страх пред това загадъчно същество — Овид. Само неколцина по-умни вождове с радост се възползваха от тази възможност да съберат мислите си за неизбежната схватка. Матори, неповлиян нито от едното, нито от другото, беше доволен, че може да покаже на трапера колко се старае да му угажда; и когато най-после старецът прекъсна разговора, вождът му хвърли поглед, с който искаше да напомни, че търпеливо го е изчакал да свърши работата си на преводач. Настъпи кратка пауза, изпълнена с дълбока, безмълвна тишина. След това Матори стана, явно готвейки се да заговори. Като зае поза, изпълнена с достойнство, той огледа внимателно и сурово насъбралите се. Обаче когато погледът му пробягваше по лицата на неговите привърженици и противници, изражението му се менеше. Първите гледаше строго, но не заплашително, а вторите като че ли предупреждаваше на какви рискове се излагат, ако посмеят да отидат против волята на толкова могъщ вожд.
Ала и в такъв момент на гордост и самоувереност благоразумието и хитростта не напускаха тетона. Хвърлил предизвикателство на цялото племе и с това потвърдил правото си на първенство, той сякаш загуби надменността си и погледът му се смекчи. Едва тогава Матори заговори, сред мъртва тишина, като менеше гласа си според това за какво ставаше дума и с какви красноречиви образи си служеше.
— Що е сиукс? — поде тактично вождът. — Той е владетел на прерията и господар на всичките й зверове. Рибите в реката с мътните води го познават и идват, когато ги повика. В съвет той е лисица; в погледа — орел; в битка — мечка-гризли. Дакотът е мъж! — След като почака да затихне одобрителният шепот, с който бе посрещнато това тъй ласкаво изображение на собствения му народ, тетонският вожд продължи: — А що е пеони? Крадец, който ограбва само жените; червенокож, лишен от доблест; ловец, който проси еленско месо. В съвет е катеричка, която скача от клон на клон; той е бухал, който броди из прерията нощем; а в битка е дългокрак лос. Пеони е жена.
Последва нова пауза, по време на която от много уста се изтръгнаха възторжени викове и слушателите поискаха тези презрителни думи да бъдат преведени на оня, който беше неволен обект на язвителните им насмешки. Прочел в очите на Матори мълчалива заповед, траперът се подчини. Твърдото сърце изслуша невъзмутимо стареца и очевидно заключил, че още не му е дошъл редът да говори, отново зарея поглед в далечината. Ораторът следеше внимателно лицето на пленника, с изражение, което показваше неугасимата му омраза към единствения вожд из прериите, чиято слава надминаваше неговата. Макар и разочарован, че не бе успял да уязви гордостта на човека, когото смяташе за хлапак, той продължи да насъсква сънародниците си, за да ги подготви да изпълнят жестоките му замисли, а за него това беше по-важно от всичко друго.
— Ако земята се покрие с негодни за нищо плъхове — каза той, — няма да остане място за бизони, които хранят и обличат индианеца. Ако прериите се покрият с пеони, няма да има място къде да стъпи крак на дакота. Вълкът-пеони е плъх, сиуксът — мощен бизон. Тъй че нека бизоните стъпчат плъховете и сторят място за себе си. Братя мои, преди малко вие чухте да ви говори едно дете. Той каза, че косите му не са побелели, а заскрежени, че няма да расте трева там, където е умрял бледолик! А знае ли, той какъв цвят има кръвта на един Голям нож? Не! Сигурен съм, че не знае, защото никога не я е виждал. Кой от дакотите освен Матори е сразил бледолик? Никой. Но Матори трябва да мълчи. Когато говори, всички тетони си запушват ушите. Скалповете над вигвама му са донесени от жени. Донесъл ги е Матори, а той е жена. Устата му е затворена. Той чака празненството, за да запее с момичетата!
Тези самобичуващи думи бяха посрещнати с възклицания на съчувствие и възмущение, но вождът седна на мястото си, сякаш бе решил да не говори повече. Ала ропотът се засилваше и постепенно обхвана цялото събрание, като че всеки миг съветът щеше да се разтури в безредие. Тогава Матори се изправи и продължи речта си, този път с неспирен поток от яростни нападки, като воин, жаден за мъст.
— Нека моите млади юнаци тръгнат да търсят Те-тао! — провикна се той. — Ще намерят изсушения му скалп над огнището на някой пеони. Къде е синът на Боречина? Костите му са по-бели от лицата на убийците му. Спи ли Маха в вигвама си? Знаете, че много луни се изнизаха, откакто замина за блажените прерии; ако беше тук, щеше да ни каже какъв цвят е ръката, която е смъкнала скалпа му!
Дълго още хитрият вожд говори така, назовавайки воините, намерили смъртта си в бой с пеоните или в някоя от честите жестоки схватки между сиуксите и ония бели, които по духовно развитие не стоят много по-високо от диваците. Той не им даваше време да се замислят върху достойнствата или по-право недостатъците на повечето от воините, които споменаваше, продължавайки да изброява бързо все нови и нови имена, но Матори така умело подбираше примерите, тъй страстни бяха призивите му, на които придаваше особена сила със звучния си и вълнуващ глас, че всеки от тях намираше отзвук в гърдите на някой от слушателите му.
И когато красноречието на вожда бе стигнало своя връх, в самия център на кръга излезе един старец, който едва влачеше нозе под тежестта на годините, и застана точно пред говорещия. Чувствително ухо би доловило как ораторът се позапъна, когато пламенният му поглед за пръв път падна върху тази неочаквано появила се фигура, но тонът му се измени толкова незабележимо, че само човек, комуто са известни отношенията между двамата, би усетил това. Този старец се бе славил някога с красота и снажност, а очите му — с орлов поглед, пронизителен и завладяващ. Ала сега кожата му беше сбръчкана, а лицето му — набраздено с безброй белези, заради които преди половин век бе получил от канадските французи прозвище, носено от толкава много герои на Франция, и впоследствие влязло и в езика на дивото племе, за което разказваме, тъй като отлично изразяваше заслугите на храбрия воин. Шепотът: „Льо Балафре!“79, който се понесе из тълпата при появяването на стареца, не само разкри името му и всеобщото уважение към него, но й показа, че излизането му е рядко събитие. Старецът обаче стоеше мълчаливо и неподвижно, затова след малко вълнението от появата му поулегна; всички погледи се насочиха отново към оратора, всички уши започнаха отново да всмукват отровата на опияняващите му призиви.
Лицата на слушателите все по-ясно отразяваха успеха на Матори. Скоро в мрачните очи на повечето воини пламна злобен отмъстителен огън и всеки нов хитър намек за необходимостта да бъдат унищожени враговете се посрещаше с все по-несдържани и несекващи възгласи на одобрение. Завладял окончателно тълпата, вождът на тетоните завърши речта си, като прикани накратко сънародниците си да бъдат горди и смели, след което неочаквано пак седна на мястото си.
Сред бурята от възторжени викове, предизвикана от забележителното красноречие на вожда, се чу тих, слаб и глух глас, сякаш изтръгнат от самите глъбини на човешката гръд, който ставаше все по-силен и по- звучен, когато се разнасяше наоколо. След врявата настъпи тържествена тишина и едва сега тълпата забеляза, че устните на престарелия човек се движат.
— Дните на Льо Балафре са преброени — бяха първите ясно доловими думи. — Той е като бизон, чиято козина вече не расте. Скоро ще бъде готов да напусне жилището си и ще тръгне да търси друго далеч от селищата на сиуксите. Затова ще говори не за себе си, а за тия, които ще останат след него. Думите му са като плод на дърво, зрял и достоен за подарък на вождовете. Много пъти земята се покрива със сняг, откакто Льо Балафре престана да излиза по пътеката на войната. Кръвта му едно време беше много гореща, но успя да изстине. Уаконда не му праща вече сънища за битки; вижда, че е по-добре да живее в мир. Братя мои, единият ми крак вече е поел към щастливите ловни полета, другият скоро ще го последва и тогава старият вожд ще потърси отпечатъците от мокасините на своя баща, за да не сбърка пътя и да се яви пред Повелителя на живота по същата пътека, по която са минали вече толкова много славни индианци. Но кой ще тръгне по стъпките му? Льо Балафре няма синове. По-големият бе яздил твърде много коне на пеоните; костите на по-младия са оглозгани от кучетата на конзите. Льо Балафре е дошъл да търси млада ръка, на която да може да се облегне, да си намери син, за да не остави жилището си пусто, когато си отиде. Тачичена, Скокливата кошута на тетоните, е много слаба, за да служи за опора на престарял воин. Тя гледа напред, а не назад. Мислите й са в жилището на нейния мъж.
Старият воин говореше спокойно, но с ясни и решителни думи. Те бяха посрещнати с мълчание. И макар че някои от вождовете, привърженици на Матори, отправиха поглед към предводителя си, никой не дръзна да възрази на такъв стар и почитан герой, още повече, че решението му беше напълно съобразено с обичаите на неговия народ. Даже вождът на тетоните изчака по-нататъшния развой на събитията с външно спокойствие, макар че злобните пламъчета в очите му показваха с какви чувства следи обреда, който можеше да му отнеме най-омразната от набелязаните жертви.
В това време Льо Балафре тръгна с бавна и немощна стъпка към пленниците. Той спря пред Твърдото сърце и дълго, с явно удоволствие се любува на безупречното му телосложение, на гордото лице и
