По-силна от магия

Въпреки че щеше да бъде напълно доволен просто да поседи пред камината в мълчание, да я държи за ръцете и да гледа огъня, Лусиън кимна.

Тя се усмихна и също кимна. Замисли се за миг, за да реши откъде да започне.

— Най-важното нещо, което трябва да се запомни за любовта, е, че тя не е онова огромно и завладяващо чувство, описано от поетите. Не. Тя е по-скоро смесица от добри чувства, постъпки и мисли, насочени към една единствена личност.

Лусиън се втренчи изумено в нея.

— Аз много често изпитвам и трите към Търк. Да не би да искаш да ми кажеш, че съм влюбен в коня си?

Алис се засмя.

— Може би наистина го обичаш. Не е необичайно да се обича кон, куче или дори къща. Но не си влюбен в него. Любовта възниква само между двама души. И чувствата, за които говоря, са особени… Те са… — Накрая Алис по клати глава. — Може би ще бъде по-лесно, ако ти дам на колко примера.

— Ти си учителят.

Награди го с мила усмивка.

— Да видим сега… Хмм… — Алис се намръщи за миг. После усмивката отново разцъфна на лицето й. — Когато двама души са влюбени, всичко им изглежда ново и прекрасно. Най-обикновените и досадни неща в живота, като да закусваш или да яздиш из парка, внезапно се превръщат в нещо специално само защото ги правиш заедно с любимия човек. Разбираш ли какво искам да кажа?

Искрено озадачен, Лусиън понечи да поклати глава, но видя огъня в очите й и спря. Колко пъти, докато седяха и се смееха край огнището в кухнята, бе виждал пламъкът да се отразява в тях? Усмихна се. Среднощните набези… Ах! Ето те бяха отличен пример за това как обикновените неща могат да станат специални… въпреки че при тях това чувство се дължеше на приятелство, а не на любов. И все пак… Преценил, че нещата са доста сходни, Лусиън кимна, вместо да поклати глава, както възнамеряваше.

— Добре! — Лицето й светна. — Много добре! Мислиш ли, че си готов да преминем към следващия пример?

Той кимна и Алис продължи:

— Любовта е усещането, че си свързан с някого дори и когато сте разделени.

— Свързан? — Лусиън беше напълно объркан.

— Да, свързан… Тук! — Вдигна ръка и я сложи върху гърдите му. — Например: гледаш стая, пълна с хора, и виждаш само човека, когото обичаш. Това е… ъъъ… нещо като духовна близост, която те кара да се чувстваш така, сякаш сте само двамата на този свят, дори и да сте заобиколени от шумна и оживена тълпа.

Лусиън впи поглед в нея. Обясненията й само задълбочаваха още повече неговото объркване. Да погледнеш през препълнена стая и да видиш само един човек? Абсурд! Откакто бяха пристигнали в Тистълуд имаше толкова много вечери, през които бе виждал само нея. Но това не беше, защото я обича. Разбира се, че не. А защото тя бе най-дивото момиче в стаята и съвсем естествено привличаше погледите.

— Лусиън? Разбираш ли? — По настоятелния й тон бе ясно, че повтаряше въпроса си. Той кимна, тъй като се чувстваше твърде притеснен от причината за неудобството си, за да я обсъжда с нея. Усмихна се леко и промърмори:

— Имаш ли и други примери?

За разлика от неговата несигурна усмивка, нейната бе широка и щедра, понеже Алис бе искрено доволна от интереса му.

— Любовта съединява душите и те кара да усещаш как се чувства другия и от какво има нужда, без да е нужно да го питаш. Тя е убедеността, че можеш да споделиш най-съкровените си надежди и най-дълбоките си страхове, без значение колко невероятни могат да изглеждат, защото знаеш, че любимият човек ще ги разбере. Тя е пълно и безусловно доверие; приемане на другия без никакви ограничения и предубеждения.

Лусиън изведнъж откри, че сравнява всеки пример с тяхното приятелство. И установи доста обезпокоителни прилики. Да вземем това, че усещаш другия. Макар че по природа не бе проницателен човек, напоследък бе станал особено чувствителен към настроенията на Алис. Сега разбираше, че това е било подсъзнателен опит да й угоди.

Което, разбира се, нямаше нищо общо с любовта. Беше просто резултат от близостта, която се бе породила от приятелството им… както и от навика им да се доверяват един на друг. Всъщност да си споделят надеждите и страховете се бе превърнало в една от най-приятните части от сред нощните им срещи в кухнята. Но това не бе, защото са влюбени, а защото… си вярваха. А доверието бе съвсем естествена част от приятелството. Както и приемането на начина на мислене на другия, нещо, което напоследък с лекота им се удаваше. Дори намираше нейната чудатост за очарователна. Дори и разговорите с въображаемия й спътник, макар и вече доста редки, не го дразнеха. Тя не се въздържаше да го закача и дразни заради понякога надутото му държание и предвзети обноски.

Прекараха така още доста време: Алис изреждаше примери за любов; той ги сравняваше с тяхното приятелство. Най-после тя приключи с лекцията си и се възцари мълчание. Пръв заговори Лусиън, който бе много обезпокоен.

— Откъде едно толкова младо момиче е научило всички това за любовта?

— О! Аз… ъъъ… — страните й пламнаха. — Ами… слушала съм разни двойки, които са били влюбени и… ъъъ… съм чела… а и съм наблюдавала родителите си…

— И смяташ, че примерите, които изтъкна, са истински доказателства за любов?

— Сигурна съм!

— И откъде си толкова сигурна?

— Защо? Ти съмняваш ли се в това, което казах?

— Не — бавно поклати глава Лусиън. — Само се чудех дали може да има… ами… някои изключения… — Надяваше се да е така. Бог да му е на помощ! Не се бе влюбил и собствената си повереница, нали?

Глава 15

— Изглеждаш съвършено!

Алис се извърна от огледалото и се нацупи недоволно към Шарлот, която стоеше изправена до рамката на вратата.

— Изглеждам смешно! — Махна с ръка към странното си одеяние. Със старомодния кринолин и високо вдигнатата коса, украсена с дълги пера, тя приличаше на накокошинен гълъб, канещ се да измъти поне десетина яйца.

Гълъб с клюмнала опашка, кисело си помисли Алис и побутна едно паднало върху очите й щраусово перо.

— Да, изглеждаш смешно — разсмя се Шарлот и влезе. — Точно затова казах, че е съвършено. Да изглеждаш глупаво и смешно е необходимо, когато те представят пред двора.

Алис се намръщи. Думите на Шарлот я озадачиха.

— Винаги съм мислила, че представянето пред двора е нещо възвишено и облагородяващо.

Шарлот гърлено се засмя.

— Като човек, който вече го е преживял, мога най-категорично да заявя, че нито е възвишено, нито е облагородяващо. То просто е доста изморително, но задължително изпитание за всяка млада девойка от добро потекло. — Направи няколко крачки и приближи към Алис. — А сега искам да се завъртиш много бавно, за да мога да те огледам.

Алис се подчини, макар внезапно да се почувства нервна — ами ако неволно направи някой непростим гаф, докато я представят, и това се отрази гибелно върху Лусиън и Шарлот? От време на време приятелката й я спираше, за да разбухне ефирната светлосиня горна фуста със сребриста нишка или да оправи долната сатенена фуста с разкошна бродерия. Накрая Шарлот отстъпи две крачки, потупа с пръст по брадичката си и