по халат, под чиито гънки напираше възбудената му мъжественост.
Изпълнен с възмущение от нежеланата среща, Лусиън направи крачка назад, после още една. И още няколко. И…
Без да иска разклати кристалните висулки на свещи и те зазвънтяха.
Алис рязко се извърна и тихо извика:
— К-кой е там?
Лусиън тихо изруга. Намираше се в капан. Нямаше друг избор, освен да пристъпи напред и да вдигне свещта, за да освети лицето си.
— Аз съм, Алис. — Нима този напрегнат и пресипнал глас бе неговият?
Тя също вдигна свещта високо, присви очи и се втренчи в него. Вместо да изглежда облекчена, му се стори разтревожена, почти… гузна. Погледна крадешком вратата зад гърба си и попита с изтънял гласец:
— Лусиън?
Той се намръщи. Какво, за Бога, ставаше с нея? Държеше се доста странно. При тази мисъл едва не се засмя на глас. По дяволите, Алис не се държеше странно, тя наистина си бе странна. И все пак…
— Какво те води тук посред нощ? Да не си болна?
— Ъъъ… — Хвърли още един поглед към вратата и сведе клепачи. Запристъпя неловко, сякаш бе хваната да върши нещо нередно.
Изведнъж го прониза подозрение и погледът му се изостри. Злият демон се надигна в стомаха му. Дали не си бе определила среща в това крило с някой среднощен обожател? Може би Дрейк? Стори му се съвсем вероятно особено след като си припомни начина, по който двамата с Алис си шушукаха след вечеря, склонили глави като влюбени гълъбчета. Така се смееха и забавляваха насаме, че явно се бяха сдобрили след следобедната случка.
Споменът за тази сцена, както и мисълта, че тя навярно желае по-интимна близост с онова предвзето конте, го изпълни с дива ярост.
— Е? — озъби се той.
Тя го погледна, а очите й се разшириха, видимо сепната от внезапната грубост, прозвучала в гласа му.
— Ъъъ… аз… добре съм…
— И? — Погледите им се срещнаха над трептящите пламъци на свещите им и той впи очи в нейните.
Веждите й се смръщиха.
— И какво?
— Щом не си болна и не си дошла да потърсиш помощта на Лоти, какво правиш тук?
Остана втренчена в него няколко дълги мига.
— А-аз не можах да заспя и… ами… реших да се поразходя… и…
Зад вратата се разнесоха стенания, последвани от женски вик. За опитното ухо на Лусиън бе ясно, че сестра му е била задоволена, и то по най-добрия начин.
Алис, разбира се, не притежаваше подобен сексуален опит.
— Чуй! Този шум! Чух го, докато минавах, и спрях.
Последва нова серия от въздишки и стенания. Очите на Алис се разшириха още повече.
— Ето! Дали някой не е проникнал в замъка?
Лусиън срещна за миг питащия й поглед, после побърза да извърне очи, не знаейки какво да каже. Дяволите да го вземат нейното училище! И всички набожни учители с техните молитви и библии, заради които тя бе толкова неподготвена за живота. Какво да прави сега? Макар че възбудата му бе стихнала, последното нещо, което искаше, бе да обяснява сексуалните отношения между половете, и то на момиче, което предизвикваше тъкмо такива желания у него.
В пристъп на моментна страхливост той се замисли дали да не пренебрегне въпроса й и просто да й заповяда да се върне в стаята си. После си припомни за Дрейк и подозренията си. Не! В никакъв случай не биваше да я остава в неведение! Беззащитна срещу мъжките ласкателства и похотливостта на разните развратници. А те ще се тълпят около нея, в това нямаше никакво съмнение. Бе прекалено красива и съблазнителна, за да може един слаб мъж да устои на повика на плътта.
Бавно вдигна поглед и го прикова в лицето й. Алис продължаваше да се взира в него, очаквайки отговора му. Въпросът сега бе не какво да направи, а как да го направи.
Замисли се. Единият начин бе да я излъже, че звуците сигурно се дължат на нечий нощен кошмар, а на сутринта да помоли Лоти да й обясни всичко. Другият бе да настоява тя да прочете книгата, която баща му му бе дал за четиринадесетия му рожден ден.
Обмисли и двете възможности и с въздишка ги отхвърли. Лоти може би щеше да съумее да обясни на Алис какви става в брачното легло, но дълбоко се съмняваше, че ще я предупреди за опасностите, които я очакват от страна на всевъзможните развратници. А колкото до книгата, за да бъде разбрана, човек се нуждаеше от основни познания за половете, нещо, което повереницата му очевидно не притежаваше.
Оставаше само едно — сам да поговори с нея. Искаше му се да отхвърли и тази възможност, но не можеше. Съвестта не му позволяваше. Както самата Алис бе изтъкнала този следобед, негово задължение като настойник бе да се погрижи да попълни празнините в образованието й.
Не знаеше как точно да го направи, но знаеше, че е длъжен да го стори, затова я хвана за лакътя и промърмори:
— Клей и Лоти са… добре. Както и да е, струва ми се, че трябва да поговорим. — С тези думи той нежно я дръпна за ръката, подканяйки я да го придружи. Не бе сигурен точно къде, но във всеки случай някъде по-далеч от смущаващите звуци.
Алис обаче не помръдна.
— Не може ли да почака до сутринта? Внезапно почувствах, че съм доста… — изпусна дълбока прозявка — уморена.
Искаше му се този разговор наистина да може да почака. Отлично знаеше, че ако размисли през нощта, сигурно ще си намери някакво извинение, за да не го проведе изобщо, ала последиците можеха да бъдат фатални за младата му и невинна повереница.
Алис хвърли един последен поглед към вратата, сякаш не бе съвсем убедена, че приятелите й са добре, но се остави да я поведе по коридора. След кратък размисъл Лусиън реши да я заведе в библиотеката.
Просторна, но много уютна, тя бе пълна с книги от пода до тавана, а във въздуха се носеше уханието на стари пергаменти и скъпа кожа. Тук-там бяха разпръснати дълбоки и удобни кресла. Две бяха поставени край голямата камина, а между тях имаше малка масичка за чай. Като се изключи собствената му стая в кулата, това бе любимото му място в целия Тистълуд.
След като настани Алис в едно от креслата край камината, сложи дърва в огъня и запали лампите, Лусиън отиде до масичката с напитките и се загледа в гарафите.
— Искаш ли да ти сипя нещо за пиене? Може би чаша коняк ще ти помогне да заспиш?
Тя поклати глава. Маркизът обаче внезапно почувства силното желание да пийне нещо, взе една чаша и започна бавно да налива от бутилката с порто, сякаш сипваше еликсира на живота. Колкото и да му се искаше, не можеше повече да отлага, затова въздъхна и се настани до повереницата си.
Дълго се взира в искрящата течност в чашата си, чудейки се как да започне. После отново въздъхна и се насили да срещне погледа й.
— Бог ми е свидетел, Алис, че се опитах, но просто не мога да измисля по-деликатен начин да те попитам това, което се налага. Моля да извиниш прямотата ми, но трябва да съм наясно: какво знаеш за човешката плът?
Тя наклони глава и го погледна така, сякаш не е сигурна, че е чула правилно.
— Моля?
Той стисна зъби и процеди:
— В училище казвали ли са ви нещо за секса?
Алис остана за миг безмълвно втренчена в него, после сведе поглед, а страните й пламнаха.
