Тапънс.
Когато се върна в апартамента следващата вечер, Тапънс излетя от стаята си, за да го посрещне.
— Пристигна — обяви тя.
— Какво е пристигнало?
— Костюмът. Ела да го видиш.
Томи я последва. На леглото беше разпрострян пълен пожарникарски екип с блестящ шлем.
— Боже господи! — изръмжа Томи. — Да не съм член на бригадата на огнеборците в Уембли?
— Опитай пак — отвърна Тапънс. — Още не си схванал идеята. Използвай малките си сиви клетки, приятелю. Разсъждавайте, Уотсън. Дръж се като бик, който е бил повече от десет минути на арената.
— Чакай малко — прекъсна я Томи. — Започвам да разбирам. В тази работа има тъмен замисъл. Какво ще облечеш ти, Тапънс?
— Един стар твой костюм, американска шапка и рогови очила.
— Грубо — заяви Томи. — Но схващам идеята. Маккарти инкогнито. А аз съм Риордан.
— Това е. Помислих си, че трябва да се поупражняваме и в американски детективски методи, не само в английските. Поне веднъж аз ще бъда звездата, а ти — обикновен асистент.
— Не забравяй — предупреди я Томи, — че винаги някоя невинна забележка на простия Дени насочва Маккарти по вярната следа.
Но Тапънс само се изсмя. Беше в прекрасно настроение.
Вечерта беше много успешна. Тълпите, музиката, невероятните костюми — всички се бяха наговорили да радват младата двойка. Томи забрави ролята си на отегчен съпруг, завлечен там против волята си.
В дванадесет без десет отидоха с колата в небезизвестното „Асо пика“. Както беше казала Тапънс, малка подземна бърлога, долнопробна и безвкусна на вид, но въпреки това претъпкана с двойки в карнавални костюми. Покрай стените бяха подредени затворени сепарета, и Томи и Тапънс се настаниха в едно от тях. Умишлено оставиха вратата леко открехната, така че да виждат какво става отвън.
— Чудя се кои ли са те, нашите хора, искам да кажа — започна Тапънс. — Дали не са онази Коломбина там с червения Мефистофел?
— Май са онзи зъл мандарин и дамата, която се носи като боен кораб, но бих казал, че по-скоро прилича на борец полутежка категория.
— Умничкият ми! — възкликна Тапънс. — Само една глътка алкохол те направи толкова проницателен! А коя ли е тази, тръгнала насам в одеждите на Кралицата на сърцата? Доста хубав костюм, наистина.
Въпросната дама влезе в сепарето, съседно на тяхното, придружена от „господина, облечен във вестник“ от „Алиса в страната на чудесата“. И двамата носеха маски — това като че ли беше обичайно в „Асо пика“.
— Сигурна съм, че сме в истинско свърталище на престъпници — доволно заяви Тапънс. — Наоколо — само скандали. Каква сбирщина само.
Изведнъж от съседното сепаре се чу вик, като че ли в знак на протест, и беше заглушен от силен мъжки смях. Всички се смееха и пееха. Пискливите гласове на момичетата се извисяваха над бученето на придружителите им.
— Какво ще кажеш за онази овчарка? — поинтересува се Томи. — Онази със смешния французин. Те може да са нашата двойка.
— Всеки може да бъде — призна Тапънс. — Няма да се занимавам повече с това. Важното е, че се забавляваме.
— Повече бих се забавлявал в друг костюм — изръмжа Томи. — Нямаш представа как запарва този.
— По-весело, де — подкани го Тапънс. — Изглеждаш прекрасно.
— Това ме радва — отвърна Томи. — Във всеки случай изглеждам по-добре от теб. Ти си най-смешният дребен тип, когото съм виждал.
— По-добре си дръж езика, Дени, момчето ми. А, господинът, облечен във вестници, оставя дамата си сама. Къде отива според теб?
— Сигурно да ускори пристигането на питиетата — предположи Томи. — И аз не бих имал нищо против.
— Доста дълго се бави, за да е така — забеляза Тапънс след четири-пет минути. — Томи, ще ме помислиш ли за ужасна глупачка, ако… — Тя замълча.
Изведнъж подскочи.
— Наричай ме глупачка, ако искаш. Отивам в съседното сепаре.
— Виж сега, Тапънс… не можеш…
— Имам чувството, че нещо не е наред. Знам, че не е. Не се опитвай да ме спреш.
Тя бързо излезе от тяхното сепаре и Томи я последва. Съседната врата беше затворена. Тапънс я отвори и влезе с Томи по петите й.
Момичето, облечено като Кралицата на сърцата, седеше в ъгъла, облегната на стената в странна сгърчена поза. Очите й ги гледаха втренчено през маската, но тя не помръдна. Роклята й беше с големи червено — бели шарки, но от лявата страна десенът като че ли беше объркан. Имаше повече червено, отколкото би трябвало…
С вик Тапънс се хвърли напред. В същия момент Томи видя това, което и тя — дръжката на инкрустирана кама точно под сърцето. Тапънс коленичи до момичето.
— Бързо, Томи, още е жива. Намери управителя и го накарай веднага да повика лекар.
— Добре. Внимавай да не докосваш дръжката на тази кама, Тапънс.
— Ще внимавам. Върви бързо.
Томи изтича навън, като затвори вратата след себе си. Тапънс подхвана девойката с ръка. Момичето направи слаб жест, и Тапънс разбра, че тя иска да се освободи от маската. Тапънс внимателно я развърза. Видя свежо, подобно на цвете лице с големи, блестящи очи, изпълнени с ужас, страдание и някакво замаяно изумление.
— Скъпа — много тихо каза Тапънс. — Можете ли изобщо да говорите? Ще ми кажете ли, ако можете, кой направи това?
Тя видя как погледът й се проясни. Момичето въздъхна с дълбоките пулсирания на спиращо сърце. Все още гледаше втренчено Тапънс. После устните й се разделиха.
— Бинго го направи — прошепна тя напрегнато.
После ръцете й се отпуснаха и тя клюмна на рамото на Тапънс.
Томи влезе, следван от двама мъже. По-едрият авторитетно се приближи и като че ли на челото му беше изписано „лекар“.
Тапънс положи дамата.
— Страхувам се, че е мъртва — каза с треперещ глас тя.
Докторът направи бърз преглед.
— Да. Нищо не може да се направи. Най-добре е да оставим нещата, както са, докато дойде полицията. Как се случи? — попита той.
Тапънс обясни с доста паузи, като пропусна причините, поради които е влязла в сепарето.
— Странна история — каза докторът. — Нищо ли не чухте?
— Чух я да вика, но после мъжът се изсмя. Естествено, не мислех, че…
— Естествено, че не — съгласи се докторът. — Казвате, че мъжът е носел маска. Бихте ли го познали?
— Страхувам се, че не. А ти, Томи?
— Не. Но все пак знаем какъв беше костюмът му.
— Първо трябва да идентифицираме тази нещастна дама — каза докторът. — После… е, надявам се, че полицията бързо ще разнищи нещата. Сигурно няма да е труден случай. А, ето — вече идват.
Глава 8
Господинът, облечен във вестник
Вече минаваше три часа, когато, уморени и с натежали сърца, съпрузите стигнаха до дома си. Тапънс дълго не успя да заспи. Лежеше и се въртеше на всички страни. Пред очите й непрекъснато се появяваше
