търсещо приятелите си, а при сегашната мода на късите поли тя сигурно ще се възползва от случая да ги покаже.
Продължиха да се хранят.
— Мисля, че човекът през две маси е много богат спекулант — заяви безгрижно Томи. — Евреин е, нали?
— Не е зле — одобри Тапънс. — А дали е евреин, не знам.
— Няма да ти казвам всеки път как го правя. Разваля ми удоволствието. Главният келнер сервира шампанско през три маси вдясно. Пълна жена в черно след малко ще мине покрай нашата маса.
— Томи, как можеш да…
— Аха! Вече започваш да разбираш какво мога. От масата зад теб тъкмо става едно хубаво момиче в кафяво.
— Ами! — отвърна Тапънс. — Млад мъж в сиво.
— О! — възкликна Томи, леко смутен.
В този момент двама мъже, които дотогава седяха на една маса недалеч и наблюдаваха младата двойка с настойчив интерес, станаха и се приближиха до ъгловата маса.
— Извинете — каза по-възрастният от двамата, висок, добре облечен мъж с очила и малки сиви мустаци. — Казаха ми, че вие сте мистър Теодор Блънт. Мога ли да попитам дали е така?
Томи се поколеба за момент, като се почувства някак неудобно. После кимна с глава.
— Така е. Аз съм мистър Блънт.
— Какъв неочакван късмет! Мистър Блънт, смятах да се отбия в офиса ви след обяд. Имам проблем, много сериозен проблем. Но… извинете… някаква злополука ли сте претърпели с очите си?
— Драги господине, аз съм напълно сляп — отговори меланхолично Томи.
— Какво?
— Изненадан сте. Но сигурно сте чували за слепи детективи?
— В книгите — да. Но никога в истинския живот. И наистина никога не съм чувал, че вие сте сляп.
— Много хора не знаят този факт — измърмори Томи. — Нося превръзка на очите си днес, за да спася очните си ябълки от ослепителната светлина. Но без нея много хора никога не са подозирали за недъга ми, ако го наречем така. Разбирате ли, очите ми не могат да ме подведат. Но достатъчно за това. Да отидем ли веднага в кантората ми, или ще ме запознаете с фактите по случая тук? Последното би било най-добро, мисля.
Келнерът донесе още два стола и двамата мъже седнаха. Вторият, който мълчеше, беше по-нисък, с яко телосложение и много мургав.
— Въпросът е много деликатен — каза по-възрастният, като поверително снижи глас. Погледна несигурно Тапънс. Мистър Блънт като че ли усети погледа.
— Да ви представя доверената си секретарка — каза той. — Мис Ганг. Открита е на брега на едноименната индийска река във вързопче бебешки дрехи. Много тъжна история. Мис Ганг е моите очи. Придружава ме навсякъде.
Непознатият отговори на представянето с поклон.
— Значи мога да говоря открито. Мистър Блънт, дъщеря ми, шестнадесетгодишно момиче, беше отвлечена при доста странни обстоятелства. Открих това преди половин час. Случаят е такъв, че не се осмелих да се обадя в полицията. Вместо това се обадих във вашата кантора. Казаха ми, че сте излезли на обяд, но ще се върнете около два и половина. Дойдох тук с приятеля си капитан Харкър…
Ниският мъж кимна и промърмори нещо.
— За наш голям късмет се случи и вие да обядвате тук. Не трябва да губим време. Трябва веднага да се върнете с мен в дома ми.
Томи внимателно възрази.
— Мога да дойда с вас след половин час. Първо трябва да се върна в кантората си.
Капитан Харкър, който се обърна да погледне Тапънс, вероятно се изненада от полуусмивката, която за момент се мярна в ъгълчетата на устните й.
— Не, не, така няма да стане. Трябва да се върнете с мен. — Сивокосият мъж извади една визитна картичка от джоба си и я подаде през масата. — Ето името ми.
Томи я опипа с пръсти.
— Пръстите ми не са достатъчно чувствителни за това — усмихна се той и я подаде на Тапънс, която прочете тихо:
— Херцог Блеъргори.
Тя погледна клиента с голям интерес. Херцог Блеъргори беше известен като много високомерен и недостъпен благородник, който се беше оженил за дъщерята на един чикагски касапин, много по-млада от него, при това с жизнен темперамент, който не предвещаваше добро съвместно бъдеще. Напоследък се носеха слухове, че не се разбират.
— Ще дойдете ли веднага, мистър Блънт? — попита херцогът със сприхава нотка в гласа си.
Томи отстъпи пред неизбежното.
— Ние с мис Ганг ще дойдем с вас — тихо отвърна той. — Ще ме извините ли, ако останем само за да изпия една голяма чаша черно кафе? Ще го сервират незабавно. Страдам от много потискащи пристъпи на главоболие, резултат от проблемите с очите ми, а кафето успокоява нервите ми. — Той повика келнера и поръча. После се обърна към Тапънс: — Мисис Ганг, утре ще обядвам тук с френския полицейски префект. Моля, отбележете менюто и го дайте на главния келнер с инструкции да запази обичайната ми маса. Помагам на френската полиция в един важен случай. Хонорарът… — той замълча — е значителен. Готова ли сте, мис Ганг?
— Да — каза Тапънс с отворена писалка.
— Ще започнем с онази специална салата от скариди, която правят тук. После да следва… я да видим… да следва… А, да, омлет „Блиц“ и може би два пъти Tournedos a l’Etranger. — Той замълча и извинително измърмори: — Надявам се да ми простите. О, да, суфле „Сюрприз“. Това ще завърши угощението. Много интересен човек е френският префект. Може би го познавате?
Събеседникът му отговори отрицателно, а Тапънс стана и отиде да поговори с главния келнер. След малко се върна, точно когато поднесоха кафето.
Томи изпи голяма чаша, после стана.
— Бастунът ми, мис Ганг? Благодаря. Посоката, моля?
Това беше мъчителен момент за Тапънс.
— Една надясно и осемнадесет направо. Около петата крачка един келнер сервира на масата от лявата ви страна.
Като размахваше безгрижно бастуна си, Томи тръгна. Тапънс го следваше плътно и се стремеше незабелязано да го направлява. Всичко вървеше добре, докато стигнаха вратата. Един мъж влезе доста забързано, и преди Тапънс да може да предупреди слепия мистър Блънт, той се блъсна право в новодошлия. Последваха обяснения и извинения.
Пред вратата на „Блиц“ чакаше елегантна лимузина. Самият херцог помогна на мистър Блънт да се качи.
— Колата ви тук ли е, Харкър? — попита той през рамо.
— Да. Зад ъгъла.
— Вземете мис Ганг в нея, моля.
Преди някой да каже и дума, той беше скочил вътре до Томи и колата плавно потегли.
— Много деликатен въпрос — промърмори херцогът. — Скоро ще ви запозная с подробностите.
Томи вдигна ръка към главата си.
— Вече мога да махна превръзката — забеляза той учтиво. — Само блясъкът на изкуствената светлина в ресторанта налагаше употребата й.
Но ръката му беше грубо блъсната обратно. В същото време той усети натиска на нещо твърдо и кръгло между ребрата си.
— Не, драги мистър Блънт — възрази гласът на херцога — но този глас внезапно се беше променил. — Няма да махате превръзката. Ще седите неподвижно и няма да помръдвате. Ясно ли е? Не искам пистолетът ми да гръмне. Разбирате ли, аз случайно не съм херцог Блеъргори. Взех името назаем за случая, като знаех,
