— Махнете се оттам!
Двамата се опитаха да изпълнят нареждането му, но торбите със зърно им бяха препречили пътя и те бяха принудени да се обърнат и да тръгнат в обратната по сока.
Острието на Алек продължи да се стоварва върху меча на Седрик, който отстъпваше към стената. Мечът на Алек се спусна отгоре надолу, но не улучи и се удари в пода. Седрик се извъртя и хвана косата на Чандра, която се беше развяла зад нея, докато тя тичаше към безопасно място, последвана на няколко крачки от Оуен. Тя извика от болка, когато чичо й дръпна силно косата й и миг по-късно гърбът й се озова прилепен до гърдите на Седрик. Държейки я пред себе си като щит, Седрик опря острието на меча си в гърлото й.
— Мечът ти, саксонецо! Пусни го на пода или тя ще умре!
Той едва бе изрекъл тези думи, когато входната врата се отвори с трясък. Ангус нахълта в стаята с около три дузини мъже, между които и шестимата верни последователи на Седрик. Те се разпръснаха в цялото помещение и блокираха всички изходи.
Седрик забеляза гневните им погледи и започна да се придвижва покрай стената, мина край чувалите със зърно и продължи към средата на стаята.
— Не се приближавайте — предупреди той, когато те се опитаха да се приближат — или водачката ви ще умре.
— Може да си успял да убиеш бащата, но няма да ти позволим да убиеш и дъщерята — заяви кривокракият дребосък Ангус. Той забеляза погледа на Седрик. — Да, Седрик. Истината се разчу. Знаем, че си отровил Колан. Верните ти последователи не харесаха лицето на смъртта, когато тя се изправи срещу тях. Те ни разказаха всичко. Пусни водачката ни и няма да бъдем твърде строги с теб. Посмей да я нараниш и кланът ще те разкъса на парчета. Бъди сигурен, че смъртта ти ще бъде много мъчителна.
Докато Ангус говореше, Оуен подаде факлата на един от мъжете, отиде зад групата и започна да се промъква между чувалите със зърно.
— Тъй като е очевидно, че и в двата случая ще пострадам, кучката идва с мен — освен ако не сте решили да ме оставите да напусна Лохли. — Той отстъпи няколко крачки назад и мъжете се приближиха. — Стойте по местата си. — Острието одраска кожата на Чандра. — Решавайте и не се бавете много.
С ъгълчето на окото си Алек забеляза главата на Оуен да се надига зад чувалите. Момчето бе стигнало почти до другия край на стаята.
— Мислиш ли, че когато Чандра бъде освободена, няма да бъдеш подгонен и разкъсан на парчета? — Попита той и направи две крачки напред. Седрик отстъпи също с толкова. — Пенроуз е тук, защото Джеймс заповяда да бъдеш отведен в Лондон. Ще ти бъде позволено да изживееш остатъка от дните си в Тауър. Предай се на англичаните, Седрик. Това е единственият начин да спасиш живота си.
— В затвор? Това просто е различен вид смърт. Не, предпочитам да рискувам с тресавищата. А тя ще дойде с мен.
— Седрик, ти си й чичо, тя е твоя роднина — каза Алек и се приближи още малко. — Знаеш колко важно е семейството за шотландците. Не нарушавай това доверие повече.
Седрик се изсмя и Алек отново тръгна напред. Сега той се намираше на по-малко от три метра от двамата.
— Да, тя ми е роднина — отвърна Седрик. — Но също така е и дъщеря на Колан. Ако някога той ме беше послушал, всичко това нямаше да се случи. Но не би. Онова копеле, полубрат ми, трябваше да се закълне във вярност пред Джеймс. Вината за смъртта му си е само негова. Страда заради грешките си. Агонията му беше много приятна гледка. Той не беше шотландец, беше предател. Същият като дъщеря си.
Докато Седрик говореше, погледът на Алек се беше вторачил в очите на Чандра.
Седрик премигна и забеляза колко много се беше приближил Алек.
— Дръпни се или кучката ще умре.
Алек кимна отсечено и камата полетя във въздуха, като се премяташе. Острието се заби в средата на гърба на Седрик. Очите му се разтвориха широко, ръката му се стегна и острието на меча му поряза гърлото на Чандра. След това Седрик се опита да си поеме дъх за последен път и очите му се обърнаха в орбитите си; мечът падна от ръката му. Той се олюля назад и повлече със себе си Чандра, но Алек вече се беше хвърлил напред. Той сграбчи ръката на Чандра и я дръпна към себе си. Тялото на Седрик падна с глухо тупване на пода на тъмницата.
Докато Ангус и хората му се втурнаха напред и обградиха Чандра и Алек, отдолу се чу силно пищене. Някой вдигна факлата над отвора в пода и освети подземието. Плъховете се бяха нахвърлили върху трупа на Седрик и ръфаха плътта му. Чандра потрепери.
— Изведи ме оттук, моля те! — каза тя и Алек незабавно я изведе на свеж въздух.
— Изглежда, че твоите поданици са се събрали, за да ти изразят почитанията си — изръмжа Ангус в отвора и затвори вратата на пода с крак. — Ела, момче. — Той даде знак на Оуен, който стоеше между чувалите. — Ти свърши великолепна работа. Всички се гордеем с теб.
Оуен беше изведен от стаята, като всички се надпреварваха да го хвалят и да го тупат по гърба. Във вътрешния двор последва кратко веселие. Мъжете откриха водачката си да стои в средата на двора и да целува англичанина, заобиколиха ги и започнаха да изразяват одобрението си с викове.
— Тук не му е мястото за това — прошепна Чандра на Алек, когато осъзна какво става около нея.
— Защо, скъпа? На тях, изглежда, им харесва.
— Хмм. — Двамата се обърнаха и видяха Ангус. — Не че искам да се натрапвам, но какво да правим с английските разбойници пред вратите? — попита той.
Алек погледна към Чандра.
— Поканете командира им заедно с няколко войника да влезе в замъка. Той трябва да се увери, че Седрик е мъртъв, за да докладва на краля.
Малко по-късно Пенроуз влезе в замъка придружен от две дузини войници, между които сър Джон и Джейсън.
— Е, братовчеде, виждам, че си спасил положението — подхвърли Уитфийлд на Алек.
— Всъщност, истинският герой е Оуен. — Той сложи ръка на раменете на момчето. — Той уби Седрик. Мисля, че трябва да го вземем с нас в Монтбърн. Той ни донесе само късмет.
Оуен се измъкна от ръката на Алек.
— Не! — извика той. — Това е моят дом. Всички млъкнаха и се втренчиха в момчето.
След малко Чандра пристъпи напред.
— Ти можеш да говориш! Защо не си го правил досега, Оуен?
— Името ми не е Оуен, а Ройс. Аз съм синът на Колан Морган. Лохли е моят дом.
Чандра го погледна намръщено. Цветът на косата му, челото, очите, брадичката — как не ги беше забелязала по-рано?
— Ела, Оу… Ройс. Да влезем вътре.
Раните на Чандра и Алек бяха почистени, след което по нейно нареждане една малка група се събра в нейната стая. От едната страна стояха Алек, Джейсън и сър Джон, а от другата — Чандра, Ангус и още неколцина шотландци, всичките старейшини на клана.
Чандра се облегна на масата и каза на Ройс:
— Да чуем историята ти.
Под погледите на толкова много хора момчето се беше изнервило. То отвори уста, но от нея не излезе звук; Ройс прочисти гърлото си и започна разказа си.
— Родил съм се преди почти тринайсет години. Майка ми живееше в една колиба на северната граница на Лохли. Водачът на клана яздел по границата, когато конят му го хвърлил. Подплашил се от патица, която излетяла под краката му. Морган от Морган бил ранен лошо. Майка ми познаваше билките и корените и докато обикаляла да ги събира, го намерила и някак успяла да го довлече в колибата си. Тя се грижила за него в продължение на почти цял месец.
Чандра погледна към Ангус.
— Спомням си за този случай — каза той. — Баща ти отсъства около месец. Беше малко след смъртта на
