онова подобно на цвете лице с изпълнени с ужас очи.
Зората се процеждаше през щорите, когато най-сетне потъна в сън. След преживяното вълнение тя спа тежко, без сънища. Отдавна се беше разсъмнало, когато се събуди и видя Томи, станал и облечен, да стои до леглото и леко да разтърсва рамото й.
— Събуди се, момичето ми. Инспектор Мариът и още един човек са тук и искат да те видят.
— Колко е часът?
— Минава единадесет. Ще повикам веднага Алис да ти донесе чая.
— Да, повикай я. Кажи на инспектор Мариът, че ще дойда след десет минути.
Четвърт час по-късно Тапънс слезе забързана в дневната. Инспектор Мариът, който седеше изправен и много сериозен, стана да я поздрави.
— Добро утро, мисис Бересфорд. Това е сър Артър Меривейл.
Тапънс се ръкува с висок, слаб мъж с измъчен поглед и прошарена коса.
— Става дума за онзи тъжен случай снощи — продължи инспектор Мариът. — Искам сър Артър да чуе лично от вас онова, което ми казахте. Думите, които бедната дама е изрекла, преди да умре. Много ни беше трудно да убедим сър Артър.
— Не мога да повярвам — каза придружителят му — и няма да повярвам, че Бинго Хейл би оставил и косъм да падне от главата на Вера.
Инспектор Мариът отново се обади:
— Постигнахме известен напредък от снощи, мисис Бересфорд. Първо, успяхме да идентифицираме дамата. Тя е лейди Меривейл. Свързахме се със сър Артър. Той веднага разпозна трупа и беше неизказано ужасен, разбира се. После го попитах дали познава някого на име Бинго.
— Трябва да ме разберете, мисис Бересфорд — вмъкна сър Артър. — Капитан Хейл, познат на всичките си приятели като Бинго, е най-близкият ми приятел. Той практически живее с нас. Гостуваше в дома ми, когато го арестуваха тази сутрин. За мен няма друго обяснение, освен че сте сгрешили — не неговото име е промълвила жена ми.
— Няма възможност за грешка — промълви Тапънс. — Тя каза: „Бинго го направи“…
— Виждате ли, сър Артър — рече Мариът.
Нещастникът потъна в едно кресло и покри лице с ръцете си.
— Това е невероятно. Какъв мотив би могъл да има той, за Бога? О, знам какво си мислите, инспектор Мариът. Според вас Хейл е бил любовник на жена ми. Но дори ако е било така… с което не бих се съгласил и за миг… какъв мотив би имал той за убийството й?
Инспектор Мариът се изкашля.
— Не е много приятно да ви го кажа, сър. Но капитан Хейл е обръщал доста внимание на една млада американка, една млада дама със значително състояние. Ако лейди Меривейл е желала да играе грубо, тя вероятно би могла да попречи на брака му.
— Това е възмутително, инспекторе!
Сър Артър разгневено скочи на крака. Инспекторът направи утешителен жест.
— Моля за извинение наистина, сър Артър. Казвате, че вие с капитан Хейл сте решили да отидете на този бал. Жена ви е била на гости по това време, а вие сте нямали представа, че тя е смятала да отиде там?
— Ни най-малка представа.
— Покажете му онази обява, за която ми казахте, мисис Бересфорд.
Тапънс се подчини.
— Изглежда ми доста ясно. Била е публикувана от капитан Хейл, за да привлече вниманието на жена ви. Вече са се били уговорили да се срещнат там. Но вие сте решили да отидете там едва предишния ден, затова е било необходимо тя да бъде предупредена. Това е обяснението на фразата „Необходимо е да се направи импас на попа“. Поръчали сте костюма си от една театрална фирма в последния момент, но капитан Хейл е изработил своя в къщи. Той отишъл на бала като Господина, облечен във вестник. Знаете ли, сър Артър, какво намерихме в свитата ръка на мъртвата дама? Парче, откъснато от вестник. Наредих на хората си да вземат със себе си костюма на капитан Хейл от вашата къща. Ще го намеря в Ярд, когато се върна. Ако в него има дупка, съответстваща на липсващото парче, това ще бъде краят на случая.
— Няма да го откриете — заяви сър Артър. — Познавам Бинго Хейл.
Като се извиниха на Тапънс за безпокойството, те си тръгнаха.
Късно същата вечер на вратата се позвъни и за известна изненада на младата двойка отново влезе инспектор Мариът.
— Помислих си, че „Блестящите детективи на Блънт“ ще искат да чуят последните разкрития — каза той с тънка усмивка.
— Така е — отвърна Томи. — Нещо за пиене?
Той гостоприемно постави напитките до инспектор Мариът.
— Случаят е ясен — каза последният след минута-две. — Камата е била собственост на дамата. Явно замисълът е бил да изглежда като самоубийство, но благодарение на това, че вие двамата сте били там, не се е получило. Намерихме много писма — ясно е, че са имали връзка от известно време, без сър Артър да е наясно. После намерихме последната брънка…
— Последната какво? — прекъсна го остро Тапънс.
— Последната брънка във веригата, парчето от „Дейли Лийдър“. Било е откъснато от костюма, който той е носил и съвпада точно. О, да, случаят е напълно ясен. Между другото донесох снимка на тези два експоната. Помислих си, че ще ви заинтересуват. Много рядко има такива кристално ясни случаи.
— Томи — каза Тапънс, когато съпругът й изпрати инспектора и се върна, — защо мислиш, че инспектор Мариът продължава да повтаря, че случаят е напълно ясен?
— Не знам. Сигурно от самодоволство.
— Ни най-малко. Опитва се да ни предизвика. Знаеш ли, Томи, касапите, например, разбират малко от месо, нали?
— Бих казал, че да, но какво от това?
— По същия начин зарзаватчиите знаят всичко за зеленчуците, а рибарите — за рибата. Детективите, професионалните детективи, сигурно знаят всичко за престъпниците. Те могат да разпознаят истинското престъпление и разбират, когато не е истинско. Професионалните знания на Мариът му сочат, че капитан Хейл не е престъпник, но фактите срещу него са просто железни. Като последна възможност Мариът ни предизвиква с надеждата въпреки всичко да си припомним една или друга подробност, нещо случило се снощи, което ще хвърли друга светлина върху нещата. Томи, защо да не е самоубийство в крайна сметка?
— Спомни си какво ти е казала тя.
— Знам… но погледни го от различен ъгъл. Извършил го е Бинго, в смисъл че неговото поведение я е довело до самоубийство. Просто е възможно.
— Възможно е. Но не обяснява онова парче вестник.
— Да погледнем снимките на Мариът. Забравих да го попитам каква е версията на Хейл по случая.
— Попитах го преди малко. Хейл заявил, че изобщо не е говорил с лейди Меривейл на бала. Казва, че някой пъхнал в ръката му бележка, в която се казвало: „Не се опитвай да говориш с мен тази вечер. Артър подозира“. Само че не могъл да представи парчето хартия и историята не звучи много правдоподобно. Както и да е, ние с теб знаем със сигурност, че той беше с нея в „Асо пика“, защото го видяхме.
Тапънс кимна и се замисли над двете снимки. Едната беше на малко парче с надпис „Дейли Ли“, останалото беше откъснато. На другата беше първа страница на „Дейли Лийдър“ с малка кръгла липсваща част отгоре. Нямаше съмнение. Двете парчета съвпадаха идеално.
— Какви са тези знаци покрай ръба? — попита Томи.
— Бодове — обясни Тапънс. — Където е бил зашит за другите.
— Помислих си, че може да е някаква нова схема от точки — каза Томи. После леко потръпна. — Честна дума, Тапънс, чак страшно ми става. Като си помислиш само, че ние с теб обсъждахме точките и се чудехме на онази обява така лекомислено…
Тапънс не отговори. Томи я погледна и стреснат установи, че тя се взира право напред, устата й е полуотворена, а на лицето й беше изписано объркано изражение.
