По-силна от магия

Детето кимна.

— Бартоломю Бръмбли. На ваш’те услуги, милорд.

Лусиън се усмихна на гордата нотка в гласа на малкия несретник.

— Бартоломю… Хубаво име! Много хубаво…

— И аз винаги съм го харесвал. Майка ми мъ е кръстила на Бартоломю Феър.

— А къде е майка ти?

Барт сви рамене.

— Сигур живее нейде. Не съм я виждал от… откак бях на пет години. Тогава ме продаде на Молз.

— Тя… те е продала? — маркиз Тистълуд беше потресен. Момчето кимна. — Господи, що за майка е това! Да продаде собственото си дете!

— Мама имаше девет деца. Тя продаде всички ни. Момичетата отидоха при мадам Блакфрайрс. Те бяха девствени, поне мама така казваше, тъй че забавляват богатите контета, дет ги е страх да не фанат някоя болест, или богатите старци, дет обичат младичките. Колкот до останалите… — Отново сви рамене. — Те са си отишли много преди дъ съ родя.

Невъзмутимият тон, с който обясни, че сестрите му са били продадени като проститутки, смрази кръвта на Лусиън. Не можеше да приеме, че едно малко дете знае за подобно зло, а още повече, че го приема като нормална част от живота. Съвсем несъзнателно той протегна ръка и погали нежно хлътналата буза на детето. Сякаш с жеста си се опита да изтрие всичките му лоши спомени.

— На колко години си сега, Барт?

— На девет.

— Девет… — повтори маркиз Тистълуд, неспособен да скрие ужаса си. Детето бе толкова дребничко и слабо, че бе предположил, че е на не повече от седем.

Барт взе изненадата му за недоволство и притеснено се надигна на лакти.

— Моля ви, не ме гонете, милорд! Знам, че съм малък. Но съм умен и се кълна, че здравата шъ работя, ако ми позволите да остана! Не ям много и шъ спя…

— Шшт! — успокои го нежно Лусиън и внимателно го бутна да легне. — Нямам никакво намерение да те гоня.

Детето се втренчи в него, сякаш не смееше да повярва на късмета си.

— Няма ли?

Маркиз Тистълуд твърдо поклати глава.

— Никогиж?

— Искам да сключим сделка, Барт. Ще ми обещаеш да ядеш, докато стомахът ти не може да приеме и хапка повече, и да спиш в хубавата стая, където ще кажа на Тидзъл да те настани. Тогава ще можеш да останеш тук колкото искаш. Съгласен ли си?

Барт изхлипа, хвърли се към спасителя си и го прегърна е всички сили.

— О, да! Да, милорд! Шъ направя всичко, коет кажете! Само почакайте и шъ видите! Аз ще бъда най- добрият, най-верният слуга дето нявга сте имали!

Лусиън усети как очите му се навлажняват.

— Не се съмнявам…

И ако човешкото сърце наистина можеше да се разтопи, в този миг със сърцето на лорд Тистълуд се случи точно това.

Глава 9

Три дни след стълкновението и с майстора-коминочистач, Алис седеше в луксозната каляска на Лусиън на път за Тистълуд Касъл. Шарлот споделяше купето с нея, докато маркиза и Клейтън яздеха отстрани, възседнали два прекрасни жребеца, които бяха купили предишната седмица от прочутите конюшни Татърсол. Отделно пътуваше багажа им, както и неколцина градски слуги.

Шарлот, която бе изтощена от бала преди официалното откриване на сезона, спеше в ъгъла, а Алис бе потънала в мрачни мисли.

„Тистълуд“. При всяко повтаряне на това име сърцето й болезнено се свиваше. Изпитваше истински ужас, че отново ще го види. Макар че бяха минали почти петстотин години, откакто за последен път бе зърнала масивните каменни стени, срамът и вината й за това, което се бе случило там, псе още пареха, а раната й от смъртта на Лусън… все още кървеше.

Примигна, за да отпъди сълзите, които винаги напираха при спомена за него, подпря буза в леденото стъкло на прозорчето и се втренчи в тъжния зимен пейзаж. Как щеше да издържи през следващите две седмици под покрива на мястото, скътало толкова скръбни и печални образи? Всичко там, независимо колко се бе променило от годините и човешките ръце, щеше да й напомня за Лусън.

Щеше да усеща нежното му присъствие във всеки камък и всяка греда; да чува съблазнителния му глас в шепота на нощния вятър. А което бе още по-обезпокоително, щеше да усеща мириса му в призрачния дъх на мащерката, камшичето и великденчето. Лусън винаги бе ухаел на слънцето и зелените хълмове на Тистълуд; свеж като невинността и в същото време чувствен като земните недра. И от мига, в който я бе взел в прегръдките си, Алис не можеше да вдиша и частица от въздуха на Тистълуд, без да изпита болезнения копнеж да почувства ръцете му около себе си.

Затвори очи. От устните й се изтръгна тихо ридание. Ако в този миг някой я попиташе дали знае къде се намира адът, без колебание би отговорила: в Тистълуд Касъл.

Очевидно изглеждаше толкова зле, колкото се чувстваше, защото Шарлот, която се бе събудила, се наведе към нея и нежно постави длан на бузата й.

— Как си, скъпа? Не ти е прилошало от люлеенето, нали?

Алис измъчено се усмихна. Шарлот бе най-милото и добро същество, което бе срещала през вековете и с което би искала да си остане приятелка, след като отново се превърне в смъртна. Взе ръката й и я стисна.

— Добре съм, Лоти. Просто се бях замислила.

— Съдейки по тъжното и нещастно изражение на лицето ти, май мислите ти са били много печални. Ах! Но разбира се! В момента минаваме през Съри и, ако добре си спомням, твоят дом е само на няколко километра оттук. Затова ли тъжиш?

— Да… — Е, със сигурност не можеше да й каже, че тъгува за мъжа, който нейният брат е бил преди близо петстотин години.

Шарлот разбиращо кимна.

— Спомням си колко ми беше мъчно за Тистълуд, когато се омъжих. Направо щях да се стопя от скръб, ако Клейтън не ме водеше там толкова често през първата година на брака ни. Ако искаш, ще помоля Лусиън да спрем във Феърфакс на връщане.

— Не! — Прозвуча много остро и видя смаяния поглед на Шарлот. Затова добави по-меко: — Не, аз… не искам да ви притеснявам… — Истината бе, че онази единствена нощ, която бе прекарала в стария си дом, преди да потегли за Лондон и за къщата на Лусиън, бе истинско мъчение, защото всичко във Феърфакс Касъл й напомняше за животът й като смъртна и за страданията, които бе причинила.

Шарлот отново кимна разбиращо.

— Много добре осъзнавам, че моят брат не е образец на топлотата и състраданието, но не е и чак такъв безсърдечен звяр, че да ти забрани да посетиш родния си дом.

Алис отново поклати глава.

— Може би по-скоро аз съм безсърдечен звяр, защото, ако трябва да бъда искрена, нямам никакво желание да посещавам Феърфакс. Знам, че звучи ужасно, но горя от нетърпение да се върна в града и да се потопя във вълнуващата атмосфера на сезона. — Не бе лъжа. Наистина копнееше да се върне в Лондон, за да започне изпълнението на сватовническите си планове.

Шарлот се засмя и я целуна.

— Не си безсърдечна, скъпа моя, просто си още много млада. И е съвсем естествено да се вълнуваш от баловете и да копнееш за обществото на твои връстници. Когато решихме да дойдем в Тистълуд, двамата е Лусиън взехме под внимание всички това и смятаме да те изненадаме с празненство в замъка. Помислихме, че е хубаво да се сприятелиш с някои девойки преди началото на сезона. Лусиън и Клейтън са поканили на