пренощуване спокойно и бавно, като че ли наблизо нямаше опасни съседи, на които се бе осмелил да подхвърли дръзко предизвикателство.
А в това време тетоните се готвеха за друга, не по-малко сериозна работа. Щом се бе разчуло, че Матори се връща, уловил в плен страшния и омразен вожд на враговете им, в лагера бе настъпила дива, неистова радост. Дълги часове бабичките от племето обикаляха от шатра на шатра и разпалваха яростта на воините, да не би някой да помисли за милост. На един заговорваха за сина, чийто скалп се суши на пушека в колибата на някой пеони, на друг сочеха собствените му рани, позора, и пораженията му, на трети подхвърляха колко кожи и коне са му отнети, а на четвърти припомняха някакво злополучно премеждие, за което сега трябва да отмъсти.
Настървени по този начин, всички се събраха на съвет възбудени до краен предел, както разказахме вече, макар и да не беше още ясно докъде възнамеряваха да стигнат в своята мъст. Имаше различни мнения по въпроса за екзекутирането на пленниците и Матори не бързаше да пристъпва към разисквания, защото не беше сигурен какъв ще бъде резултатът: дали ще бъде благоприятен за собствените му планове, или ще им навреди. Досега се бяха водили само предварителни съвещания, при които всеки вожд се мъчеше да разбере на колко привърженици ще може да разчита, когато този важен въпрос се постави на открито обсъждане в племенния съвет. И ето че бе дошло време да почне съветът и приготовленията за това ставаха е достойнство и тържественост, както подобава за такъв случай.
С изтънчена жестокост, на която е способен само индианец, за място на това тържествено събрание бе избрана площадката около стълба, на който беше вързан главният пленник. Домъкнаха Мидълтън и Пол както бяха завързани и ги сложиха в нозете на младия пеони, после мъжете насядаха наоколо, като всеки зае място според отличието и правата си. Воините се приближаваха един по един и сядаха в широк кръг, невъзмутими и сериозни, сякаш всеки се бе приготвил да раздава правосъдие, изпълнен, както подобава, с чувство на милосърдие. Оставиха места за трима-четирима от главните вождове и няколко грохнали бабички, изсушени от годините, студа и зноя, от несгодите на живота и бурни страсти, се промъкнаха в най- предната редица на кръга: ненаситната им жестокост ги бе подтикнала към тази дързост, а възрастта и изпитаната вярност към племето им бяха единственото оправдание.
Всички вече бяха заели местата си е изключение на поменатите вождове. Големците, се бавеха с напразната надежда, че единодушието им може да изглади различията между техните привърженици: защото, колкото и влиятелен да беше Матори, той можеше да поддържа властта си само като се опира винаги на мнението на по-нискостоящите от него. Когато тези важни особи най-после влязоха вкупом в кръга, мрачните им погледи и свъсените чела достатъчно ясно говореха, че въпреки дългото съвещание не бяха постигнали съгласие. Очите на Матори непрекъснато меняха изражението си — ту припламваха внезапно от вътрешния огън, който се разпалваше в душата му, ту отново се смръзваха в студена сдържаност, по-присъща на вожд по време на съвет. Той седна на мястото си с преднамерената простота на демагог, но дръзкият, искрящ поглед, с който тутакси обгърна мълчаливото събрание, издаваше в него тиранина.
Когато се събраха всички, един престарял воин запали голямата лула на племето и изпусна дим в четирите посоки. Щом изпълни това умилостивително жертвоприношение към небето, той подаде лулата на Матори, който с престорено смирение я предаде на съседа си — беловлас вожд. След като всички поред смукнаха от умиротворителното биле, настъпи тържествено мълчание, като че ли този обред подготви и подтикна всеки да се замисли дълбоко върху въпросите, поставени на обсъждане. После един стар индианец се изправи и заговори:
— Орелът при водопадите на Безкрайната река излезе от яйцето много снегове след като ръката ми за пръв път уби пеони. Каквото говори езикът ми, е видяно от очите ми. Боречина е много стар. Планините стоят по-отдавна на мястото си, отколкото той живее сред своето племе, а реките са се пълнили и пресъхвали дълго преди да се е родил, но има ли друг сиукс освен мен, който да знае това? Сиуксите ще чуят какво ще каже той. Ако някои от думите му паднат на земята, нека ги вдигнат и ги поднесат до ушите си. Ако вятърът ги отнесе, моите млади воини, които са много бързи, ще ги уловят. А сега слушайте. Откакто тече вода и растат дървета, сиуксът все среща пеони на военната си пътека. Колкото кугуарът обича антилопата, толкова и дакота обича своя враг. Когато вълкът срещне кошута, нима ляга да спи? Когато кугуар види на извора сърна, нима си затваря очите? Знаете, че не. Той също пие, но кръвта й! Сиуксът е ловка пантера, пеони — треперещ елен. Нека ме чуят моите чеда. И ще признаят, че думите ми са самата истина. Свърших.
Глух, гърлен възглас на одобрение се изтръгна от устата на всички привърженици на Матори, когато изслушаха този жесток съвет на един от най-старите хора от тяхното племе. Отмъстителността, дълбоко вкоренена у тях, бе станала отличителна черта на нравствения им облик, затова иносказателните намеци на престарелия вожд бяха мехлем за душата им, а Матори предвкусваше успеха на замислите си, виждайки колко много от присъстващите се отнасяха благосклонно към съветите на неговия приятел. И все пак до единодушие беше още много далеч. След речта на първия оратор, както изискваше обичаят, настъпи продължително мълчание, за да могат всички да оценят нейната мъдрост, преди някой вожд да се е осмелил да я опровергае. Вторият оратор, макар и отдавна преминал младостта, все пак не беше толкова стар, колкото предишният. Той разбираше неизгодата на това обстоятелство и се постара по възможност да го обезсили с преувеличено самоунижение.
— Аз съм само дете — започна той и се огледа крадешком, за да види доколко всепризнатата му слава на храбър и разсъдлив вожд опровергава това твърдение. — Откакто баща ми е станал мъж, живял съм все сред жени. Ако главата ми е побеляла, то не е, защото съм стар. Снегът, който я е посипал, докато съм спал по пътеките на войната, е замръзнал в косите ми и жаркото слънце над селищата на осаджите се оказа безсилно да го разтопи.
Разнесе се тих шепот, израз на възхищение от делата на оратора, за които той така изкусно намекваше. Говорещият почака скромно да затихне вълнението, след което, насърчен от похвалите на слушателите, продължи още по-разпалено:
— Ала младият воин има остро око. Той може да вижда много далеч. Той е като рис. Огледайте ме добре. Сега ще се обърна гърбом, за да можете да ме видите и от двете страни. Е, знаете вече, че съм ваш приятел, понеже ви показах оная част от тялото си, която никой пеони още не е виждал. Погледнете сега лицето ми — не тоя белег, защото през него очите ви никога няма да надникнат в моя дух. Това е процеп, пробит от конз. Но тук има прорез, направен от Уаконда, и през него можете да надзърнете в душата ми. Какъв съм аз? Дакота — и отвън, и отвътре. Това ви е известно. Затова изслушайте ме. Кръвта на всяко същество в прерията е червена. Кой може да отличи мястото, където е убит пеони, от мястото, където моите млади ловци са убили бизон? То има един и същ цвят. Повелителят на живота ги е създал един за друг. Създал ги е еднакви. Но ще зеленее ли трева там, където е убит бледолик? Моите млади ловци не бива да мислят, че този народ е толкова многочислен, та няма да забележи загубването на един свой воин. Той често ги вика и казва: „Къде са синовете ми?“ Ако липсва един човек, изпращат в прерията отряди да го търсят. Не успеят ли да го намерят, карат бързоходците си да го търсят между сиуксите. Братя мои, Големите ножове не са глупци. Сега между нас се намира един велик магьосник на техния народ; кой може да каже колко е силен гласът му или колко е дълга ръката му?…
Виждайки, че разпаленият оратор стига до същността на речта си, Матори го прекъсна нетърпеливо, като се изправи внезапно и се провикна с глас, в който бяха примесени и властност, и презрение, и язвителна насмешка:
— Нека моите млади воини доведат в съвета злия дух на бледоликите. Моят брат ще гледа тоя магьосник право в лицето!
Това неочаквано прекъсване бе последвано от мъртва, тържествена тишина. То не само нарушаваше грубо осветения от традициите ред в съвета, но и със своята заповед вождът като че хвърляше предизвикателство към тайнствената сила на едно от ония непостижими същества, на които в тия времена индианците гледаха със страхопочитание; малцина от тях бяха достатъчно просветени, за да не им вярват, или дотолкова смели, че да им се противопоставят. Все пак младите воини изпълниха заповедта на Матори и изведоха тържествено от шатрата Овид, възседнал Азинус — церемония, с която явно целяха да го направят за посмешище, но се получи обратен резултат: страхът издигна пленника в очите на зрителите. Когато естественикът и магарето влязоха в кръга, Матори, който се опасяваше от влиянието на доктора и затова се помъчи да го унижи, обгърна с поглед заобикалящите го, спирайки се ту на едно, ту на друго тъмно лице, за
