лекар!
— Извинете ме, госпожице, но ми се струва, че това не е ваша работа — озъби й се Молз и нагло я изгледа.
Алис изсумтя възмутено и пусна края на метлата. После коленичи до ридаещото малко момче.
— Работа на всички е да защитават децата от жестоки грубияни като вас и точно това възнамерявам да направя. — С тези думи притегли детето, за да го успокои, и метна кръвнишки поглед към коминочистача.
— Малкият негодник е мой чирак. Аз съм длъжен да следя да си гледа работата — изръмжа Молз. — И възнамерявам да направя точно това! — Захвърли метлата и грубо издърпа момчето от ръцете й.
Малкият изрева с цяло гърло и здравата го ритна по пищяла — слаба проява на неподчинение, която му спечели силен шамар през лицето.
Алис нададе гневен вой и сграбчи лявата ръка на момчето.
— Веднага го пуснете!
С глух рев, в пълен разрез с обичайната му невъзмутимост и спокойствие, Тидзъл се спусна и хвана същата ръка, в която и Алис се бе вкопчила.
— Ще оставите детето и незабавно ще се махнете от тази къща!
— О? И кой шъ мъ принуди? Да не би ти, старо чучело?
— Какво, по дяволите, става тук? — Всички глави като една се извърнаха по посоката на ледения глас, макар че Алис и без да поглежда много добре знаеше кой е новодошлият.
Маркиз Тистълуд бе позеленял от гняв.
На излизане от „Анджело“, където двамата със Стивън всеки следобед упражняваха уменията си по фехтовка, се бе натъкнал на лорд Атуд и го бе поканил вкъщи под предлог, че иска да му покаже новия си жребец. Истинската му цел, разбира се, бе да го представи на Алис.
С бялата рокля, пристегната в кръста с широк розов колан, повереницата му изглеждаше изненадващо привлекателна, когато тази сутрин се присъедини към него за закуска. Беше толкова свежа и очарователна, че вече виждаше във въображението си как неопитният младок Атуд още щом я зърне, тутакси ще се влюби до уши в нея.
Лусиън стрелна с поглед лорда, който надничаше от едната му страна. Очите му наистина бяха ококорени, но не влюбено, а по-скоро ужасено. Разигралата се сцена удивително напомняше на улично сбиване на отрепки от Сейнт Джайлс.
Алис, с лице и рокля целите омазани в сажди, се бе вкопчила в някакъв як коминочистач, който пък бе сграбчил някакво мърляво и дрипаво момче, пищящо като разгневена рибарска съпруга. И като капак на всичко, обикновено невъзмутимият и достолепен Тидзъл се бе присъединил към живописната схватка, а възмутените му викове се сливаха с пронизителните писъци на Алис. Резултатът бе толкова оглушителен, че Лусиън бе принуден да си запуши ушите.
Маркизът скръцна със зъби и пристъпи в средата на стаята. Алис не само бе преобърнала подредения му живот с краката нагоре, но бе съумяла и да превърне спокойния му дом в истинска лудница.
— Искам обяснение за този срамен спектакъл! Веднага!
Алис отвори уста, за да отговори, ала коминочистачът със зачервено от яд лице я изпревари:
— Ами, опитвах се да дам урок на моя чирак, а тез двамината решиха, че не им се аресва начинът ми на обучение, и се намесиха.
Алис нададе недоволен вик.
— Урок? Той биеше бедното дете с това! — ритна гневно метлата. — И то само защото е изгубило равновесие и е паднало в камината…
Лусиън премести поглед към мръсното хлапе, в което се бяха вкопчили Алис и Молз. Стисна устни с явно отвращение и процеди през зъби:
— Наранено ли си, хлапе?
Момчето хвърли уплашен поглед към заплашително смръщения коминочистач и поклати глава.
— Не. Добре съм, шефе.
— Ваша светлост — строго го поправи Тидзъл.
Дрипавият хлапак сведе глава.
— Извинете, Ваша светлост.
— Разбира се, че е наранен. Та той падна върху горящите въглени! — извика Алис, дръпна момчето и този път успя да го измъкне от ръката на Молз и да го притисне закрилнически към гърдите си. — Въпреки че е трудно да се види заради цялата тази мръсотия, сигурна съм, че е изгорен, да не говорим за натъртванията и синините, а и раните от неговите… — стрелна с унищожителен поглед едрия мъжага, — … уроци. Детето просто е уплашено от този грубиян и от това, което той може да му направи, ако си признае.
— Истина е, милорд — присъедини се към нея Тидзъл и удостои коминочистача с не по-малко унищожителен поглед. — Този мъж е жесток звяр, който малтретира бедното дете по най-недопустим начин.
— Не съм го мал… малтретирал, а само го учех на ред и дисциплина. Я вижте к’во е направил с онзи скъп килим! Нал не щете малкият негодник да се отърве безнаказано зарад таз беля, а?
Четири чифта очи се насочиха към Лусиън. Всички очакваха отговора му.
Маркиз Тистълуд тихичко простена. Последното нещо, което искаше, бе да се намесва в цялата тази бъркотия, а точно това щеше да стане, ако изкаже мнението си. От собствен опит знаеше, че подобна намеса може да доведе до доста неприятни последствия, независимо чия страна ще вземе.
Ако защити коминочистача и се съгласи, че момчето си е заслужавало наказанието, задето е съсипало килима, ще трябва да понесе недоволството на повереницата и иконома си и само един Бог знае в какъв ад ще се превърне домът му. Ако път застане на тяхна страна срещу коминочистача, ще бъде принуден да се погрижи за бъдещето на хлапето — мисъл, която направо му бе непоносима, тъй като мразеше децата и внимаваше винаги да ги държи далеч от къщата си.
Твърдо решил да опази дома си от тази напаст, но без да взема страната на коминочистача, Лусиън стигна до заключението, че единственият изход от неприятната ситуация е да не обръща внимание на окаяното състояние на момчето и просто да заповяда на отвратителната двойка незабавно да напусне. Тъкмо се канеше да го направи, когато видя лицето на Алис.
Възнамеряваше да я гледа право в очите, за да я предупреди със строгия си поглед, че за в бъдеще няма да търпи подобни своеволия. Но думите заседнаха на гърлото му. Никой досега не го бе гледал по начина, по който го гледаше младата му повереница.
Лицето й не изразяваше капризното упорство на всяка цена да постигне своето, нито пък имаше нещо общо с онези особено дразнещи го влажни женски погледи, целящи да трогнат сърцето му. Не, гледаше го с непоколебима вяра; вяра, че той ще направи единствено правилното нещо; вяра, че е изпълнен със страдание и милосърдие.
Докато се взираше в нея, твърде смутен, за да заговори, една малка и окуражаваща усмивка затрептя на устните й. Мисълта, че някой, който го познава, храни пълно доверие в неговата човечност, бе толкова смайваща. А откритието, че намира този факт за много обезпокоителен, го зашемети още повече.
Поклати леко глава. Цялата ситуация бе твърде нелепа. Защо тя очакваше от него да действа като спасител на бедните и онеправданите? И защо, за Бога, е длъжен да проявява каквато и да е благотворителност към това момче? Та той беше едно от хилядите мърляви хлапета, на които никога не бе обръщал внимание. Защо сега очакваха от него да прояви някакъв интерес? Та той не носеше никаква отговорност!
И въпреки това, поради някаква причина, напълно странна и несъвместима със студения му и безстрастен характер, нейната вяра във великодушието и щедростта му го караше да желае да бъде благородният рицар, за какъвто тя го смяташе. Всъщност той наистина се изкушаваше, да вземе малкия под свое покровителство…
Което означаваше, че момчето ще се натресе на главата му. По дяволите! Убеден, че само един поглед върху покритото със сажди и мръсотия лице на хлапака мигом ще разсее рицарските му въжделения и ще възвърне здравия му разум, Лусиън се обърна към него.
Ала изражението, което видя, само задълбочи благородния му порив. То изразяваше примирение със
