рана над окото му.
— Пфу! Та това е само една драскотина и едва ли си заслужава да се суетим толкова около нея — смъмри го тя дяволито. Беше толкова горда с брат си, че щеше да го сграбчи в прегръдките си, ако беше сигурна, че ще й позволи.
Първото нещо, което бяха зърнали очите й, бе напълно слисания лорд Атуд. Грозноватото му лице пламтеше и той със заекване изрече нещо, което прозвуча като „сбиване“, после хукна надолу по стълбите към входната врата, сякаш кучетата на ада го преследваха по петите. И не само това, но и на почукването й не отговори Тидзъл, а една доста странна двойка — двама ухилени лакеи, които влачеха някакъв олюляващ се грубиян, сипещ грозни проклятия. Те го изхвърлиха на улицата с доволни лица и весели възгласи.
Макар че тези странности я предупредиха, че зад стените на дома на брат й става нещо доста необичайно, тя все пак бе напълно неподготвена за смайващата гледка, разкрила се пред очите й, когато влезе в библиотеката.
Лусиън, със стърчаща във всички посоки коса, бе на колене, а някакво мърляво хлапе висеше на врата му. Обикновено безупречните му дрехи сега бяха раздърпани и смачкани. Но най-шокиращото бе, че брат й се усмихваше. Това, че се усмихваше на едно дете и му позволяваше да го докосва, я накара сериозно да се запита дали не сънува.
Все още умуваше над този въпрос, когато не по-малко разрошената и раздърпана Алис, с глас, пресекващ от вълнение, започна да й обяснява как брат й, който ненавиждаше децата, е спасил това момче от жестокия коминочистач. Единствено недоволното мърморене на Лусиън, придружаващо думите на повереницата му и онзи едър грубиян, когото лакеите бяха изхвърлили от къщата, я убедиха, че все пак не сънува.
— Сега със сигурност никога няма да се отърва от нея — изпъшка маркизът, избута ръцете на сестра си, изправи се и закрачи нервно из стаята, както напоследък му бе станало навик.
Шарлот озадачено смръщи вежди.
— Какво искаш да кажеш?
— Атуд! — простена той, като че ли това бе най-трагичната дума в английския език.
Недоумението на Шарлот нарасна.
— Атуд?
— Той присъства на погрома. — Лусиън се завъртя на пети, когато стигна до бюрото „Чипъндейл“4 и продължи да крачи. — Доведох го у дома, за да го запозная с Алис. Работата е там, че Брадуел и Стантън споменаха, че баща му настоява да се ожени, и аз си помислих, че двамата ще си подхождат чудесно.
— Алис и Атуд? Ще си подхождат? — Шарлот не можа да прикрие изумлението. — И как ти хрумна подобна глупост?
Последният й въпрос предизвика мрачната гримаса на брат й.
— Атуд е млад и богат. Освен това един ден ще стане граф. А колкото до Алис, хм…, нали земите й в Съри граничат с неговите?
— И ти смяташ, че това е достатъчно основание да твърдиш, че двамата си подхождат?
— Много стабилни бракове се основават на още по-маловажни причини.
— И животът на много хора е бил съсипан от подобни съюзи. О, Лус! Как е възможно дори за миг да си помислиш, че Атуд е подходящ за Алис, без дори да знаеш дали двамата ще се харесат?
Той сви рамене.
— И защо да не се харесат? Млади са. Не се съмнявам че ще свикнат един с друг.
Шарлот въздъхна раздразнено и се тръсна на един стол.
— Ти наистина се държиш като пълен глупак. Да свикнат един с друг едва ли е това, което аз наричам добър брак. А колкото до шансовете Алис да хареса Атуд, е, той е толкова подходящ за нея, колкото… — Махна безпомощно с ръка, опитвайки се да измисли някоя напълно неподходяща личност, за да илюстрира мнението си. — Колкото… колкото Тидзъл би бил.
Черните вежди на брат й се повдигнаха в саркастично недоумение.
— Да сравняваш Атуд е Тидзъл е все едно да слагаш знак за равенство между смокинята и ряпата. Атуд е млад и с благороден произход.
— А Тидзъл може да изрече повече от три думи, без да заекне. И лицето му не е покрито с пъпки! Нима наистина не разбираш какво ти казвам?
Лусиън рязко спря и се втренчи в нея.
— Искаш Алис да се омъжи за Тидзъл? — Гласът и лицето му не изразяваха нищо, така че бе напълно невъзможно да се каже дали се шегува, или говори сериозно.
Шарлот му върна непроницаемия поглед. После изсумтя. Познавайки брат си, май че говореше сериозно. Макар да владееше шест езика и да бе истински гений в математиката, все се оказваше непоправим профан, когато ставаше дума за сърдечни дела. Отчаяна повече от невежество то му, отколкото от отговора му, тя остро рече:
— Просто използвах Тидзъл като пример, за да ти покажа, че няколко добри качества не правят от един мъж подходящ кандидат за ръката на Алис. Убедена съм, че ако помислиш повечко, сам ще осъзнаеш колко несъвместими са Алис и Атуд.
Лусиън се завъртя, за да започне петата си обиколка из стаята.
— И какво те кара да си толкова сигурна, че двамата са несъвместими?
В гърдите на Шарлот се надигна раздразнение. Със същия успех би могла да говори и на стената.
— Е? — настоя Лусиън.
— Първо Алис обича забавните и умни разговори, нещо, което никога няма да получи от Атуд. Второ, нейното любимо развлечение са танците, а аз и моите бедни крака са свидетели, че той не притежава никакви умения в тази област. Тя е и отлична ездачка, а в случай, че още не си чул, Атуд нито веднъж не се е качил на кон, без да бъде хвърлен на земята. Не! — Младата жена твърдо поклати глава. — Те са напълно несъвместими. Алис би трябвало да има очарователен, умен и мъжествен поклонник. Такъв, с когото ще може да изпита удоволствията на брака… в и извън леглото.
Лусиън рязко спря и за пръв път от началото на разговора им Шарлот забеляза нещо като смущение върху лицето му. За нейно удивление, той дори се изчерви.
— Леглото едва ли е най-подходящата тема за обсъждане между брат и сестра! Нито пък е нещо, което трябва да се вземе под внимание, когато се коментират качествата на един бъдещ съпруг.
— И откъде ти хрумнаха подобни отживелици, Лус? Мъжествеността на Клейтън бе едно от определящите неща за моя избор, както красивото му лице и стройната фигура. Мъжете и жените не са чак толкова различни, колкото ти си мислиш, при избора си на партньор. Попитай Алис. Сигурна съм, че ще има какво да ти каже относно плановете ти за нея и Атуд и то едва ли ще бъде приятно.
— Няма никакви планове за нея и Атуд. Не и след днешното фиаско — простена Лусиън и продължи нервно да кръстосва стаята. — Нито пък за когото и да било друг, след като в обществото се разчуе за скандала.
— И кой, би ли ми казал, ще го разгласи? Не и Атуд. И двамата отлично знаем, че езикът му е съвсем вързан в компания. Със сигурност не и прислугата. Съдейки по уважението, с което гледат Алис, задето се е противопоставила на онзи коминочистач, не се съмнявам, че са готови да последват примера й и да постъпят по същия начин с всеки, който дръзне да каже лоша дума по неин адрес. Може да си сигурен и в мен.
Лусиън изпусна една тежка въздишка и изнемощяло се отпусна на мекото кресло срещу сестра си.
— Моля се само да не грешиш. Ще бъде много лошо, ако Алис си спечели славата на непоправима мъжкарана, преди да е била представена в обществото.
— Сигурна съм, че никой няма да обели и думичка. А ако го направят… — Шарлот сви рамене. — Ти просто ще го отречеш. Независимо дали ще ти повярват, едва ли някой ще се осмели да нарече лъжец изискания маркиз Тистълуд.
— Наистина ли мислиш така?
— Разбира се — убедено кимна тя, махна пренебрежително с ръка, за да покаже, че за нея въпросът е приключен и без да му даде възможност да отговори, многозначително добави: — След като заговорихме за обществото, бих искала да ти кажа какви са плановете ми за Алис прел този сезон.
