождът се сепна, но
