Тапънс отвори вратата на съседната стая и Томи я последва.
Високо момиче с прекрасна червеникаво-кестенява коса и приятно лице остави вдигащия пара чайник, който държеше, и се обърна с усмивка, разкриваща ред равни бели зъби.
— Надявам се, че ще ми простите, сестра Коули, мисис Бересфорд, искам да кажа. Помислих си, че сигурно самата вие няма да имате нищо против чаша чай. Колко пъти сте ми правили чай в болницата в три часа през нощта.
— Томи, позволи ми да ти представя старата си приятелка, сестра Смит.
— Смит ли каза? Странно! — промълви Томи, докато се ръкуваха. — А? О, нищо… сетих се за една малка монография, която смятам да напиша.
— Стегни се, Томи — нареди Тапънс. Сетне му наля чаша чай и продължи: — Да пием. Наздраве за успеха на Международната детективска агенция „Блестящите детективи на Блънт“! Нека никога не познаят провал!
Глава 3
Аферата с розовата перла
— Какво, за Бога, правиш? — поиска да узнае Тапънс, когато влезе в светая светих на Международната детективска агенция (мото: „Блестящите детективи на Блънт“) и откри своя стопанин и господар проснат на пода сред море от книги.
Томи се изправи на крака.
— Опитвах се да подредя тези книги на горния рафт на онази етажерка — оплака се той. — И проклетият стол рухна.
— Какви са те между другото? — попита Тапънс, като вдигна един том. — „Баскервилското куче“. Не бих имала нищо против да я прочета отново някой път.
— Разбираш ли идеята ми? — попита Томи, изтупвайки се внимателно от праха. — Половин час с великите майстори — нещо такова. Разбираш ли, Тапънс, не мога да се освободя от чувството, че ние сме повече или по-малко аматьори в тази работа. Разбира се, ние винаги ще бъдем аматьори в известен смисъл, но няма да ни навреди малко подобрение на техниката, така да се каже. Тези книги са детективски романи от водещите автори в бранша. Възнамерявам да опитам различни стилове и да сравня резултатите.
— Хм, често се чудя как тези детективи биха се справили в реалния живот — отвърна Тапънс и вдигна друг том. — Ще срещнеш трудности като Торндайк. Нямаш медицински опит, още по-малко юридически. Освен това, според мен, науката никога не е била силната ти страна.
— Вероятно е така — съгласи се Томи. — Но, във всеки случай, си купих много хубав фотоапарат. Ще снимам отпечатъци от стъпки, ще увеличавам негативи, и така нататък. А сега, mon ami, използвай малките си сиви клетки — какво ти говори това? — Той посочи най-ниския рафт на етажерката, на който имаше един малко футуристичен халат, един турски пантоф и цигулка.
— Очевидно, драги ми Уотсън! — издекламира Тапънс.
— Точно така — каза Томи. — Духът на Шерлок Холмс.
Той взе цигулката и небрежно прокара лъка по струните, което накара Тапънс да нададе отчаян вопъл.
В този момент звънецът на бюрото избръмча — знак, че в преддверието е влязъл клиент и младият Албърт го задържа на приказка.
Томи бързо остави цигулката на рафта и подритна книгите зад бюрото.
— Не че трябва да бързаме чак толкова — отбеляза той. — Албърт ще ги занимава с историята за моята заетост в телефонен разговор със Скотланд Ярд. Иди в стаята си и започни да пишеш на машината, Тапънс. Така кантората изглежда заета с активна дейност. Не, май е по-добре да си ми под ръка и да водиш бележки под моя диктовка. Да погледнем, преди да поръчаме на Албърт да ни изпрати жертвата.
Приближиха се до шпионката, която беше изкусно разположена така, че да открива изглед към предното помещение.
Клиентът беше младо момиче, на възраст горе-долу колкото Тапънс, висока и мургава, с доста изпито лице и презрителен поглед.
— Облечена е евтино и екстравагантно — отбеляза Тапънс. — Повикай я да влезе, Томи.
В следващия момент момичето се ръкуваше с прочутия мистър Блънт, докато Тапънс седеше до тях със скромно наведени очи и с бележник и молив в ръка.
— Доверената ми секретарка, мисис Робинсън — махна с ръка мистър Блънт. — Можете да говорите спокойно пред нея.
После се облегна за миг назад, притвори очи и с уморен тон отбеляза:
— Сигурно автобусът, с който сте дошли, е бил препълнен по това време на деня.
— Дойдох с такси — отвърна момичето.
— О! — възкликна Томи разочарован. Очите му се спряха въпросително върху синия автобусен билет, който се подаваше от ръкавицата й. Погледът на момичето проследи неговия. Тя се усмихна и извади билета.
— Това ли имате предвид? Намерих го на паважа. Детето на едно съседско семейство ги събира.
Тапънс се изкашля и Томи й хвърли убийствен поглед.
— Да се заемем с работата — продължи бързо той. — Значи се нуждаете от нашите услуги, мис…
— Казвам се Кингстън Брус — отвърна момичето. — Живеем в Уимбълдън. Снощи една дама, която ни гостува, загуби ценна розова перла. Мистър Сейнт Винсънт също вечеряше с нас и по време на вечерята случайно спомена вашата фирма. Майка ми ме изпрати тази сутрин при вас, за да ви помоля да се заемете с този случай.
Момичето говореше навъсено, почти сърдито. Беше ясно като бял ден, че тя и майка й не са били на едно мнение по въпроса. Тя беше тук против волята си.
— Разбирам — каза Томи, леко озадачен. — Не сте ли се обаждали в полицията?
— Не — отговори мис Кингстън Брус. — Би било смешно да се обаждаме в полицията и после да открием, че глупавото нещо се е търкулнало под камината, или нещо такова.
— О! — възкликна Томи. — Значи, в крайна сметка, бижуто може просто да е загубено?
Мис Кингстън Брус сви рамене.
— Хората вдигат толкова шум за нищо — промърмори тя.
Томи прочисти гърлото си.
— Наистина — каза той неуверено. — В момента съм изключително зает…
— Разбирам ви — откликна момичето, ставайки на крака. В погледа й проблесна бърза искра на задоволство, която Тапънс не пропусна да забележи.
— Но въпреки това — продължи Томи — мисля, че ще успея да отскоча до Уимбълдън. Ще ми дадете ли адреса, моля?
— Имението Лорълс, Еджуърт Роуд.
— Мис Робинсън, моля, запишете.
Мис Кингстън Брус се поколеба. После каза малко троснато:
— Значи ще ви очакваме. Приятен ден.
— Странно момиче — отбеляза Томи, след като тя си тръгна. — Нещо не мога да я разбера.
— Чудя се дали самата тя не е откраднала украшението — рече замислено Тапънс. — Хайде, Томи, да оставим тези книги, да вземем колата и да отидем дотам. Между другото кой ще бъдеш този път? Пак ли Шерлок Холмс?
— Мисля, че ми трябва още практика — каза Томи. — Малко сгафих с онзи автобусен билет, нали?
— Така си беше — съгласи се Тапънс. — На твое място нямаше да прекалявам с момичето. Наежена е и боде като игла. Пък и е нещастна, бедното дяволче.
— Предполагам, че вече си узнала всичко за нея само по формата на носа й — промърмори саркастично Томи.
— Ще ти кажа какво според мен ще открием в Лорълс — каза невъзмутимо Тапънс. — Семейство сноби, които много обичат да се движат във висшето общество. Бащата, ако има такъв, със сигурност има военен чин. Момичето започва да води техния начин на живот и се презира за това.
Томи хвърли последен поглед на книгите, вече спретнато подредени на полицата.
