момче до началник, — Джил беше под средното човешко равнище. В службата работеше като добре смазана, бързо подвижна малка машина. Пристигаше от Сънбъри с един влак всяка сутрин и се връщаше, освен ако не биваше „задържан“, със същия влак всяка вечер. В Сънбъри имаше съпруга и три дъщери, както и малка градина, в която отглеждаше рози. На пръв поглед беше толкова типичен, че би могъл да служи като идеалния пример на представител на заможната средна класа от предградията. И все пак отдолу съществуваше един истински Джил, който обичаше Ярмут зиме и винаги прекарваше там отпуската си през декември; който вярваше в една странна своя библия, която знаеше почти наизуст — една книга, наречена „Али Баба“; който — член на Дружеството за защита на животните от петнайсет години — беше направо влюбен в пингвините от зоологическата градина.
Веднъж Кристин обядва заедно с тях. Джил надмина себе си в усилията да потвърди любезността, присъща на службата. Дори Хоуп се държа възхитително добре. Той сподели с Андрю, че след като видял госпожа Менсън, е по-малко вероятен кандидат за усмирителна риза.
Дните минаваха. Докато Андрю чакаше събранието на Комисията, Кристин и той откриваха Лондон. Отидоха с параходче до Ричмънд. Случи им се да посетят един театър на име Олд Вик. Запознаха се с ветреца на Хемстед Хиит, с чара на кафенето, отворено в полунощ. Разхождаха се по Роу и гребяха с лодка по Серпантините. Откриха измамите на Сохо. И когато вече не се налагаше да изучават картите на метрото, преди да влязат в тунела, почувстваха се лондончани.
Глава втора
На осемнайсети септември следобед най-после Комисията се събра. Седнал до Джил и Хоуп, Андрю наблюдаваше как членовете влизат един по един в дългата, с позлатени корнизи стая на Комисията. Хуини, доктор Ланслот Дод-Кентърбъри, Чалис, сър Робърт Аби, Гедсби и накрая самият Били Копчалъка — Диуор.
Преди влизането на Диуор Аби и Чалис размениха по някоя дума с Андрю — Аби тихо, а Чалис с артистично избухване на радост, — поздравиха го с назначението. А когато влезе, Диуор се обърна към Джил и възкликна със своя характерен фалцет:
— Къде е нашият нов медицински служител, господин Джил? Къде е доктор Менсън?
Андрю стана, смутен от вида на Диуор, който надминаваше дори и описанието на Хоуп. Били беше нисък, прегърбен и космат. Носеше стари дрехи, жилетката му беше изпокапана на много места, зеленикавото му сако бе пълно с книжа, памфлети и меморандуми на десетки различни дружества. Нищо не извиняваше Били, защото той имаше много пари и дъщери, една от които бе омъжена за пер-милионер, но сега той приличаше, както винаги, на пренебрегнат стар маймун.
— Имаше един Менсън през 1880 година, заедно бяхме на Куинз роуд — изписка доброжелателно той в знак на приветствие.
— Това е той, сър — измърмори Хоуп, за когото изкушението бе твърде голямо.
Били го чу.
— Откъде знаете, доктор Хоуп? — премига той вежливо под поставеното на края на носа му пенсне със стоманена рамка. — По това време вие не сте били дори в пелени. Ха! Хи! Хи!
Той отмина, като се кискаше, и зае мястото си начело на масата. Нито един от колегите му, които вече бяха седнали, не му обърна внимание. Част от процедурата в тази Комисия беше гордо пренебрегване на съседа. Но това не обърка Били. Той измъкна сноп книжа от джоба си, пи глътка вода от гарафата, взе един малък чук от масата пред себе си и силно удари по нея.
— Господа, господа! Господин Джил сега ще прочете протокола.
Джил, който работеше като секретар на Комисията, бързо започна да чете протокола на последното заседание, докато Били, който не обръщаше никакво внимание на това дърдорене, ровеше из книжата си и от време на време доброжелателно поглеждаше към Андрю, когото все още смътно свързваше с онзи Менсън от Куинз роуд през 1880 година.
Най-после Джил свърши. Били незабавно си послужи с чука.
— Господа! Ние сме особено щастливи, че днес сред нас е новият ни медицински служител. Спомням си, че нито по-рано, нито по-късно, а през 1904 година подчертах, че е необходимо към Комисията да бъде назначен постоянен лекар, клиницист, който да бъде солидна помощ за патолозите, които от време на време крадем, господа — хи, хи, хи, — които от време на време крадем от стипендиантите. И аз казвам това с пълно уважение към нашия млад приятел Хоуп, на чиято доброта — хи, хи, — на чиято доброта ние сме така много задължени. Сега аз добре си спомням, че не по-рано, не по-късно, а в 1889…
Сър Робърт Аби го прекъсна:
— Сигурен съм, сър, че другите членове на Комисията биха желали с цялото си сърце да се присъединят към вас и да поздравят доктор Менсън за работата му върху силикозата. Ако бих могъл да се изразя така, според мен тази работа е плод на извънредно усърдно и оригинално клинично изследване, работа, която, както Комисията добре знае, би могла да има сериозно отражение върху промишленото ни законодателство.
— Точно така — избумтя Чалис, подкрепяйки своето протеже.
— Точно това се канех да кажа, Робърт — каза Били недоволно. За него Аби все още беше млад човек, едва ли не студент, чиито прекъсвания трябваше внимателно да бъдат порицавани. — Когато на нашето последно заседание решихме, че трябва да бъде извършено проучване в тази насока, веднага се сетих за доктор Менсън. Той е зачекнал този въпрос и трябва да му бъде дадена всяка възможност да го разработи. Ние желаем, господа — тъй като това беше за доброто на Андрю, той му смигна изпод гъстите си вежди през масата, — той да посети всички антрацитни мини в страната и може би по-късно да обхване всички каменовъглени мини. Също ние желаем той да има всички възможности за клинични прегледи на миньорите от индустрията. Той ще разполага с всички удобства, включително и умелото бактериологично съдействие на нашия млад приятел доктор Хоуп. Накъсо, господа, няма нищо, което не бихме направили, за да помогнем на нашия нов медицински служител да продължи проучването на важния въпрос за вдишването на праха, докато се стигне до крайни научни и административни заключения.
Андрю крадешком пое бързо дъх. Това беше чудесно, чудесно — повече, отколкото изобщо някога се беше надявал. Даваха му всички права, щеше да има зад гърба си тяхната огромна власт, даваха му възможност да се впусне в клинични изследвания. Те бяха ангели, всичките, а Били беше самият Гавраил.
— Но, господа — изписка внезапно Били, като измъкна нови книжа от джобовете на сакото си, — преди доктор Менсън да продължи работата по този проблем, преди да можем да се чувстваме в правото си да му разрешим да съсредоточи усилията си в тази област, има друг по-бърз проблем, с който смятаме, че той трябва да се занимае.
Пауза. Андрю почувства, че сърцето му се свива и когато Били продължи, ентусиазмът му бавно почна да изстива.
— Доктор Бигзби от Министерството на търговията неведнъж ми е говорил за тревожното състояние на нещата при стандартизация на индустриалните материали за първа помощ. Разбира се, има една дефиниция съгласно съществуващия закон, но тя е разтеглива и незадоволителна, не съществуват например точни стандарти относно размера и изработването на превръзките, дължината, материала и вида на шините. Сега, господа, това е важен проблем, който пряко засяга нашата Комисия. Аз съм дълбоко убеден, че нашият медицински служител трябва обширно да проучи въпроса и да направи доклад на тази тема, преди за започне работа върху проблема за вдишването на прах.
Мълчание. Андрю отчаяно погледна седящите около масата. Дод-Кентърбъри бе протегнал крака и гледаше в тавана. Гедсби рисуваше диаграми в бележника си, Хуини бе настръхнал, Чалис поемаше дъх, за да произнесе реч.
Но Аби беше този, който каза:
— Сър Уилям, това без съмнение е работа или на Министерството на търговията, или на Министерството на мините.
— Ние сме на разположение и на двете — изписка Били. — Ние сме — хи, хи — сирачето на двете.
— Да, знаем. Но в крайна сметка този проблем за превръзките е сравнително тривиален, а доктор Менсън…
