лице, който, ако се съди по синкавия оттенък на кожата му, някога е бил миньор. Това беше Оуен, секретарят. Облегнал се на края на масата и добродушно усмихнат към Андрю, седеше доктор Луелин.
Разговорът започна. Оуен с тих глас обясни какви са условията.
— Вижте какво, докторе. Според нашата система, работниците в Аберлоу — тук има две антрацитни мини, стоманодобивен завод и една каменовъглена мина в околностите — плащат на Дружеството определена част от надниците си всяка седмица. С тези средства Дружеството оказва необходимата медицинска помощ, като осигурява една хубава малка болница, кабинети, лекарства, шини и прочие. Освен това Дружеството наема лекари — доктор Луелин — главен лекар и хирург, и четирима помощници плюс хирург-зъболекар — и им плаща на глава, т.е. еди-колко си на човек в зависимост от броя на хората в неговия списък. Мисля, че когато ни напусна, доктор Лезли изкарваше около петстотин лири годишно. — Той замълча. — Общо взето, за нас системата е добра. — Одобрителни гласове се чуха от тридесетте члена на Комитета. Оуен вдигна глава и ги погледна: — Сега, господа, имате ли някакви въпроси?
Започнаха да обстрелват Андрю с въпроси. Стараеше се да отговаря спокойно, без да преувеличава, като се придържа към истината.
— Говорите ли уелски, докторе? — този въпрос дойде от един упорит младолик миньор, на име Ченкин.
— Не — каза Андрю. — Отрасъл съм с келтски.
— Тук ще ви свърши добра работа!
— Винаги ми е бил полезен, за да псувам пациентите си — отговори хладно Андрю и в стаята избухна смях срещу Ченкин.
Най-после свърши. Оуен каза:
— Благодаря ви много, доктор Менсън.
И Андрю отново се озова в чакалнята, която миришеше на кисело. Наблюдавайки как влизаха останалите кандидати, стори му се, че го блъскат силни морски вълни.
Последен влезе Едуардз и се задържа дълго, много дълго. Когато излезе, широко се усмихваше, а видът му ясно говореше: „Много ми е мъчно за вас, момчета, но мястото ми е в джоба.“
Последва дълго очакване. Най-после вратата на стаята на Комитета се отвори и от дълбочината на тютюневия дим излезе Оуен, секретарят, с лист в ръка. Очите му огледаха всички и накрая спряха с истинско приятелско чувство върху Андрю.
— Бихте ли влезли за минутка, доктор Менсън? Комитетът би желал отново да разговаря с вас.
Андрю го последва в стаята на Комитета с бледо лице, а сърцето му биеше като чук. Не може да бъде — не, не, не може да бъде те да се интересуват от него.
Отново седна на затворническия стол и видя, че му се усмихват и окуражително му кимат. Доктор Луелин обаче не гледаше към него.
Оуен, председателят на събранието, започна:
— Доктор Менсън, струва ми се, можем да бъдем откровени с вас. Комитетът се колебае. Всъщност, по съвета на доктор Луелин Комитетът беше доста предразположен към друг кандидат, който има значителен опит в долината Гетли.
— Много е тлъст тоя Едуардз — прекъсна го някой. Обади се един посивял член на Комитета, седнал отзад. — Да го видя как ще се катери до къщите на Марди Хил!
Андрю беше твърде напрегнат, за да се усмихне.
Чакаше думите на Оуен със затаен дъх.
— Но днес — продължи секретарят, — трябва да кажа, че направихте много добро впечатление на Комитета. Комитетът, както поетично се изрази преди няколко минути Том Кетълз, има нужда от млади, активни хора.
Смях и викове: „Точно така!“ и „Браво, Том!“
— Освен това, доктор Менсън — продължи Оуен, — трябва да ви кажа, че Комитетът беше извънредно повлиян от две препоръки, бих могъл да кажа препоръки, за които не сте молили, и това ги прави още по- ценни в очите на Комитета. Пристигнали са по пощата едва тази сутрин. Те са от двама лекари във вашия собствен град, искам да кажа Бленли. Единият е доктор Дени, който има MS, много висока степен, както признава доктор Луелин, а той би трябвало да разбира тези неща. Другата препоръка, приложена към тази на доктор Дени, е подписана от доктор Пейдж, чийто помощник, доколкото знам, сте в момента. Е, доктор Менсън, Комитетът има опит с подобни препоръки, а тези две съдържат такива искрени отзиви за вас, че Комитетът бе много повлиян.
Андрю прехапа устни и сведе поглед, за пръв път разбрал какъв щедър жест е направил за него Дени.
— Има само една трудност, доктор Менсън. — Оуен замълча, като колебливо местеше линията по масата. — Комитетът сега е единодушно на ваша страна, но този пост заедно със своите отговорности е повече или по-малко за женен човек. Виждате ли, освен фактът, че хората предпочитат женен лекар, когато се стигне до лекуване на семействата им, заедно с този пост върви и къщата „Вейл вю“, хубава къща. Няма да бъде много удобно за сам човек.
Напрегнато мълчание. Андрю пое дъх, мисълта му като ярък прожектор се насочи към образа на Кристин. Всички, дори доктор Луелин, гледаха към него в очакване на отговора. Без да мисли, напълно независим от волята си, той заговори. Чу как спокойно заявява:
— Всъщност, господа, аз съм вече сгоден в Бленли. Досега просто чаках да намеря добра работа като тази, за да се оженя.
Оуен доволно тропна с линията по масата. Всеобщо одобрение, подчертано от тропането на тежките ботуши.
А неудържимият Кетълз възкликна:
— Браво, момче! Аберлоу е чудно място за меден месец!
— Да смятам, че сте съгласни, господа? — се издигна над шума гласът на Оуен. — Доктор Менсън е единодушно назначен?
Силно одобрително мърморене. Андрю бе обхванат от дивия възторг на победата.
— Кога можете да поемете задълженията си, доктор Менсън? Що се отнася до Комитета, колкото по- скоро, толкова по-добре.
— Бих могъл да почна в началото на другата седмица — отвърна Менсън. И изведнъж се вледени при мисълта: „Ами ако Кристин не ме иска? Ами ако загубя и нея, и тази прекрасна служба?“
— Значи всичко е уредено. Благодаря ви, доктор Менсън. Сигурен съм, че Комитетът желае на вас и на бъдещата госпожа Менсън всичко най-хубаво на новото място.
Аплодисменти. Сега всички го поздравяваха, членовете на Комитета, Луелин, Оуен сърдечно го потупваше. После излезе в чакалнята, опитвайки се да прикрие радостта си и да не забелязва невярващото съкрушено лице на Едуардз.
Но това беше безсмислено, абсолютно безсмислено. На път от площада за града сърцето му преливаше от радостта на победата. Стъпваше бързо и гъвкаво. Отдясно, както вървеше надолу по хълма, имаше малък зелен парк с фонтан и естрада за оркестър. Представете си! Естрада за оркестър, когато единственото възвишение, единствената черта на пейзажа в Бленли беше куп шлака! Ами онова кино ей там, тези големи хубави магазини, твърдият поддържан път — не камениста планинска пътека — под нозете му! А Оуен беше споменал нещо и за болница, за „малка хубава“ болница? Представил си какво би означавала за него болницата, Андрю развълнувано пое дълбоко дъх. Хвърли се в едно празно купе на влака за Кардиф. И докато влакът го отнасяше в тази посока, той неудържимо ликуваше.
Глава четиринадесета
Въпреки че през планините разстоянието не беше голямо, пътуването с влак от Аберлоу до Бленли беше с много заобиколки. Влакът спираше на всяка гара, а влакът за долината Пенли, на който се качи в Кардиф, не искаше, просто не искаше да се движи достатъчно бързо. Настроението на Менсън сега се беше променило. Свил се в ъгъла на купето, разтревожен, пламнал от желание да се върне по-скоро обратно, той се измъчваше от различни мисли.
За пръв път виждаше колко себелюбив е бил през последните няколко месеца, като е имал предвид
