— В такъв случай аз ще препоръчам три инча — каза хладно Андрю.
Доктор Бигзби кипна, можеше да се види как кипи.
— Трудно мога да разбера вашето отношение. Вече години наред ние работим с ориентировка към два и половина инча. Защо… Нима не разбирате колко важно е това?
— Да, разбирам! — Андрю също престана да се владее. — Били ли сте някога под земята? Аз съм бил. Правил съм операция, легнал по корем в локва вода на светлината на една миньорска лампа, в теснотията. И мога да ви кажа направо, че никаква педантска разлика от половин инч във вашите превръзки няма по- голямо значение от ланския сняг.
Излезе от сградата по-бързо, отколкото бе влязъл, следван от Джил, който чупеше ръце и съжаляваше за станалото по целия път.
Когато се върна, Андрю дълго гледа от прозореца на стаята си движението по реката, гъмжащите улици, бързащите автобуси, звънтящите трамваи, минаващи над мостовете, движението на хората, целия този пулсиращ поток на живота.
— Колко далеч съм от всичко това — си помисли той, обхванат от нетърпение. — Аз би трябвало да съм там вън, там!
Аби бе престанал да посещава заседанията на Комисията, а Чалис бе докарал Менсън едва ли не до паника, когато го покани предишната седмица на обед и го предупреди, че Хуини полага големи усилия и ще се опита да го използва за своето проучване на мускулната умора, преди да бъде започнато проучването за силикозата.
Отчаяно опитвайки да се пошегува, Андрю помисли: „Ако и това се случи като капак на превръзките, бих могъл да си взема и читателска карта за Британския музей.“
Когато се връщаше у дома от брега на Темза, той се хвана, че със завист разглежда медните плочки, закачени пред домовете на лекарите. Често спираше, наблюдаваше как пациент се качва до вратата, натиска звънеца и влиза, а после, докато замечтан продължаваше нататък, си представяше следващата сцена, въпросите, бързото изваждане на стетоскопа, цялата вълнуваща наука на диагностицирането. Той също беше доктор, нали? Поне едно време…
Към края на май, зает със същите мисли, той вървеше по Оукли стрийт в около пет часа следобед, когато внезапно видя тълпа хора, събрали се около паднал на паважа човек. В канавката отстрани имаше един смачкан велосипед, а почти върху него един накриво спрял товарен камион.
Пет секунди по-късно Андрю беше в центъра на тълпата и гледаше ранения, чиято кръв изтичаше от дълбоката рана в слабините. Край пострадалия бе коленичил полицай.
— Моля! Пуснете ме. Аз съм лекар.
Полицаят, който без успех се мъчеше да сложи турникет, го погледна объркано.
— Не мога да спра кървенето, докторе. Много е високо.
Андрю видя, че е невъзможно да се използва турникет, раната бе твърде високо в слабините и кръвоизливът можеше да бъде смъртоносен.
— Станете — каза той на полицая. — Сложете го по гръб. После изправи ръка, наведе се и натисна с юмрук корема на човека над коремната аорта. Цялата тежест на тялото му, прехвърлена по такъв начин върху този голям кръвоносен съд, веднага спря кръвоизлива. Полицаят махна шлема и си изтри челото. Пет минути по-късно пристигна линейката. Андрю влезе заедно с пострадалия.
На другата сутрин звънна в болницата. Дежурният хирург отговори кратко, както се отговаря в такива случаи:
— Да, да, добре е. Ще се оправи. Кой се интересува?
— О — смънка Андрю в уличната телефонна кабина, — никой.
Точно това съм аз — помисли той горчиво. Никой, който нищо не прави и никъде не отива. Търпя до края на седмицата, после тихо, без шум, връчи оставката си на Джил, за да я предаде на Комисията.
Джил беше развълнуван, но призна, че отдавна предчувствал това тъжно събитие. Той произнесе малка стегната реч, която завърши по следния начин:
— В крайна сметка, скъпи мой, разбрах, че вашето място е, ако мога да си послужа с това военно сравнение, не в базата, а на предната линия, заедно с бойците.
Хоуп каза:
— Не слушай този отглеждащ рози любител на пингвини! Имаш късмет. И аз ще те последвам, ако не полудея. Само да ми изтекат трите години.
Андрю не узна нищо за дейността на Комисията по въпроса за вдишването на праха, докато няколко месеца по-късно лорд Ънгър не повдигна драматично въпроса в парламента, цитирайки свободно медицински данни, предоставени му от доктор Морис Гедсби.
Гедсби бе наречен в печата хуманист и велик лекар. Същата година силикозата бе включена в списъка на професионалните заболявания.
Книга четвърта
Глава първа
Започнаха да търсят пациенти. Това беше гадна работа — с върхове на безумни надежди, последвани от още по-безумно отчаяние. Тормозен от чувството, че е претърпял три провала — така поне разглеждаше Андрю последователното напускане на Бленли, Аберлоу и Комисията, — той мечтаеше най-после да докаже на какво е способен. Но общият им капитал, увеличен през последните месеци чрез старателно спестяване, когато той имаше сигурна заплата, не надхвърляше шестстотин лири. Въпреки че посещаваха медицинските агенции и опитваха всяка възможност, предложена в колоните на вестник „Ланцет“, явно беше, че тази сума едва ли е достатъчна за купуването на клиентела в Лондон.
Никога нямаше да забравят първата си делова среща. Доктор Брент от Кадоган Гардънс се оттегляше и предлагаше хубава сбита практика, подходяща за добре квалифициран джентълмен. На пръв поглед възхитителен шанс. Едно екстравагантно такси — поради опасенията им, че някой по-бързо ще грабне кокала — ги откара при доктор Брент, който се оказа беловлас, приятен, почти миниатюрен човечец.
— Да — каза скромно доктор Брент, — мястото е добро, къщата също. За преотстъпката ще искам само седем хиляди лири. Ще изкара още четирийсет години, а наемът за земята е само триста лири годишно. Колкото за практиката, мисля както обикновено — двугодишния среден доход. Е, какво ще кажете, доктор Менсън?
— Много добре! — кимна тежко Андрю. — Ще ме препоръчате на пациентите, нали? Благодаря ви, доктор Брент. Ще го обсъдим.
Обсъдиха положението над чаша чай за по три пени в „Бромптън роуд лайънс“.
— Седем хиляди за преотстъпката! — Андрю късо се изсмя. Вдигна шапката над челото си и постави лакти на мраморната маса. — Доста е идиотско, Крис. Как тия старци се държат със зъби и нокти. И не можеш ги откърти, ако нямаш пари. Не е ли това проклятието на нашата система? Но колкото и гнила да е, аз я приемам. Само почакай! Отсега нататък ще се заема с въпроса за парите.
— Дано се откажеш — усмихна се тя. — Може да се каже, че сме сравнително щастливи и без тях.
— Няма да говориш така, когато запеем из улиците. Чек, моля, госпожице.
Поради своите високи титли той търсеше практика, която да не е свързана със застрахователни дружества и приготовляване на лекарства. Искаше да е свободен от тиранията на картите. Но с изминаването на седмиците вече беше готов на всичко, което предлагаше някакъв шанс. Оглеждаше райони за практика в Тълс Хил, Айлингтън, Брикстън и дори един в Кемдън Таун — покривът на манипулационната там течеше. Стигна до дълга дискусия с Хоуп, който го убеди, че при този малък капитал планът да наеме накрая някоя малка къща, да окачи табелката си и да разчита на щастието е равносилен на самоубийство.
И тогава, след два месеца, когато се бяха отчаяли, небето изведнъж се смили и разреши на стария доктор Фой да умре безболезнено в Падингтън. Некрологът за доктор Фой — четири реда в „Медикъл джърнал“ — привлече вниманието на Андрю. Вече загубили надежда, отидоха и на Чесбъроу терас 9. Видяха къщата — висока, оловносива гробница с манипулационна от едната страна и тухлен гараж отзад. Запознаха
