— Мисля, че днес ще бъда Торндайк — рече отнесено той.
— Не бих предположила, че в този случай има нещо медицинско-правно — отбеляза Тапънс.
— Вероятно няма — съгласи се Томи. — Но направо умирам да използувам новия си фотоапарат! Той би трябвало да има най-прекрасния обектив, който някога е създаван.
— Знам ги тия обективи — каза Тапънс. — Докато нагласиш блендата, изчислиш експонирането и наглеждаш светломера, направо се побъркваш и закопняваш за едно обикновено „брауни“.
— Човек може да се задоволи с обикновено „брауни“, само ако е напълно лишен от амбиции.
— Е, обзалагам се, че ще получа с него по-добри резултати от теб.
Томи пренебрегна предизвикателството.
— Трябва да си купя комплекта „Приятелят на пушача“ — каза със съжаление той. — Чудя се откъде се купуват?
— Затова пък имаш патентования тирбушон, който леля Араминта ти подари миналата Коледа — напомни му услужливо Тапънс.
— Наистина — отвърна Томи. — На времето ми се видя любопитна машинка. Пък и доста забавен подарък от страна на една леля, която е толкова строга въздържателка.
— Аз — заяви Тапънс — ще бъда Полтън.
Томи я изгледа снизходително.
— Истински Полтън. Ти дори не можеш да започнеш някое от нещата, които той умее.
— О, мога — възрази Тапънс. — Мога да потривам ръце, когато съм доволна. Това е достатъчно за начало. Надявам се, че ще вземаш гипсови отпечатъци от стъпки?
Томи замълча. Взеха тирбушона, отидоха в гаража, изкараха колата и тръгнаха за Уимбълдън.
„Лорълс“ беше голяма къща, с множество пристройки и кулички. Изглеждаше прясно боядисана и беше заобиколена със спретнати цветни лехи, пълни с алени гераниуми.
Висок мъж с късо подстригани бели мустаци и пресилено воинска стойка отвори вратата, преди Томи да има време да позвъни.
— Очаквах ви — обясни суетливо той. — Мистър Блънт, нали? Аз съм полковник Кингстън Брус. Заповядайте в кабинета ми. — Той ги въведе в малка стая в задната част на къщата. — Младият Сейнт Винсънт ми разказа прекрасни неща за вашата фирма. Аз също забелязах обявата ви. Тези ваши гарантирани двадесет и четири часови услуги са прекрасна идея. Точно това ми трябва.
Вътрешно анатемосвайки Тапънс за безотговорността й да изобрети този блестящ детайл, Томи отвърна:
— Точно така, полковник.
— Цялата история е извънредно потискаща, сър, извънредно потискаща.
— Може би ще бъдете така любезен да ми разкажете подробностите — подкани го Томи със сянка на нетърпение.
— О, да, веднага. В момента ни гостува една стара и много скъпа наша приятелка, лейди Лора Бартън. Дъщеря на покойния граф Кароуей. Настоящият граф, нейният брат, изнесе впечатляваща реч в Камарата на лордовете онзи ден. Както казах, тя ни е стара и скъпа приятелка. Едни мои приятели, американци, които наскоро пристигнаха, семейство Хамилтън Бетс, много искаха да се запознаят с нея. „Нищо по-лесно — казах. — Тя ми гостува в момента. Елате за уикенда.“ Знаете какви са американците, щом стане дума за титли, мистър Блънт.
— А понякога не само американците, полковник Кингстън Брус.
— Уви! Точно така е, сър. Нищо не мразя повече от снобите. Е, както казвах, семейство Бетс пристигнаха за уикенда. Снощи докато играехме бридж, закопчалката на обицата на мисис Хамилтън Бетс се счупи. Затова тя я свали и я остави на една малка масичка, като смяташе да я вземе със себе си, когато се качи горе. Но я забрави. Трябва да обясня, мистър Блънт, че обицата се състоеше от два малки диаманта и голяма розова перла между тях. Обицата беше намерена тази сутрин, там, където мисис Бетс я беше оставила, но перлата, невероятно скъпа перла, беше откъртена.
— Кой откри обицата?
— Чистачката, Гладис Хил.
— Имате ли причини да я подозирате?
— Тя е при нас от няколко години и винаги сме я смятали за напълно почтена. Но, разбира се, човек никога не знае…
— Точно така. Бихте ли описали персонала си, а също така ще ми кажете ли кой присъстваше на вечерята снощи?
— Първо, готвачката. Тя е при нас само от два месеца, но не би имала случай да се приближи до трапезарията. Същото се отнася и до помощничката й. После, камериерката Алис Къмингс. Тя също е при нас от няколко години. И личната прислужница на лейди Лора, разбира се. Тя е французойка.
Полковник Кингстън Брус наблегна силно на последните думи. Томи, без да се впечатли особено от разкритието за националността на прислужницата, продължи:
— Така. А компанията за вечеря?
— Мистър и мисис Бетс, самите ние — жена ми и дъщеря ми — и лейди Лора. Младият Сейнт Винсънт също вечеряше с нас, а мистър Рени се отби за малко след вечеря.
— Кой е мистър Рени?
— Много противен човек, краен социалист. Хубавец, наистина и с една особена способност да убеждава. Но няма да скрия от вас, че не бих му се доверил за нищо на света. Опасен човек.
— Всъщност мистър Рени ли подозирате? — попита сухо Томи.
— Да, мистър Блънт. Сигурен съм, че при неговите възгледи той няма никакви принципи. Какво може да е било по-просто за него от това тихо да измъкне перлата, докато ние бяхме напълно погълнати в играта? Имаше няколко завладяващи момента — спомням си една реконтра при игра на без коз, а също и неприятен спор, когато жена ми, за съжаление, пропусна да отговори на боята.
— Така. Бих искал да знам само още едно: какво мисли мисис Бетс за случилото се?
— Пожела да повикам полицията — отвърна неохотно полковник Кингстън Брус. — След като претърсихме навсякъде, в случай, че перлата просто е изпаднала.
— Но вие я разубедихте?
— Нямах никакво желание работата да се разчуе. Жена ми и дъщеря ми ме подкрепиха. Тогава жена ми си спомни как младият Сейнт Винсънт говореше за вашата фирма по време на вечерята снощи — и за вашите специални двадесет и четири часови услуги.
— Да — каза Томи с натежало сърце.
— Казахме си, поне няма да навреди. Ако повикаме полицията утре, може да се предположи, че сме смятали бижуто само за изгубено и сме го търсили. Между другото на никого не е разрешено да напуска къщата тази сутрин.
— Освен дъщеря ви, разбира се — вмъкна Тапънс, която проговори за пръв път.
— Освен дъщеря ми — съгласи се полковникът. — Тя веднага пожела да отиде веднага при вас и да ви изложи случая.
Томи се надигна.
— Ще направим всичко възможно да останете доволен, полковник — обеща той. — Бих искал да видя трапезарията и масата, на която е била оставена обицата. Бих искал също да задам няколко въпроса на мисис Бетс. След това ще разпитам прислужниците или по-скоро моята асистентка, мис Робинсън, ще го направи.
Той почувства как куражът му се разклаща пред ужаса да се разпитват прислужниците.
Полковник Кингстън Брус блъсна вратата и ги поведе през хола. В това време до тях през отворената врата на стаята, към която се приближаваха, ясно се чу една забележка. Изрече я гласът на момичето, което беше дошло при тях тази сутрин.
— Прекрасно знаеш, майко — каза тя, — че тя наистина отнесе една лъжичка в маншона си.
В следващия момент бяха представени на мисис Кингстън Брус, нажалена дама с вяли движения. Мис Кингстън Брус отбеляза присъствието им с леко кимване. Лицето й беше по-нацупено от всякога.
Мисис Кингстън Брус беше словоохотлива.
— … но знам кой според мен я е взел — завърши тя. — Онзи ужасен млад социалист. Той обича
