бе притеснил.
— За тази цел мъжете от моята класа си имат любовници. Други намират сексуалното си облекчение с проститутки.
Рейна Кастел, разбира се. Шарлот й бе казала, че тя е негова любовница. И макар че досега не знаеше точно какви са задълженията на една любовница, все пак би трябвало да знае, че метресата задоволява първичните мъжки инстинкти. Къде й е бил умът, че не го е запомнила?
Всичко се бе стопила в мъглата на собствените й желания, толкова опияняващи, че й бяха отнели всякакво благоприличие и срам, подтиквайки я да си пъха носа в работи, които изобщо не я засягаха. Внезапно се почувства съвсем засрамена от собственото си нахалство и сведе глава. Искаше й се да потъне в земята.
Лусиън поднови и беседата, и разходката си из стаята като мина от сексуалните нужди на един обикновен мъж към безсрамните похождения и подли интриги на развратниците. После я предупреди за опасностите от съблазняването и започна да й дава наставления как да се предпазна от тях, за да не се превърне в неволна жертва. Изчерпвайки темата, най-после млъкна.
Двамата останаха така дълго време — той продължаваше да крачи напред-назад пред нея, а тя постепенно се съвземаше. Въпреки че й бе казал много за страстта, съблазняването и любовния акт, не бе проронил и дума за любовта. Поне не още.
Така че тя чакаше… и чакаше… докато от продължилата тишина стана ясно, че урокът е свършил. Алис се на мръщи и се замисли. Колко странно! Смяташе, че вече Лусиън е променил отношението си към любовта. Поне дотолкова, че да я признае като причина за любовните връзки.
Докато размишляваше над този обезпокоителен въпрос внезапно си припомни предупреждението на Алура, че душата на Лусиън е била наранена и дълбоко засегната. Да не би проблемът да беше тъкмо тук? Нима способността му да обича е завинаги унищожена?
Ужасена от тази съвсем реална възможност и от трагичните последици, които щеше да има, ако предположението й бе истина, Алис попита без заобикалки:
— Ами за любовта, милорд? Със сигурност половият акт, който ми описахте, би бил много по- задоволителен, ако участниците в него са влюбени?
Вместо да спре, крачките му се ускориха и преминаха във възбудено подтичване.
— Любов? — изсумтя презрително Лусиън, обърна се на пети и забави ход, когато стигна до камината. — Любовта е просто благоприличното название на похотта… Изтънченото извинение за мъжете и жените, с което те прикриват срама си от собствените си плътски желания.
— Не… О, Лусиън… Не! Любовта, истинската любов, няма нищо общо с егоистичното физическо задоволяване, за което ти говориш. — Отчаяно решена да го накара да я изслуша и да му докаже, че способността му да обича е все още жива, тя го сграбчи за ръкава на халата, докато минаваше покрай нея, и го принуди да спре.
Вкопчила се в него, сякаш това бе последната й надежда за избавление — и може би наистина бе така — Алис впи поглед в каменното му лице.
— Любовта е нежността, с която майката държи детето си; тя е верността между приятели, добрината и милосърдието, които човек проявява към някой несретник. Тя е радостното единение на сърцата, умовете и телата в брака; тя е обожанието, с които съпругът и съпругата се отнасят един към друг. Любовта…
— …е измислица! — Лусиън нетърпеливо освободи ръката си. — Във всеки случай поне твоите възторжени глупости за съпругите и съпрузите. Както веднъж вече ти казах, любовта няма нищо общо с брака, нито, длъжен съм да добавя, съединението на телата в брачното легло носи някаква особена радост. Бракът е просто съюз на двама души с еднакво обществено положение с единствената цел да се обединят състоянията и да се осигури продължението на двата рода. — Скръсти ръце пред гърдите си. — Доколкото съм чувал, дори актът за даряване на наследници бил доста незадоволително преживяване.
Алис се втренчи в студените му сиви очи, изпълнена е отчаяние за душите и на двамата.
— Но… — Махна унило с ръка. Мислите й бясно препускаха, опитвайки се да посочи подходящ пример за любов между съпруг и съпруга. — Но какво… Какво ще кажеш за Шарлот и Клейтън? Двамата са женени, а съвсем очевидно се обичат по начина, който преди малко ти описах. Що се отнася до брачното легло, е, от шумовете, които чух до вратата на спалнята им, мога да се обзаложа, че преживяването им е изключително задоволително.
Черните му вежди язвително се повдигнаха, а в очни му блеснаха весели пламъчета. Дори се засмя.
— Ти наистина си умна малка кукла, не мога да го отрека. Толкова добре си схванала урока ми, че вече си разбрала какви са били онези шумове и какво са означа вали.
— Значи признаваш, че това бе израз на сексуално удоволствие? — Слаба надежда заблещука в гърдите й. Ако го накара да признае любовта, може би ще прояви достатъчно любопитство към това чувство, за да пожелае да го изпита.
— Вероятно…
— А Лоти и Клейтън са категоричен пример, че любовта съществува в брака, нали?
Той наклони глава, обмисляйки въпроса й.
— Лоти и Клейтън се обичат. И наистина се обожават. Ако това наричаш любов, то предполагам, че тя съществува в техния брак.
Алис остана загледана в него няколко секунди. Отговорът му я окуражи. Дали Лусиън просто не можеше да разпознава любовта? Ако догадката й бе вярна, вече й съвсем ясно какъв трябва да е неговият следващ урок.
Устните й се извиха в едва доловима усмивка.
— Струва ми се, милорд, че вие сте също такъв невежа относно любовта, какъвто съм аз по въпросите на плътта.
Той сви рамене.
— Само защото никога не съм смятал за необходимо да отдавам някакво значение на познанията за любовта.
— Е, аз пък го смятам за необходимо, както и по голямата част от света. И ако ми позволите, милорд, за мен ще бъде чест да ви науча на всичко, което знам по този въпрос.
Лусиън се втренчи в нея, смаян от внезапното си желание да й бъде ученик, а тя негова учителка. През изминалите години много жени му бяха изнасяли лекции за любовта, ала той никога не се бе заинтересувал особено. Обаче Алис му харесваше и поради тази причина бе любопитен да чуе нейните възгледи за нещо, което винаги бе смятал за отегчително и глупаво.
— Моля те! — Тя протегна и двете си ръце, а очите й го зовяха да ги поеме. — Това е най-малкото, с което мога да ти се отплатя за добротата ти през изминалите няколко седмици.
Лусиън остана загледан в дланите й, трогнат от простия жест. Тя молеше не само за търпението и снизхождението му, но и за доверието му. А в замяна му предлагаше своето.
Остана неподвижен няколко секунди, заварен съвсем неподготвен. За него доверието бе най-висшият израз на приятелството и уважението; белег за абсолютна хармония и разбирателство между двама души. С изключение на Лоти, никога досега не го бе давал на жена. Досега… В гърдите му се надигна непозната топлина. Лусиън пристъпи напред и бавно преплете пръсти с нейните, нетърпеливо приемащ скъпоценния дар и даващ й своя в замяна. Дълго остана така, омаян от доброжелателството и нежността.
Упоен от духовните ласки на нейната благосклонност и почувствал се напълно умиротворен и спокоен, Лусиън Уор стори още нещо, което не бе правил досега — отпусна се на пода и седна в краката й. Никога в живота си, дори като дете, той, благородният маркиз Тистълуд, не бе вършил нещо толкова смайващо. В този миг обаче това му се струваше съвсем правилно и естествено, а не унизително.
Сам се усмихна на необичайното си поведение и се настани удобно върху килима край камината, с пръсти все още преплетени с нейните. Без съмнение цялото висше общество би се опулило, ако го видеше как е седнал в краката на младата си повереница като послушно куче. Не че това го интересуваше. Би го направил дори и целият Лондон да го гледа.
След като се настани удобно, подгънал крака и подпрял дясното си рамо на дръжката на креслото, Алис стисна ръцете му и попита:
— Да започваме ли урока, милорд?
