сграбчи Тапънс и заговори бързо:
— Виж сега, имам една идея. Можеш ли да постоиш тук? Претърсването на всички стаи ще отнеме известно време. Опитай се да разпиташ старата птичка, лейди Лора, но не я паникьосвай. Кажи й, че подозираме чистачката. Но каквото и да правиш, не й позволявай да напуска къщата. Излизам с колата. Ще се върна веднага щом мога.
— Добре — съгласи се Тапънс. — Но не бъди така самоуверен. Забрави едно нещо. Момичето. Има нещо странно в това момиче. Слушай, разбрах кога е излязла от къщата тази сутрин. Трябвали са й два часа, за да стигне до нашата кантора. Това е абсурд. Къде е ходила, преди да дойде при нас?
— Тук има нещо — призна съпругът й. — Е, върви по твоите следи, но не оставяй лейди Лора да напуска къщата. Какво е това?
Острият му слух долови тихо шумолене откъм площадката на стълбището. Той се хвърли към вратата, но никой не се виждаше наоколо.
— Е, довиждане — каза той. — Ще се върна веднага щом мога.
Глава 4
Аферата с розовата перла
(продължение)
Тапънс го гледаше как тръгва с колата и изпитваше леко съмнение. Томи беше много уверен, но самата тя не се чувстваше така. Имаше едно-две неща, които не разбираше много добре.
Тя още стоеше до прозореца и гледаше улицата, когато видя един човек да излиза от заслона на входа остреща, да пресича улицата и да натиска звънеца.
Тапънс светкавично излезе от стаята и изтича по стълбите. Гладис Хил, чистачката, излизаше от задната част на къщата, но Тапънс авторитетно я възпря. После отиде до главния вход и го отвори.
Един върлинест млад мъж със зле прилепващи дрехи и нетърпеливи тъмни очи стоеше на стъпалото.
Той се поколеба за момент. После каза:
— В къщи ли е мис Кингстън Брус?
— Заповядайте — покани го Тапънс и се отдръпна, за да му направи път да влезе. После затвори вратата. — Мистър Рени, нали? — попита мило тя.
Той й хвърли бърз поглед.
— Ъъъ… да.
— Влезте тук, моля.
Тя отвори вратата на кабинета. Стаята беше празна и Тапънс го последва вътре, като затвори вратата след себе си. Той се обърна към нея намръщен.
— Искам да видя мис Кингстън Брус.
— Не съм сигурна, че ще можете — каза сдържано Тапънс.
— Гледай ти! Коя, по дяволите, сте вие? — попита грубо мистър Рени.
— Международна детективска агенция — каза кратко Тапънс и забеляза как мистър Рени се стресна, без да е в състояние да се прикрие.
— Моля, седнете, мистър Рени — продължи тя. — Първо, знаем всичко за посещението на мис Кингстън Брус при вас тази сутрин.
Беше смела догадка, но успя. Забелязвайки как той се вцепенява от ужас, Тапънс продължи бързо.
— Най-важно е да се върне перлата, мистър Рени. Никой в тази къща не ламти за… популярност. Не можем ли да се споразумеем някак?
Младият мъж я погледна внимателно.
— Чудя се колко знаете — замислено промълви той. — Нека да помисля за момент.
Той обхвана глава в ръцете си. После зададе най-неочакван въпрос:
— Наистина ли младият Сейнт Винсънт е сгоден и ще се жени?
— Точно така — отвърна Тапънс. — Познавам момичето.
Мистър Рени изведнъж заговори поверително.
— Беше истински ад — заяви той. — Умоляваха я сутрин, обед и вечер, натрапваха го на Беатрис. И всичко това само защото един ден ще наследи титла. Ако зависеше от мен…
— Нека не говорим за политика — бързо го прекъсна Тапънс. — Имате ли нещо против да ми кажете, мистър Рени, защо смятате, че мис Кингстън Брус е взела перлата?
— Не… не смятам.
— Така е — спокойно възрази Тапънс. — Изчаквате да видите кога детективът, както си мислите, ще освободи терена. После идвате и питате за нея. Очевидно е. Ако самият вие бяхте взели перлата, нямаше да бъдете и наполовина толкова разстроен.
— Тя се държеше толкова странно — промълви младият мъж. — Дойде тази сутрин и ми каза за обира, като обясни, че отива в частна детективска фирма. Изглеждаше, че иска да ми каже нещо, и все пак не е способна да го изрече.
— Е, искам единствено перлата — заключи Тапънс. — Най-добре идете да поговорите с нея.
Но в този момент полковник Кингстън Брус отвори вратата.
— Обядът е готов, мис Робинсън. Надявам се, че ще обядвате с нас…
Изведнъж той спря и се вторачи в госта.
— Явно не искате да ме каните на обяд — отбеляза мистър Рени. — Е, добре, ще си вървя.
— Върнете се по-късно — прошепна Тапънс, докато той минаваше покрай нея.
Тапънс последва полковник Кингстън Брус, който все още мърмореше под мустак за отвратителното безочие на някои хора в голямата трапезария, където семейството вече се беше събрало. Само един от присъстващите беше непознат за Тапънс.
— Това, лейди Лора, е мис Робинсън, която любезно ни помага.
Лейди Лора кимна с глава и започна да се взира в Тапънс през пенснето си. Беше висока, слаба жена с тъжна усмивка, тих глас и много проницателни очи. Тапънс отвърна на погледа й и лейди Лора наведе очи.
Следобед лейди Лора започна разговор с леко любопитство. Как върви разследването? Тапънс постави необходимото ударение върху подозрението, насочено към чистачката, но всъщност не мислеше за лейди Лора. Лейди Лора можеше и да крие чаени лъжички и други предмети из дрехите си, но Тапънс беше почти сигурна, че тя не е взела розовата перла.
Продължи да претърсва къщата. Времето минаваше. Нямаше и следа от Томи, и, което беше по-важно за нея, нямаше и следа от мистър Рени. Изведнъж Тапънс, излизайки от спалнята, се сблъска с Беатрис Кингстън Брус, която слизаше надолу. Тя беше напълно облечена за излизане.
— Страхувам се — каза Тапънс, — че не трябва да излизате точно сега.
Момичето я погледна надменно.
— Дали ще излизам или не, не е ваша работа — изрече студено тя.
— Моя работа е обаче дали ще се обадя в полицията или не — отвърна Тапънс.
За миг момичето пребледня като платно.
— Не трябва да го правите… не трябва… няма да излизам… но не правете това! — Тя умолително се притисна към Тапънс.
— Драга мис Кингстън Брус — усмихна се Тапънс, — случаят беше напълно ясен за мен от самото начало. Аз…
Но я прекъснаха. Увлечена в разговора си с момичето, Тапънс не беше чула звънеца на парадния вход. Сега, за нейно изумление, Томи се заизкачва по стълбите, а долу в залата тя забеляза едър, набит мъж, който тъкмо сваляше бомбето си.
— Детектив инспектор Мариът от Скотланд Ярд — представи се ухилено той.
Беатрис Кингстън Брус извика, откъсна се от ръцете на Тапънс и се втурна надолу по стълбите точно когато предната врата се отвори още веднъж, за да пропусне мистър Рени.
— Значи все пак си я взела — промълви си горчиво Тапънс.
— Какво? — попита Томи, забързан към стаята на лейди Лора. Той влезе в банята, взе един голям сапун и го изнесе навън. Инспекторът тъкмо се изкачваше по стълбите.
— Тръгнала си е доста тихо — обяви той. — Стара кримка е и знае кога играта е свършила. А перлата?
