— Е? — гласът му бе нежен, но настоятелен.
Тя задъвка нервно долната си устна, изпълнена с нерешителност. Дали да си признае, че знае какво е сексът и по този начин да сложи край на смущаващия разговор още преди да е започнал? Или да продължи да се преструва на невинна девойка, напълно невежа по въпросите на плътта, както би подобавало на едно момиче, прекарало години наред в строг пансион?
Докато се колебаеше, изведнъж й хрумна да му позволи да й обясни какво представляват любовта, бракът и всички свързани с тях последствия. Това може би щеше да й помогне да го разбере по-добре и да измисли успешен план как да го ожени за Даяна Рамзи.
В следващия миг Алис направи безпомощно движение с ръка и заекна като засрамена девица:
— Знам, че… ъъъ… сексуалните отношения често водят до раждането на бебета.
— А знаеш ли защо?
Тя поклати глава. Клепачите й продължаваха да бъдат скромно сведени. Лусиън въздъхна.
— Предполагам, че знаеш по какво се различават мъжете и жените?
— Мъжете са по-високи и… ами… по-силни… — Стрелна го с поглед, който се надяваше да изразява моминска свенливост. — О! Имат мустаци и бради.
Лусиън стисна челюсти.
— Друго?
— Не… Поне аз не се сещам…
Той се втренчи в чашата си и прокара палец по ръба й.
— Виждала ли си някога съблечен мъж?
— Не… — Веднъж бе зърнала трима рицари, които се къпеха в един планински поток, когато още беше Алис ла Фер.
Лусиън въздъхна отново, вдигна чашата до устните си и я пресуши на една глътка. После я остави на масата и промърмори:
— Разбирам, че си много по-невинна, отколкото се опасявах.
Няколко секунди се взира в празната чаша, сякаш не знаеше как да продължи, накрая стана и отиде до шкафа на северната стена. След доста дълъг оглед, по време на който остана мълчалив, Лусиън извади една тънка книжка със златна подвързия.
Заразгръща я, като тук-там се спираше. Най-накрая намери това, което търсеше. Кимна, вдигна глава и погледът му срещна нейния.
— Този следобед ти ми напомни, че като твой настойник, съм задължен да попълня пропуските в образованието ти. — Силните му пръсти стиснаха книгата. — Сега разбирам, че имаш значителни пропуски по анатомия. Затова смятам, че е изключително належащо да си наясно поне с основни понятия. Освен това не виждам никаква причина да не започнем с уроците още сега, след като явно и двамата страдаме от безсъние. — С тези думи сложи отворената книга в ръцете й. — Сега искам да разгледаш рисунката отляво и да ми кажеш какво си видяла.
Алис послушно сведе поглед и усети как цялото й тяло пламва — от върха на главата чак до пръстите на краката. Това бе анатомическа скица на мъж, и то съвсем подробна.
Лусиън се наведе над рамото й.
— Е?
— Ъъъ… Това е мъж…
— И?
Имаше чувството, че страните й ще изгорят. Извърна поглед от скицата и го заби в килима.
— Той… е г-гол…
— Да. И освен, че е по-висок, по-силен и има мустаци, по какво неговото тяло се различава от женското?
Ето до къде стигна с блестящите си хрумвания! Алис се размърда притеснено. Вече отчаяно съжаляваше за лъжата си. Защо не се вслуша в гласа на разума и не си призна, че е наясно с въпросите на плътта. Доколкото познаваше педантичността на Лусиън, беше сигурна, че сега съвсем съвестно ще изпълни ролята си на неин учител в областта на секса.
Алис погледна отново към рисунката и предпазливо сложи пръст върху гърдите на мъжа.
— Той… е п-плосък…
Главата на Лусиън бе толкова близо до нейната, че тя усети движението й, когато той кимна.
— Правилно. По какво още се различават?
Почти сигурна, че ще умре от срам и унижение, Алис плъзна пръста си по-надолу.
— Той… има… ъъъ…
— Пенис — подсказа й Лусиън невъзмутимо. — А тези пресегна се през рамото й и показа двете кръгли торбички между краката — са неговите тестиси. С тези органи — описа кръг около най-важните мъжки атрибути — мъжът прави бебета на жените.
Загубила дар слово от срам и притеснение, Алис кимна безмълвно, като горещо се надяваше, че най- сетне ще затвори книгата и ще приключи с този смущаващ урок. Обаче от начина, по който се отдръпна от креслото й и закрачи напред-назад пред камината, бе ясно, че едва сега започваше.
С всяка изминала минута се чувстваше все по-неловко, а Лусиън навлизаше все по-дълбоко в тайната на мъжката анатомия. Макар че тя знаеше в основни линии какво представлява любовния акт — и как би могла след стотиците години на сватовнически мисии — никога не си бе правила труда да се замисли как точно протича всичко. Сега, когато Лусиън й обясняваше същността на зачатието, Алис разбра, че всичко е толкова удивително, че просто е трудно да си го представиш. Особено това, което описваше в момента — как мъжът се възбуждал и как членът му се втвърдявал, което втвърдяване се наричало ерекция.
Докато настойникът й разясняваше ерекциите, кога възникваха и каква бе целта им, Алис се улови, че хвърля тайни погледи към скицата в книгата. Изведнъж усети как чак пръстите на краката й изтръпват, защото се питаше как ли би изглеждал Лусиън гол и възбуден. Със сигурност знаеше, че тялото му е великолепно. Бе усетила мускулестата му сила, докато лежеше върху нея на пода в детската стая, и неведнъж се бе възхищавала на идеалните пропорции на фигурата му, скрита под елегантните дрехи.
Стомахът й внезапно се сви, тя затвори очи и си представи как го докосва по начина, който той в момента описваше. О, каква радост би било да му достави такова удоволствие, да го милва и дразни, а той да лежи възбуден и гърчещ се под ласките й. Колко ли прекрасно би било да усети нежността му, когато я докосва по онова тайно място, което в момента бе изтръпнало и пулсираше.
Самата мисъл за подобна интимност накара кръвта да закипи във вените й и по цялото й тяло се разля топлина, а интимните й части запламтяха от болезнена нужда. В този момент Лусиън обясняваше необходимостта на мъжа от сексуално освобождение. Внезапно окуражена от обзелата я страст, Алис отвори очи и попита със странно дрезгав глас:
— Ами вие, милорд? И вие ли се тормозите от подобни… нужди?
Той спря рязко, явно изненадан от въпроса й. Известно време се взира в нея със загадъчно изражение.
— И аз съм мъж, нали?
Без съмнение беше. Най-красивият и най-съблазнителният от всички мъже, които някога бе срещала. Той беше всичко, което една жена можеше да пожелае, дори повече. Много повече.
Но никога нямаше да бъде неин.
Колкото и обезсърчително да бе това напомняне, то не намали чувствения й копнеж. Тъкмо обратното. Накара я още по-силно да се стреми да узнае нещо за това, което никога нямаше да изпита.
А и щеше да й помогне да свърже съдбата му с Даяна. Или поне отчаяно се опитваше да се убеди, че е така, за да оправдае безсрамното си любопитство.
— И търсите ли освобождение, милорд?
Той остана мълчалив толкова дълго, че тя започна да се съмнява дали някога ще й отговори.
— Да, аз също търся освобождение, макар и не чак толкова често, колкото повечето мъже, които познавам. Гордея се със способността си да контролирам тези си нужди.
— Но при кого… — изтърси Алис и рязко спря, когато осъзна какво се кани да го попита.
— При кого отивам да потърся това освобождение?
Чувствайки се напълно засрамена, тя кимна. Той сви рамене. Явно нетактичният й въпрос изобщо не го
