По-силна от магия

— Лусиън, какво има? Случило ли се е нещо? — Направи една крачка, а погледът й тревожно пробяга по лицето му. — Добре ли си?

— Като че ли това изобщо те интересува — с горчива насмешка отвърна той.

— Как можа да го кажеш! Разбира се, че ме интересува! Знаеш го!

— О? И винаги ли се отнасяш толкова нехайно към хората, които те интересуват? — И без да й даде възможност да се защити срещу тази прекалено силна нападка, изсумтя презрително и добави: — Нищо чудно, че нямаш приятели в Съри.

Жестокото напомняне я накара да пребледнее. Всъщност в този миг тя изглеждаше толкова нещастна и посърнала, че ако не бе вбесен, сигурно веднага щеше да се разкае за болката, която й причиняваше. Ала в състоянието, в което се намираше, единственото му желание бе да я накаже за мъчителните часове, които бе преживял по нейна вина. А страданието, изписано на лицето й, бе явно, че напълно е постигнал целта си.

Алис преглътна с усилие и изрече със задавен глас:

— Ти си прав. Наистина нямам приятели у дома, ето защо твоето приятелство означава толкова много за мен — Притисна се към ръба на бюрото и протегна ръка към него. — Моля те, Лусиън, ако несъзнателно съм ти сторила нещо лошо, моля те, кажи ми какво е то, за да мога да изкупя грешката си. Ценя приятелството ти прекалено много, за да го изгубя заради някакво си недоразумение.

„Приятелство!“ Изгледа презрително протегнатата и ръка. По дяволите! Не искаше проклетото й приятелство! Искаше да бъде за нея нещо повече. Много повече. Измери я надменно с поглед и извърна глава.

— Лусиън, моля те…

— Все още не си отговорила на въпроса ми — озъби се той, без да обръща внимание на отчаяната й молба, сякаш изобщо не я бе чул. — Къде, по дяволите, беше?

Последва мълчание, твърде дълго мълчание.

— Н-навън… с Лоти… Ходихме… да п-пазаруваме…

Никога не бе чувал по-опашата лъжа. Убеден повече от всякога, че е била с Дрейк и сега се опитва да скрие вината си, Лусиън прикова пронизващия си поглед в нея, сякаш искаше със сила да изтръгне истината.

— И къде по-точно ходихте със сестра ми?

Тя примигна. Бързо извърна поглед. По бузите й плъзна червенина.

— О, ъъъ… в „Аркейд“.

— И какво си купи?

Алис прехапа долната си устна.

— Нищо. Аз просто отидох с Лоти… да й правя компания.

— Компания? Хмм… — Лусиън се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си, без да откъсва поглед от смутеното й лице. — Колко странно…

— Какво е странно?

— Споменаването, че си правила компания на сестра ми, ме накара да осъзная, че е доста странно, дето тя не дойде да пие чай с нас. Обикновено винаги го прави след вашите набези из магазините, за да ми досажда да ти купя някоя финтифлюшка, без която тя е сигурна, че не можеш да живееш.

Алис махна с ръка и притеснено се засмя.

— Този път не откри нищо интересно. А и бързаше да се прибере у дома си при Клейтън.

Лусиън присви очи, докато наблюдаваше как издайническата червенина плъпва надолу по шията й. Никога досега през живота си не бе виждал жена, която да отиде да пазарува и да не открие нищо интересно. Особено пък сестра му. Ако Клейтън нямаше толкова солидни доходи, без съмнение досега Лоти щеше да го е довела до просешка тояга. Само този факт бе достатъчен, за да го убеди, че Алис лъже. А като се прибави и начинът, по който се изчервяваше и заекваше, само един глупак би повярвал на приказките й.

А Лусиън Уор не беше глупак. Освен това бе човек, който се отвращаваше от лъжците. Решен да я изобличи а всяка цена и да изтръгне истината, той заговори с унищожително спокойствие:

— Да ти кажа ли защо никоя от вас не е открила нищо интересно?

Алис се засмя пресилено.

— Предполагам, че се каниш да кажеш, че вече сме изкупили магазините. — Погледна го, сякаш се опитваше да отгатне реакцията на остроумното си подмятане.

Обаче на Лусиън съвсем не му бе до шеги.

— Причината, поради която не сте открили нищо интересно е, че изобщо не сте ходили да пазарувате.

— Откъде… — Тя ахна и побърза да затвори уста. Но вече бе късно.

— А! Значи съм бил прав в предположението си, че ме излъга.

— Лусиън…

— Според мен ти изобщо не си била със сестра ми.

— Не… О, не! Наистина бях с Лоти! Кълна се!

Пламенната й клетва едва не го изкуши да й повярва. Почти. Обаче изсумтя недоверчиво.

— Освен ако Лоти не си е намерила любовник, в което силно се съмнявам, а ти си отишла с нея, за да й послужиш за параван, не мога да си представя какво сте прави ли двете със сестра ми, че да искаш да го скриеш.

— Лусиън, моля те…

— Не! Не си била с Лоти, а с някой от досадните си поклонници. Вероятно с Дрейк. А фактът, че ме излъга, ме кара да се питам какво сте правили вие двамата. Наведе се напред и мрачно попита: — Я ми кажи, скъпа моя, дали да поръчам да обявят годежа ви в църквата, или утре да му изпратя секундантите си?

Лицето й се покри с такава пурпурна червенина, че Лусиън очакваше всеки миг да изпадне в истерия. Известно време стоя, отваряйки и затваряйки уста като риба на сухо, после възвърна самообладанието си и му отговори със самоувереност, която го накара да изпита искрено възхищение към нея.

— Първото ви предложение не подлежи на обсъждане, милорд, а ако желаете да предизвикате сестра си на дуел, можете да изберете второто. Противно на това, в което явно сте убеден, аз наистина бях с Лоти.

— Да пазарувате, предполагам? — язвително подметна той. Каква упоритост проявяваше, дяволите да я вземат!

Алис нехайно сви рамене и това преля чашата на търпението му. Лусиън удари силно с юмрук по бюрото, надигна се и изрева:

— Ще ми кажеш къде си била и с кого! Настоявам да го узная! Веднага!

— Настояваш? — Тя отметна глава, за да срещне безстрашно погледа му. — Нямаш никакво право да изискваш каквото и да било от мен.

— Имам пълното право! Като твой настойник, мое задължение е да контролирам всичките ти действия.

— А като живо, дишащо, мислещо и свободно същество, аз пък имам пълното право да ти кажа, че това не е твоя работа!

— Живо и дишащо? — За миг той се втренчи в гърдите й, които развълнувано се повдигаха и спускаха, после сухо се изсмя. — Това е очевидно. Но мислещо? — Вдигна поглед към лицето й, а веждите му се стрелнаха подигравателно нагоре. — Това, скъпа моя, е доста спорно. А колкото до заявлението, че си свободна, е, докато не ми кажеш истината, няма да напускаш тази къща и няма да приемаш никакви посетители.

Нещо в погледа й го смути и някакво безпокойство запълзя по гърба му. О, той очакваше, че тя ще се разгневи, но това не бе капризното възмущение на ухажвано момиче. Не, беше нещо съвсем различно. Погледът й изразяваше разочарование и болка от предателството. Той бе отражение на собствения му израз, когато веднъж разкри, че един от войниците, когото смяташе за свой приятел, продава секретни сведения на французите.