руснаците и германците и мрази англичаните. Какво друго може да се очаква от него?
— Не я е докосвал — заяви мис Кингстън Брус яростно. — Наблюдавах го през цялото време. Не бих могла да пропусна подобно нещо.
Тя ги погледна предизвикателно с вдигната брадичка.
Томи отклони темата, като помоли за разговор с мисис Бетс. Когато мисис Кингстън Брус излезе, придружена от съпруга и дъщеря си, за да открие мисис Бетс, той подсвирна замислено.
— Чудя се — каза тихо — коя ли е тази, която е носела лъжичка в маншона си?
— Точно за това си мисля и аз — отвърна Тапънс.
Мисис Бетс, следвана от съпруга си, нахлу в стаята. Беше едра жена, а гласът й звучеше решително. Мистър Хамилтън Бетс изглеждаше покорен и явно страдаше от лошо храносмилане.
— Както разбирам, мистър Блънт, вие сте частен детектив, и то от тези, които придвижват нещата с високи темпове?
— Темпо — заяви Томи — е другото ми име, мисис Бетс. Позволете да ви задам няколко въпроса.
След това нещата се развиха бързо. Показаха на Томи повредената обица, масата, на която беше стояла, и мистър Бетс излезе от мълчанието си, за да спомене цената (в долари) на откраднатата перла.
И все пак Томи почувства с раздразнение, че не напредва.
— Мисля, че това е достатъчно — каза накрая той. — Мис Робинсън, ще бъдете ли така любезна да ми донесете специалния фотоапарат от хола?
Мис Робинсън се подчини.
— Едно мое малко изобретение — обясни Томи. — На вид, както виждате, е също като обикновен фотоапарат.
Изпита леко задоволство да види, че семейство Бетс са впечатлени.
Той фотографира обицата, масата, на която е била, и направи няколко общи снимки на помещенията. После „мис Робинсън“ беше изпратена да разпита прислужниците и при вида на нетърпеливото очакване по лицата на полковник Кингстън Брус и мисис Бетс, Томи се почувства призван да каже няколко авторитетни думи.
— Положението се свежда до следното — каза той. — Или перлата е още в къщата, или вече не е в къщата.
— Точно така — съгласи се полковникът, може би с повече уважение, отколкото внушаваше репликата.
— Ако не е в къщата, може да е навсякъде. Но ако е в къщата, непременно трябва да е скрита някъде…
— И трябва да се направи претърсване — намеси се полковник Кингстън Брус. — Точно така. Давам ви карт бланш, мистър Блънт. Претърсете къщата от тавана до мазето.
— О, Чарлз! — измърмори мисис Кингстън Брус плачливо, — мислиш ли, че е препоръчително? На прислужниците никак няма да им хареса. Сигурна съм, че ще напуснат.
— Ще претърсим техните стаи най-накрая — обеща Томи с успокоителен тон. — Крадецът със сигурност е скрил украшението на най-невероятното място.
— Мисля, че съм чел нещо подобно — съгласи се полковникът.
— Точно така — отвърна Томи. — Сигурно си спомняте делото Рекс и Бейли, което създаде прецедент.
— О… да — каза с озадачен вид полковникът.
— Е, най-невероятното място е апартаментът на мисис Бетс — продължи Томи.
— Боже! Нали би било много умно? — възкликна мисис Бетс с възхищение.
Без повече суетене тя го заведе горе в стаята си, където Томи още веднъж използува специалния фотоапарат.
Тапънс се присъедини към него там.
— Надявам се, мисис Бетс, че нямате възражения моята асистентка да прегледа гардероба ви?
— О, не. Имате ли още нужда от мен?
Томи я увери, че няма защо да я задържат и мисис Бетс излезе.
— Можем да продължим да блъфираме, колкото си искаме — заяви Томи. — Но лично аз не вярвам, че имаме и най-малкия шанс да открием тази перла. Проклета да си, ти и твоите двадесет и четири часови фокуси, Тапънс.
— Слушай — прекъсна го тя. — Сигурна съм, че прислужниците не са замесени, но успях да измъкна нещо от французойката. Изглежда, когато лейди Лора е гостувала тук преди година, е отишла на чай с някакви приятели на семейство Кингстън Брус. Когато се прибрала, от маншона й изпаднала чаена лъжичка. Всички решили, че е паднала там случайно. Но като стана дума за подобни кражби, научих много повече. Лейди Лора винаги гостува на хората. Доколкото разбирам, тя няма пукната пара и търси удобни местенца при хора, за които титлата още значи нещо. Може да е съвпадение, а може и да е нещо повече, но пет различни кражби със сигурност са станали, докато тя е гостувала в различни домове. Понякога са изчезвали дребни неща, друг път — ценни бижута.
— О! — възкликна Томи и подсвирна продължително. — Къде е стаята на старата птичка, знаеш ли?
— От отсрещната страна на коридора.
— Тогава мисля, всъщност, сигурен съм, че трябва просто да се вмъкнем отсреща и да поразгледаме.
Вратата на отсрещната стая беше открехната. Беше обширен апартамент с бели емайлирани мебели и розовочервени пердета. Вътрешна врата водеше към баня. На вратата й се появи слабо, мургаво и много спретнато облечено момиче.
Тапънс прекъсна удивеното възклицание на момичето.
— Това е Елиз, мистър Блънт — каза учтиво тя. — Камериерката на лейди Лора.
Томи пристъпи през прага на банята и вътрешно одобри великолепното й, модерно обзавеждане. Зае се да разпръсне силното подозрение, изписано върху лицето на младата французойка.
— Значи изпълнявате задълженията си, мадмоазел Елиз?
— Да, мосю. Почиствам банята на милейди.
— Е, може би ще ми помогнете да направя няколко снимки. Нося специален фотоапарат и фотографирам всички стаи в къщата.
Прекъсна го внезапното затръшване на междинната врата към спалнята зад него. Елиз подскочи при звука.
— Какво стана?
— Сигурно от вятъра — предположи Тапънс.
— Да влезем в другата стая — каза Томи.
Елиз отиде да им отвори вратата, но дръжката на вратата се въртеше напразно.
— Какво става? — остро попита Томи.
— О, мосю, някой трябва да я е заключил от другата страна.
Тя взе една хавлиена кърпа и опита отново. Но този път дръжката на вратата се завъртя съвсем лесно и вратата се отвори широко.
— Ама че странно. Сигурно е заяла — обясни Елиз.
В спалнята нямаше никой.
Томи нагласи апарата си. Тапънс и Елиз работеха под неговите наставления. Но погледът му отново и отново се връщаше към междинната врата.
— Чудя се — процеди той през зъби — чудя се защо заяде тази врата?
Той я изпита, като я отвори и затвори няколко пъти. Прилягаше идеално.
— Още една снимка — въздъхна той. — Ще дръпнете ли онова розово перде, мадмоазел Елиз? Благодаря. Задръжте го така.
Чу се познатото щракване. Той подаде на Елиз да подържи една стъклена плака, отстъпи триножника на Тапънс, после внимателно зареди и затвори апарата.
Измисли някакво просто извинение, за да се отърве от Елиз, и веднага щом тя излезе от стаята, той
