примигна. Какво, по…
Усещането му за реалността бавно се завърна сред хаоса от звуци и видения. Колко странно! Намръщи се и тръсна глава. Много странно! За няколко мига сякаш целият свят бе изчезнал и бяха останали само те двамата с Алис.
Възможно ли бе Стивън да е прав? Нима приятелството му с Алис се бе превърнало в онова мистериозно чувство, наричано любов? Не бе сигурен, понеже не го познаваше И все пак, след като подложи всичко на внимателен анализ и го сравни с онова, което бе прочел и чул за любовта, Лусиън стигна до извода, че е напълно възможно. По дяволите, не само е възможно, а…
— Лус? — Това бе същият глас, но този път по-висок и ясен, при това с насмешлива нотка. — Добре ли си? — Някой го потупа по рамото. — Доста си се зачервил, стари приятелю. Да ти донеса ли нещо за пиене?
Лусиън се усмихна. Извърна се и кимна сърдечно на Стивън, а усмивката му се разшири, когато забеляза, че за пръв път приятелят му не изглежда така, сякаш току-що е паднал от коня. Тъкмо обратното. С елегантното вечерно облекло, с тъмнокестенявата си коса, вчесана в артистичен безпорядък, Стивън наистина представляваше доста внушителна гледка. От погледите, които се стрелкаха към него иззад ветрилата, ставаше ясно, че дамите са го оценили по достойнство.
Музиката спря и вниманието на Лусиън отново бе привлечено от повереницата му, която в този миг бе поканена от лорд Дрейк.
— Госпожица Феър и Дрейк са чудесна двойка, нали? — лениво попита Стивън.
Лусиън сви рамене, възмутен от начина, по който Дрейк зяпа деколтето на Алис. Похотливо конте! Прииска му се да го извлече навън и да го хвърли в първата му попаднала паяжина с най-огромния паяк!
— В клуба залаганията са дванадесет към пет, че ще спечели ръката й преди края на сезона — продължаваше Стивън, — макар че аз ще заложа на съвсем друг кандидат.
Последното накара Лусиън да отмести буреносния си поглед от Дрейк и да го насочи към приятеля си.
— Те се обзалагат кой ще спечели ръката на Алис? — невярващо възкликна той.
— Ммм… да…
— А кой, по дяволите, е виновникът за този облог? — Щеше да го разкъса с голи ръце.
Стивън го озари с най-ослепителната си усмивка.
— Аз.
— Ти? — задави се приятелят му, питайки се дали като се вземат предвид обстоятелствата, съдът ще го осъди за убийство, ако го удуши на секундата.
Стивън кимна.
— Знаеш, че аз самият много харесвам госпожица Феър. И понеже исках да бъда сигурен, че дебютът й ще има пълен успех, се обзаложих, че ти самият ще се кандидатираш за ръката й още преди края на сезона. Сметнах, че това ще съблазни висшето общество да дойде тук, за да види…
— Аз? — Гласът на Лусиън прогърмя толкова високо, че неколцина се обърнаха.
— Тц, тц, Лус! — игриво го смъмри Стивън и кимна с усмивка към изумената им публика. — Струва ми се, че излишно привличаш погледите.
— Днес следобед много ясно ти заявих, че не съм влюбен в госпожица Феър. И съм повече от сигурен, че няма да й предложа брак — изсъска вбесеният маркиз Тистълуд.
— Ще поживеем и ще видим — нехайно сви рамене приятелят му. — Каквото и да стане, моят план постигна очаквания ефект. — Махна с ръка към оживената тълпа наоколо. — Погледни, тази вечер тук се е събрал целият хайлайф, за да види с очите си тази, която е успяла да завладее сърцето на могъщия маркиз Тистълуд.
Лусиън продължи да се мръщи недоволно, а Стивън го шляпна по гърба.
— Не унивай, Лус! Дрейк беше в клуба, когато направихме облога и заяви, че има най-сериозно намерение да ухажва Алис. Без съмнение ще я спечели преди края на сезона и така ще сложи край на догадките.
— Това надуто конте? Ще спечели Алис? — презрително изсумтя Лусиън, насочвайки убийствените си мисли от Стивън към Дрейк. — Те изобщо не си подхождат.
— Но ти самият смяташе, че отлично си пасват и дори го включи в списъка с кандидати за ръката.
— Това беше преди да го опозная. Сега промених мнението си.
Стивън се засмя и му хвърли един от многозначителни те си погледи, които особено вбесяваха Лусиън.
— Според мен мнението ти се е променило не защото си опознал по-добре Дрейк, а нея. — Канеше се да добави още нещо, но в този миг музиката свърши. — А! — възкликна той и поправи безупречната си вратовръзка. — Сега те моля да ме извиниш. Госпожица Рамзи ми обеща този танц. Чудесно момиче е тази госпожица Рамзи! — Стивън изпъна ръкавиците си. — Не разбирам защо не си ни запознал още преди години.
Лусиън се втренчи изумено в приятеля си, питайки се дали не е падал прекалено често, от коня си, и то върху главата си.
— Представял съм те на госпожица Рамзи безброй пъти. Ако не ме лъже паметта, дори ти предложих да я ухажваш. Както вероятно и сам си разбрал, в Англия няма по-запалена ездачка и любителка на коне от Даяна Рамзи. Тя знае повече за тях и от най-добрите коняри и Татърсол.
— Напълно си прав — въодушеви се Стивън и огледа тълпата, търсейки обекта на своето възхищение. — От устата на госпожица Рамзи не можеш да чуеш нито една глупава клюка или разни скучни бръщолевеници за тоалети, панделки и бонета. Когато я посетих миналата сряда, тя ми каза съвсем нов начин за почистване на конете и пиленето на зъбите им.
— Ти си посетил Даяна Рамзи? — Лусиън се усмихна, зарадван за тях двамата.
Стивън му върна усмивката.
— Да, но ще ти бъда благодарен, ако не бързаш да разпространяваш новини. Още не ми е показала, че се интересува от мен, освен като човек, с когото може до безкрай да си говори за коне.
— Много добре знаеш, че не обичам да сплетнича! Както и да е, ако това ще те успокои, обещавам ти да не казвам нито думичка за интереса ти към красивата госпожица Рамзи, докато не обявите годежа си.
— Много по-голям оптимист си от мен — отвърна Стивън с нетипичен за него тъжен тон.
— Защото познавам и двама ви и разбирам колко добре си подхождате. — Тупна сърдечно приятеля си по гърба. — Между другото, този следобед не бях прав, като те обвиних, че си загубил способността си правилно да преценяваш жените. Тъкмо обратното — имаш значителен напредък.
— В цяла Англия няма по-хубава и чудесна жена от госпожица Рамзи.
— Освен госпожица Феър?
Лусиън се втренчи в приятеля си и за миг загуби дар слово от внезапната промяна в посоката на разговора.
— Дори и да изпитвах към госпожица Феър нещо повече от приятелство, не бива да забравяш, че аз съм неин настойник. И като такъв, честта ме задължава да забравя своите чувства и да й намеря подходящ съпруг, както е пожелал нейният брат.
— Наистина ли? — Лицето на Стивън отново придоби познатото многозначително изражение. — И кой е по-подходящ съпруг от теб? Млад, богат и с титла. При това я харесваш. А от начина по който тя те гледа, подозирам, че чувствата са взаимни. — С кратко кимване, за да подчертае заключението си, той се отдалечи, търсейки партньорката си.
