— Нека дакотът си отвори широко ушите — рече той, — за да влязат в тях големи думи. Неговият приятел, Големият нож, е дошъл с празни ръце и казва, че тетонът трябва да ги напълни.
— Уег! Матори е богат вожд, господар на прериите.
— Той трябва да даде тъмнокосата.
Веждите на вожда се сбърчиха така застрашително, като че ли скватерът всеки миг щеше да заплати за своята дързост; но той изведнъж си спомни как трябва да се държи и отвърна лукаво:
— Девойката е много лека за ръцете на такъв юначага. Аз ще ги напълня с бизони.
— Той казва, че му трябва и светлокосата, в чиито жили тече неговата кръв.
— Тя ще стане жена на Матори. Тогава Дългият нож ще бъде баща на вожд.
— А иска също и мен — вметна траперът, като направи един от ония изразителни жестове, с помощта на които туземците се обясняват почти така лесно, както с помощта на езика, и в същото време се обърна към скватера, за да покаже, че думите му са предадени вярно. — Той иска и мен, жалкия, немощен трапер.
Дакотът с дълбоко съчувствие прегърна стареца през рамо, преди да отговори на това трето и последно желание.
— Моят приятел е стар — каза Матори — и не може да издържа на дълъг път. Той ще остане при тетоните, за да се учат на мъдрост от словата му. Кой сиукс има език като моя баща? Никой. Нека словата му бъдат много благи, но и много ясни. Матори ще даде кожи и бизони. Ще даде жени на младите бледолики, ала не може да даде никоя от тия, които живеят под неговия покрив.
Смятайки този лаконичен отговор за напълно достатъчен, вождът тръгна към чакащите го съветници, но изведнъж се върна и като прекъсна трапера, който превеждаше думите му, добави:
— Кажи на Големия бизон (така вече бе кръстен Ишмаел от тетоните), че ръката на Матори е винаги отворена. Погледни — додаде той, сочейки загрубялото, набръчкано лице на Естър, която слушаше внимателно, — жена му е много стара за такъв велик вожд. Нека я махне от своя дом. Матори го обича като брат. Той наистина му е брат. И ще получи най-младата от жените на тетона. Тачичена, гордостта на младите дакоти, ще му готви еленско месо и много храбри воини ще го гледат със завист. Кажи му, че дакотът е щедър.
Изключителното хладнокръвие, с което тетонът завърши това смело предложение, порази даже обиграния трапер. Неспособен да скрие изумлението си, старецът гледаше мълчаливо подир отдалечаващия се индианец и не се опита дори да продължи прекъснатия превод, докато Матори не изчезна сред тълпата воини, които толкова дълго и както винаги така търпеливо очакваха завръщането му.
— Вождът на тетоните отговори съвсем ясно — продължи старецът. — Той няма да ти даде дамата, на която, сам Господ би казал, ти имаш толкова право, колкото вълкът — на агнето. Няма да ти даде девойката, която наричаш своя племенница; тук, трябва да призная, не съм много уверен, че правдата е на негова страна. Освен това той направо отказва да ти предаде и мен, колкото и да съм жалък и нищожен. И ми се струва, че не постъпва толкова неразумно, тъй като по много причини аз не бих тръгнал на далечен път с теб. Ала ти прави предложение, което е редно и уместно да узнаеш. Тетонът казва чрез мен — тук аз съм само негова уста, затова не отговарям за греховните му думи — че тази добра жена вече не е млада и красива, тъй че навярно ти е омръзнала като съпруга. Затова те съветва да я изгониш от жилището си и когато то опустее, ще ти изпрати на нейно място любимката си или по-право тази, която му е била любимка — Скокливата кошута, както я наричат сиуксите. Е, нали виждаш, съседе, макар че червенокожият смята да задържи собствеността ти, той е готов да ти даде нещо в замяна, за да не бъдеш ощетен!
Ишмаел слушаше тези отговори на исканията си с растящо негодувание, което у такива бездушни хора преминава понякога в най-буйна ярост. Дори се престори, че тази глупава мисъл — да смени изпитаната си стара другарка с по-крехка опора, младата Тачичена — го разсмива, макар че смехът му прозвуча глухо и неестествено. Но Естър не намери нищо смешно в това предложение. Като си пое дъх, сякаш че се задушаваше, тя закрещя колкото й глас държи:
— Хайде де, къде се е чуло и видяло индианец да сключва и да разтрогва бракове, да посяга на правата на омъжени жени! Да не мисли, че жената е прериен звяр и трябва да се прогони от селото с кучета и пушки? Нека излезе тук най-смелата от неговите скуоу, да видим на какво е способна. Може ли да се похвали с деца като моите? Тоя червенокож крадец е зъл тиранин и, мога да добавя, нагъл мошеник. Иска да се разпорежда в чужди домове! За него една порядъчна жена и една фръцлива хлапачка е все едно и също. А ти, Ишмаел Буш, баща на седем сина и още толкова дъщери, за всичко друго си отваряш мръсната уста, само не и да го наругаеш! Нима ще опозориш бялата си кожа, семейството и страната си, като смесиш своята бяла кръв с червена и наплодиш мелези! Много пъти те е изкушавал дяволът, мъжо мой, но никога досега още не ти е поставял такава хитра клопка. Върни се при децата си, драги, върни се и помни, че не си мечка стръвница, а християнин и, слава Богу, мой законен мъж!
Разсъдливият трапер очакваше подобна врява от страна на Естър. Не беше трудно да предвиди, че кроткият й нрав ще се разбунтува, като чуе такова скандално предложение — да я изгонят от къщи и сега, когато бурята се разрази, старецът се възползва от случая да се отдръпне настрана, за да бъде по-далеч от нейния не дотам избухлив, но несъмнено по-опасен съпруг. Ишмаел, който бе изложил решително своите искания с твърдото намерение да ги наложи, сега бе принуден да отстъпи пред тая вихрена атака, както става често и с по-упорити мъже, и за да укроти ревността на жена си, подобна на яростта, с която мечка защищава малките си, той побърза да се махне по-далеч от шатрата, където, както бе известно, се намираше неволната виновница за избухналия скандал.
— Нека твоята меднокожа хубостница излезе да се поперчи с мърлявата си красота пред жена, която е чувала неведнъж църковна камбана и знае що е добродетелност! — крещеше Естър, като размахваше победоносно ръка, подкарвайки Ишмаел и Ейбирам пред себе си по посока на лагера като хлапаци, избягали от училище. — Ще види тя, ще види как ще й затворя устата! А вие да не сте посмели да се мяркате повече тук, да не сте посмели да преспивате повече в лагер, където дяволът се разполага като у дома си, уверен, че ще го посрещнат с разтворена обятия! Хей, Абнър, Инок, Джеси, къде се дянахте? Впрягайте, впрягайте бързо конете! Ако вашият балама баща, дето му са слаби ангелите, почне пак да яде и пие с червенокожите, току виж, че тия хитреци са му бутнали някаква отрова. На мен ми е все едно коя ще ми заеме мястото, когато се опразни по законен ред. Ала не допусках, Ишмаел, че след като си имал бяла жена, ще се по-блазниш по бронзова или, да речем, медна… Да, точно тъй, медна и не струва повече от една медна монета!
Смиреният съпруг счете за благоразумно да не отвърне нищо на този изблик на наранено женско достойнство; само от време на време прекъсваше нежната си половинка с някое възклицание, с което искаше да я убеди в своята чистота и невинност. Но тя не мирясваше и слушаше само собствения си глас, а другите чуваха само настояванията й да се махнат незабавно оттук.
Предвидил, че в случай на нужда ще се наложи да отпътува по спешност, скватерът вече бе събрал добитъка и натоварил фургоните. Така че всичко ставаше според желанието на Естър. Синовете се споглеждаха, наблюдавайки стихийния гняв на майка си, ала не се развълнуваха особено, тъй като и по- рано бяха виждали подобни сцени. По заповед на бащата палатките бяха метнати в колите като отмъщение за вероломството на доскорошните им съюзници, след което керванът потегли, както винаги — мудно и тромаво.
Тъй като отдалечаващите се фургони бяха здраво защитени откъм тила от внушителен отряд добре въоръжени преселници, сиуксите ги изпроводиха с поглед, без да проявят ни най-малко учудване, нито възмущение. Червенокожият е като тигъра: рядко напада противник, който го очаква и ако воините тетони замисляха някакви враждебни действия, те като хищния звяр имаха достатъчно търпение да изчакат тихомълком, когато ще могат да поразят жертвата изневиделица, за да бъде ударът смъртоносен. Впрочем те не можеха да направят нищо без знак от Матори, който криеше замислите си. Може би той вече тайно ликуваше, че бе успял да се отърве тъй лесно от такива затруднителни искания; може би чакаше сгоден момент да покаже силата си; а може би, погълнат от много по-съществени въпроси, просто нямаше време да мисли за такова маловажно нещо.
Но Ишмаел, макар и принуден да отстъпи пред гнева на Естър, изглежда, съвсем не се беше отказал от първоначалните си намерения. Керванът вървя една миля все покрай реката, после се опря на склона на един висок хълм, където имаше удобно място за лагеруване. Тук отново опънаха палатките, разпрегнаха конете, събраха добитъка в долчинката, с една дума — Ишмаел извърши всички обичайни приготовления за
