Поразена от неочакваното посрещане на гарата — а тя се бе опасявала, че никой няма да я посрещне, — Кристин загуби вялото си изражение и бузите й отново придобиха цвят. Тя също бе разтревожена, нервна, копнееше за ново начало. Сега почти почувства надежда. Настанена на задната седалка на колата с Кон, тя нетърпеливо бъбреше, като хвърляше крадливи погледи в профила на Андрю на волана.
— Хубаво е да се върнеш в къщи. — Тя пое дълбоко дъх, след като влезе през предната врата на къщата; после бързо е копнеж попита: — Липсвах ли ти, Андрю?
— Бих казал да. На всички липсваше. На госпожа Бенет. На Флори. Кон! Какво, по дяволите, правиш с този багаж.
В същата секунда изхвърча навън, подаде ръка на Кон, помагайки му най-ненужно с куфарите. След това, преди да успеят да направят или да кажат каквото и да било, трябваше да излезе за визитациите си. Настоя да го чакат за чай.
Когато се тръсна на седалката на колата, изпъшка:
— Слава богу, и това свърши! Тя не изглежда по-добре след почивката. По дяволите! Сигурен съм, че не забеляза. А в момента това е най-важното.
Макар че се върна по-късно, неговата деловитост и веселост бяха изключителни. Кон беше възхитен от това настроение.
— За бога! Менсън, моето момче, в тебе има повече сили, отколкото в старите времена.
Един или два пъти почувства върху себе си погледа на Кристин, молещ за някакъв знак, за поглед на разбиране. Той разбра, че болестта на Мери я тревожи — противоречива тревога. В една пауза от разговора тя обясни, че помолила Кон да телеграфира на Мери да дойде веднага, ако е възможно още утре. Страхуваше се за Мери. Надяваше се, че нещо или по-скоро всичко незабавно ще бъде направено за нея.
Случи се по-добре, отколкото Андрю бе очаквал. Мери телеграфира, че ще пристигне на другия ден преди обед и Кристин бе изцяло заета с подготовка за посрещането й. Движението и възбудата в къщата прикриваха дори неговата куха сърдечност.
Но когато се появи Мери, той внезапно стана самият той. От пръв поглед беше ясно, че тя не е добре. Бе израсла през тези години в тънка млада жена с леко отпуснати рамене. Лицето й имаше онази почти неестествена красота, която за Андрю бе незабавно предупреждение.
Чувстваше се изморена от пътуването, но зарадвана, че ги вижда отново, искаше да продължи да седи и да разговаря. Убедиха я обаче към шест часа да си легне. Тогава Андрю отиде да я преслуша.
Горе остана само около петнайсет минути, но когато слезе при Кон и при Кристин във всекидневната, изражението му беше поне този път истински разтревожено.
— Страх ме е, че няма съмнение. Левият апекс. Луелин е бил абсолютно прав, Кон, но не се тревожи. Това е ранен стадий. Можем да направим нещо!
— Искаш да кажеш — каза Кон, размишлявайки мрачно, — искаш да кажеш, че може да бъде излекувана?
— Да. Мога да кажа и това. Това означава да има човек около нея, постоянно наблюдение, всички грижи. — Той размисли, като се мръщеше. — Струва ми се Кон, че Аберлоу е може би най-лошото място за нея — оставането в къщи винаги е лошо за ранна туберкулоза. Защо не ми разрешиш да я взема във „Виктория“. Аз се разбирам добре с доктор Тороугуд. Със сигурност ще я вкарам в неговото отделение. Ще е под мое наблюдение.
— Менсън! — възкликна въодушевен Кон. — Това и истинско приятелство. Само ако знаеш какво доверие има в теб моето момче! Ако някой може да я оправи, това си ти!
Андрю веднага отиде да телефонира на Тороугуд. Върна се след пет минути и съобщи, че Мери може да бъде приета във „Виктория“ към края на седмицата. Кон видимо се успокои, непресъхващият му оптимизъм се залови за идеята за гръдната болница, за вниманието на Андрю, за присъствието на Тороугуд — за него Мери беше вече излекувана.
Следващите два дни бяха напълно заети. До събота следобед, когато Мери бе приета в болницата и Кон взе влака на Падингтонската гара, Андрю бе успял най-после да си възвърне необходимото присъствие на духа. Беше в състояние да стисне ръката на Кристин и безгрижно да възкликне на път към манипулационната:
— Хубаво е да сме отново заедно, Крис! Господи! Каква седмица беше това.
Всичко звучеше много добре. Но той не забелязваше израза на лицето й. Тя седеше в стаята, сама с леко наведена глава, с ръце в скута, много тиха.
Когато се връщаше бе изпълнена с надежди. Но сега бе изпълнена от ужасно предчувствие: мили боже, кога и как ще свърши всичко това?
Глава петнадесета
И все по-силен ставаше приливът на неговия успех, преливащ язовир, който неудържимо го поема напред в един непрекъснато звучащ, непрекъснато растящ поток.
Връзката му с Хемптън и Айвори сега беше по-близка и по-доходна от всякога. Освен това Фридман го бе помолил да го замества в хотел „Плаца“ през седемте дни, когато замина да играе голф в Льо Туке, и му бе предложил във вид на признание да делят хонорарите. Обикновено Хемптън заместваше Фридман, но напоследък Андрю подозираше, че между тях не всичко върви добре.
Колко ласкателно бе за Андрю да разбере, че може да влезе направо в спалнята на някоя припадаща филмова звезда, да седне на сатенените чаршафи, да опипа безполовата й анатомия със сигурни ръце и евентуално да изпуши една цигара с нея, ако имаше време!
Но още по-ласкателен беше патронажът на Джоузеф ле Рой. На два пъти през последния месец бе обядвал с ле Рой. Знаеше, че в главата на другия има големи идеи. При последната им среща ле Рой многозначително бе отбелязал:
— Знаете ли, док, напоследък ви проучвам. Сега започвам нещо много голямо и ще ми трябват доста умни медицински съвети. Не желая повече двуличници с големи титли — старият Ръмбълд не струва дори собствените си калории. Направо ще му бием дузпата! Освен това не желая цяла купчина така наречени специалисти да се сговорят и да ме разиграват. Искам един разумен медицински консултант и започвам да мисля, че това сте вие. Виждате ли, обхванали сме голяма част от публиката с нашите произведения на популяризаторска база. Но съм убеден, че е дошло време да разширим интересите си и да започнем производството на повече научни деривати. Да разбием съставките на млякото, да ги пуснем през електричество, през радиация, да ги пуснем на таблетка. Кремо с витамин „В“, кремофакс и приспивателно, за недохранване, рахит, безсъница — нали ме разбирате, док. И по-нататък мисля, че ако разработим това на по-ортодоксални, професионални основи, бихме могли да спечелим подкрепата и симпатията на цялото медицинско съсловие, да направим всеки доктор, така да се каже, потенциален продавач. Това обаче означава научна реклама, док, научен подход; и точно тук смятам, че един млад лекар с научен подход, който е в самата професия, би могъл много да ми помогне. Сега искам да ме разберете правилно. Всичко е абсолютно честно и научно. Ние фактически се издигаме. И когато си помислиш за боклуците, които докторите препоръчват, като марубин „С“ или вегатог и бонебран, защо, смятам, че ще издигнем общия стандарт и с това ще направим голяма услуга на нацията.
Андрю не се и замисли, че вероятно в едно свежо грахово зърно има повече витамини, отколкото в няколко кутии кремофакс. Той бе възбуден, не от хонорара, който щеше да получи, за да работи за фирмата, а от интереса на ле Рой към него.
Франсис му бе казала как би могъл да спечели от блестящите операции на ле Рой на пазара. О, колко приятно беше да се отбиеш на чай при нея, да чувстваш, че тази очарователна умна жена има специален поглед за теб, бърза, провокационна, интимна усмивка! Връзката с нея му даваше същия модерен подход към света, увеличаваше увереността му, правеше по-твърд гланца. Несъзнателно той поглъщаше нейната философия. Под нейното ръководство се учеше да култивира повърхностните прелести и да праща по дяволите по-задълбочените неща.
Вече не му беше трудно да гледа Кристин в очите; можеше да се прибира в къщи съвсем естествено, след като бе прекарал един час с Франсис. Не спираше да се чуди на тази поразяваща промяна. Ако изобщо
