запише. — Прекоси стаята и отвори междинната врата. — Мис Робинсън.
Тапънс влезе, много спретната и сериозна, с гладко вчесана черна коса, колосана яка и маншети. Томи ги представи един на друг и излезе.
— Една дама, от която се интересувате, мистър Сейнт Винсънт, както разбирам, е изчезнала — каза тихо Тапънс, като седна и взе бележника и молива на мистър Блънт. — Дамата млада ли е?
— О, доста — отвърна Сейнт Винсънт. — Млада… и… и… страшно привлекателна, така да се каже.
Лицето на Тапънс стана сериозно.
— О, Боже — промърмори тя. — Надявам се, че…
— Нали не мислите, че наистина й се е случило нещо? — попита мистър Сейнт Винсънт с жива загриженост.
— Е, нека да се надяваме на най-доброто — отвърна Тапънс с фалшив оптимизъм, който ужасно потисна мистър Сейнт Винсънт.
— О! Вижте, мис Робинсън. Казвам ви, трябва да направите нещо. Не щадете разходите. За нищо на света не бих оставил косъм да падне от главата й. Вие ми изглеждате така добронамерена, че мога поверително да споделя с вас — просто боготворя земята, върху която стъпва това момиче. Тя е върхът, абсолютният връх.
— Моля, кажете ми името й и всичко за нея.
— Казва се Джанет. Не знам второто й име. Работи в един магазин за шапки, на мадам Вайълет на Брук Стрийт, но е много почтено момиче. Отрязвала ме е безброй пъти… отидох там вчера… чаках я да излезе. Всички други излязоха, но не и тя. Тогава разбрах, че тази сутрин изобщо не е идвала на работа и не се е обадила… старата мадам беше побесняла. Взех адреса на хазяите й и отидох там. Не се беше прибирала предишната нощ и те не знаеха къде е. Направо полудях. Мислех да отида в полицията. Но знаех, че това ще разяри Джанет, ако наистина е добре и е изчезнала по своя воля. Тогава си спомних, че самата тя ми посочи вашата обява един ден във вестника и ми каза, че една от жените, които са идвали да си купуват шапки, направо се заклела във вашата надеждност и дискретност, и така нататък. Затова дотичах веднага тук.
— Разбирам — каза Тапънс. — Какъв е адресът на хазяите й?
Младият мъж й го продиктува.
— Мисля, че това е всичко — отбеляза замислено Тапънс. — Да разбирам ли, че сте сгоден за тази млада дама?
Лицето на мистър Сейнт Винсънт стана тухленочервено.
— Е, не… не точно. Не съм й казвал още нищо. Но мога да ви уверя, че ще й предложа да се омъжи за мен веднага щом я видя… ако изобщо някога я видя отново.
Тапънс остави бележника си.
— Бихте ли желали да използувате нашите специални двадесет и четири часови услуги? — попита делово тя.
— Какво е това?
— Таксата е удвоена, но насочваме целия си наличен персонал по случая. Мистър Сейнт Винсънт, ако дамата е жива, ще мога да ви кажа къде е утре по това време.
— Какво? Гледай ти! Чудесно!
— Наемаме само експерти и резултатите са гарантирани — отвърна сухо Тапънс.
— Я виж ти. Трябва да имате най-страхотния персонал.
— Да, така е — потвърди Тапънс. — Между другото не сте ми дали описание на младата дама.
— Тя има най-прекрасната коса, златиста, но много наситено златно, като огнен залез. Нали разбирате, до скоро никога не бях забелязвал такива неща като залезите. И поезията също, в нея има толкова романтика, колкото никога не съм предполагал.
— Червена коса — каза безстрастно Тапънс, докато записваше. — Колко е висока дамата според вас?
— О, височка е и има поразителни очи. Тъмносини, мисля. И е една такава решителна. Доста изкъсо те държи понякога.
Тапънс записа още няколко думи. После затвори бележника и стана.
— Ако наминете утре към два часа, мисля, че ще имаме някакви новини за вас — каза тя. — Приятен ден, мистър Сейнт Винсънт.
Когато Томи се върна, Тапънс тъкмо се консултираше със справочника на Дебрет.
— Вече научих всички подробности — рече лаконично тя. — Лорънс Сейнт Винсънт е племенник и наследник на графа на Шеритън. Ако се справим с този случай, ще получим известност в най-висшите кръгове.
Томи прегледа записките в бележника и попита:
— Какво според теб се е случило с момичето?
— Мисля, че е избягала — заяви Тапънс. — Вслушала се е в гласа на сърцето си… усетила е, че обича твърде много този млад човек, за да има покой.
Томи я погледна със съмнение.
— Знам, че така става в книгите, но никога не съм чувал някое момиче да го е правило в реалния живот — възрази той.
— Така ли? — учуди се Тапънс. — Е, сигурно си прав. Но се осмелявам да кажа, че Лорънс Сейнт Винсънт би се хванал на подобна сантиментална измислица. В момента е изпълнен с романтика. Между другото гарантирах му резултати до двадесет и четири часа — нашите специални услуги.
— Тапънс… по дяволите, какво те накара да го направиш?
— Идеята просто ми хрумна. Стори ми се, че звучи доста добре. Ти не се притеснявай. Остави на мама. Мама знае най-добре.
Тя излезе, оставяйки Томи изпълнен с дълбоко недоволство.
Не след дълго той стана, въздъхна и излезе, за да направи, каквото можеше да се направи, проклинайки прекалено развитото въображение на Тапънс.
Когато се върна уморен и изтерзан в четири и половина, завари Тапънс да изважда пакет бисквити от скривалището им в една от папките.
— Изглеждаш напрегнат и притеснен — отбеляза тя. — Какво си правил?
Томи изръмжа.
— Обикалях болниците с описанието на онова момиче.
— Нали ти казах да оставиш случая на мен? — възкликна Тапънс.
— Не можеш да откриеш сама момичето до два часа утре.
— Мога — и нещо повече, направих го!
— Направила си го? Какво искаш да кажеш?
— Проста задача, Уотсън, наистина много проста.
— Къде е тя?
— Е, ранната школовка си личи — разсмя се Тапънс. — Един чайник, газов котлон и половин паунд чай и резултатът е налице. Слушай сега — продължи тихо Тапънс — от мадам Вайълет си купувам шапките. Онзи ден между момичетата там се натъкнах на една стара приятелка от болницата. След войната тя се отказа от работата си като медицинска сестра и откри магазин за шапки. Когато фалира, постъпи на работа при мадам Вайълет. Ние двете уредихме всичко. Тя трябваше добре да втълпи обявата ни в главата на младия Сейнт Винсънт, а после да изчезне. Чудесната ефективност на „Блестящите детективи на Блънт“. Популярност за нас и необходимият стимул за младия Сейнт Винсънт, за да го накара най-после да й направи предложение. Джанет вече се беше отчаяла да го чака.
— Тапънс! — възкликна Томи. — Ти просто ме смайваш! Тази е най-неморалната история, която някога съм чувал. Подбуждаш и подстрекаваш този млад мъж да се ожени извън своята класа…
— Глупости — отсече Тапънс. — Джанет е прекрасно момиче и странното е, че наистина обожава този мекушав млад мъж. От пръв поглед се вижда от какво има нужда неговото семейство. Малко силна червена кръв. Джанет е най-подходящата. Ще се грижи за него като майка, ще замести коктейлите и нощните заведения и ще го накара да води добрия, здрав живот на провинциален джентълмен. Ела да се запознаеш с нея.
