Той я погледна и когато видя пламъка на гнева в дълбините на очите му, Фелисия сподави една въздишка на уплаха. Тя знаеше, че Алек има избухлив характер, но само един-два пъти бе наблюдавала какво се случва, когато е гневен. За нейно щастие гневът му не беше насочен към нея. Но тя никога досега не го беше виждала толкова ядосан. Без да се усети, Фелисия се отдръпна от любовника си.
— Да не би Джеймс да ти отказва херцогството? — попита тя, като се вглеждаше внимателно в него.
— Не — отвърна той през стиснати зъби. — Получавам го, но на твърде голяма цена.
— Алек, от всички благородници в Англия ти си човекът, който спокойно може да плати таксата му. — Тя се заигра с тежката златна верига на гърдите му. — Твоето богатство надхвърля богатството на почти всички останали.
— Той не иска златото ми, Фелисия.
Тя се втренчи в него с удивление.
— Ако не иска пари, тогава за какво те моли?
— Това не е молба, а кралска заповед. Ако му откажа, най-вероятно ще се озова заключен в Тауър, може би дори в същата килия, която е била обитавана от покойния ти съпруг.
— Хари? Няма начин да си разгневил Джеймс, както го направи Хари. В крайна сметка, ти си един от фаворитите му в двора.
Алек я погледна изпитателно.
— Фаворити ли? Ти да не ме сравняваш с хора като Хей, Хърбърт и Кар? — Имаше предвид тримата най-известни приятели на краля.
Смехът на Фелисия изпълни стаята.
— Не исках да кажа това, скъпи. И аз, и всички останали — включително и Джеймс — знаем, че ти се интересуваш единствено от жени. Имах предвид, че кралят те цени като приятел и затова никога няма да те прати в Тауър.
Алек погледна към писмото, без да отвърне, и Фелисия продължи да говори.
— Джеймс вкара Хари там, за да му даде урок. Трябваше да бъде само за един месец. Ако Хари не се беше самозабравил дотолкова, че да направи онази глупава забележка за Кар, днес щеше да бъде още жив. Никой не си бе и помислял, че той ще се простуди и ще умре толкова бързо, най-малкото пък Джеймс. Не, Алек, той не би рискувал да те загуби. Твоето приятелство означава твърде много за него.
— Така ли?
— Да, така.
— Е, сега му е дошло времето да проверим това.
— По какъв начин? — Като не получи отговор, Фелисия усети, че започва да се тревожи от потайността на любовника си. — Алек, кажи ми какво иска той от теб.
— Нашият суверен ме е направил настойник на някакво шотландско момиченце, някоя си Чандра Морган. Тя е наследница на Лохли, земите му и баронството — лейди Лохли, ако изобщо може да бъде наречена така е водачка на клана си, Морган от Морган. Джеймс се страхува, че предстои някакво въстание, и ми нарежда да отида в Северна Шотландия, където да се погрижа тя да се омъжи за човек, който се е заклел във вярност към краля и короната. Докато не изпълня заповедта, нямам право да се връщам в Англия.
— Това ли е всичко? — попита тя, озадачена от силата на гнева му.
— Дали това е всичко! — Алек скочи от леглото и започна да крачи гол из спалнята. — По дяволите, Фелисия! — извика той, като прокарваше нервно ръка през гъстата си черна коса. — Джеймс знае, че не мога да понасям шотландците, особено пък онези от най-северните райони. Те всички са диваци — мръсни, невъзпитани варвари, които тичат голи из горите и хълмовете. — Смехът на Фелисия го накара да се обърне рязко. — Какво ти е толкова смешно?
Леденият поглед на Алек я накара да си придаде сериозно изражение, но това не й се удаде.
— Не ми се присмивай, Фелисия — предупреди я той, като спря пред ръба на леглото. — Защо се смееш?
— Говориш за голи диваци, докато ти самият крачиш из стаята, както майка те е родила. Що се отнася до подигравките, може би не аз, а Джеймс се смее най-високо.
— И за какво ще се смее, ако мога да попитам?
— Не се ли чу как описа шотландците току-що? Когато си в двора, ти говориш същите неща, но за твое щастие се изразяваш малко по-дипломатично. Джеймс знае, че си му верен и че си готов да дадеш живота си за него. Той знае и че си противник на обединена Британия. Но ти не трябва да забравяш, че той е роден в Шотландия и че много преди да стане владетел на Англия, е бил шотландски крал. Може би те изпраща там с двойна цел.
— И каква е тя?
— Като негов верен поданик, трябва да потушиш въстанието, за което спомена. Той знае, че ако има човек, който може да попречи на клановете да въстанат, това си ти.
— И?
— Какво наказание би предпочел? Да те заключат в Тауър или да отидеш в Шотландия?
Алек се хвърли върху леглото.
— Значи той възнамерява да ми даде урок, така ли? Може би трябва да обърна залозите срещу него.
— Какво искаш да кажеш?
— Той може да си задържи херцогството. На мен ми е предостатъчно да бъда граф. Пък и лесно мога да оцелея един месец в Тауър. Аз не съм слабак като Хари.
Фелисия се замисли. Не искаше Алек да бъде хвърлен в Тауър, но още по-малко й се искаше той да откаже титлата. Да бъде херцогиня, за нея беше по-важно от всичко друго. Не беше флиртувала и не беше използвала всички познати й методи, за да влезе в леглото му само защото си мислеше, че той е изключителен любовник. Той наистина беше такъв и това откритие се бе оказало неочаквана награда за нея, но основното желание на Фелисия беше не да има самия мъж, а властта, която той имаше в двора. Алек вече бе един от фаворитите на Джеймс, а като херцог щеше да се радва на още по-голямо уважение, Фелисия се надяваше да сподели тази чест, като се омъжи за него.
За нещастие плановете й да го оплете постоянно се проваляха. Тя не можеше да го накара да се ожени за нея, като му каже, че е бременна, тъй като Алек беше твърде внимателен. Той никога не отиваше при нея без защита. До днес.
Под наставленията на един французин, който бе влязъл в двора само преди две седмици, Фелисия бе приложила наученото върху Алек. Страстните й желания и еротичните й фантазии го бяха накарали да забрави всякаква предпазливост. По нейните изчисления днес беше денят, в който тя можеше да зачене. Точно по тази причина беше пристигнала от Лондон сутринта. Ако помпозният иконом не се беше разчукал на вратата, семето на Алек вече щеше да е намерило целта си.
— Алек — каза замислено тя. — Няма ли да бъде по-разумно да направиш онова, което иска Джеймс? — Той отвори уста, за да протестира, но тя му даде знак да мълчи. — Изслушай ме, моля те. Говори се, че чумата отново можела да нападне Лондон.
— Винаги се е говорело, че чумата може да нападне Лондон. Поне през последните няколко години тези твърдения се оказаха безпочвени.
— Така е, но ако се случи сега, а ти се намираш в Тауър, няма да оцелееш. Няма да понеса да те загубя. Пръстите й се плъзнаха предизвикателно по рамото му. — Особено след като искаш да откажеш на Джеймс само от инат. Върви в Шотландия, омъжи момичето за първия мъж, който се закълне във вярност на краля ни, а след това се върни в Англия колкото можеш по-бързо. Аз ще бъда тук и ще очаквам завръщането ти.
Алек сбърчи вежди. Може би Фелисия имаше право. Мисълта, че ще може да диша свеж въздух, пък било то и над земите на Шотландия, му се струваше много по-привлекателна от застоялия въздух и тъмнината в Тауър. Пък и колко ли време щеше да му бъде необходимо, за да намери съпруг за хлапето? Един ден? Една седмица? Уверен, че всичко ще завърши в рамките на един месец, Алек взе решението си, но не поради думите на Фелисия. По някаква странна причина той внезапно усети непреодолимо желание да изпълни тази мисия и това желание нямаше нищо общо с Джеймс или херцогството.
