— Мисля — отвърна Томи, като му подаде сапуна, — че ще я откриете вътре.
Очите на инспектора светнаха одобрително.
— Стар трик, при това добър. Срежете калъп сапун на две, издълбайте място за перлата, слепете го отново и загладете добре пукнатината с гореща вода. Много умно сте работили, сър.
Томи прие комплимента с достойнство. Той и Тапънс слязоха по стълбите. Полковник Кингстън Брус се втурна към него и топло разтърси ръката му.
— Сър, не знам как да ви благодаря. Лейди Лора също иска да ви благодари…
— Радвам се, че сте доволни — прекъсна го Томи. — Но се страхувам, че не мога да остана. Имам изключително важна среща. С член на правителството.
Той забърза към колата и скочи вътре. Тапънс се настани до него.
— Но, Томи — извика тя. — Нима в крайна сметка не арестуваха лейди Лора?
— О! — възкликна Томи. — Не ти ли казах? Не арестуваха лейди Лора. Арестуваха Елиз. Разбираш ли — продължи той, докато Тапънс го гледаше онемяла, — аз самият често съм се опитвал да отворя някоя врата с насапунисани ръце. Невъзможно е. Ръцете ти се плъзгат. Така че се учудих — какво ли е правила Елиз със сапун, така че ръцете й да са толкова хлъзгави. Тя взе една кърпа, нали си спомняш, и после по дръжката нямаше следи от сапун. Но ми се стори, че за една професионална крадла не би било лош план да бъде прислужница на дама, подозирана в клептомания, която непрекъснато отсяда в различни имения. Така че успях да я снимам, както и стаята. Дадох й да подържи една стъклена плака и се затичах към добрия стар Скотланд Ярд. Светкавично проявяване на негатива, успешна идентификация на отпечатъците от пръсти и снимката. Елиз се оказа отдавна търсена приятелка. Полезно място е този Скотланд Ярд.
— И като си помисли човек — продължи Тапънс, като си възвърна гласа, — че онези двама млади идиоти само са се подозирали взаимно, точно както става в книгите. Но защо не ми каза какво си намислил, когато тръгна?
— Първо, подозирах, че Елиз подслушва на площадката на стълбището. И второ…
— Да?
— Моята учена приятелка забравя — каза Томи. — Торндайк никога не разкрива нещата преди последния момент. Освен това, Тапънс, миналия път ти и твоята Джанет Смит поведохте с едно на нула. Сега сме квит.
Глава 5
Приключението със зловещия непознат
— Какъв ужасно скучен ден — заяви Томи и се прозя широко.
— Вече е почти време за чай — отбеляза Тапънс и също се прозя.
В Международната детективска агенция работата не вървеше с оживени темпове. Нетърпеливо очакваното писмо от търговеца на колбаси не беше пристигнало, а истински криминални случаи не се задаваха.
Албърт, който играеше ролята на разсилен, влезе със запечатан пакет и го остави на масата.
— „Мистерията на запечатания пакет“ — промърмори Томи. — Какво съдържаше? Не бяха ли прочутите перли на руската велика херцогиня? Или беше адска машина, предопределена да взриви „Брилянтните детективи на Блънт“?
— Всъщност — отвърна Тапънс, разкъсвайки опаковката на пакета, — това е моят сватбен подарък за Франсис Хавиланд. Доста е хубав, нали?
Томи взе тънката сребърна табакера от протегнатата й ръка, забеляза посвещението, гравирано със собствения й почерк — „На Франсис от Тапънс“, отвори и затвори табакерата и кимна одобрително.
— Наистина си пръскаш парите, Тапънс — отбеляза той. — И аз бих искал една такава, само че златна, за рождения си ден другия месец. Глупаво е да пожертваш такова нещо за Франсис Хавиланд, който винаги е бил и винаги ще си остане един от най-съвършените глупаци, които Бог някога е създавал!
— Забравяш, че му бях шофьор през войната, когато беше генерал. О, доброто старо време.
— Добро време — съгласи се Томи. — Спомням си, че в болницата красиви жени идваха да ми стиснат ръката. Но аз не им изпращам на всички сватбени подаръци. Не вярвам булката да се зарадва кой знае колко на този твой подарък, Тапънс.
— Хубава е, пък и е тънка, за да се събира в джоба, нали? — попита Тапънс, без да обръща внимание на забележките му.
Томи я пъхна в собствения си джоб.
— Точно по мярка — заяви одобрително той. — А, ето го и Албърт със следобедната поща. Много е вероятно херцогинята на Пъртшир да ни умолява да открием нейния награден пекинез.
Разпределиха писмата заедно. Изведнъж Томи продължително подсвирна и задържа едно от тях в ръка.
— Синьо писмо с руска марка. Спомняш ли си какво каза шефът? Трябваше да внимаваме за такива писма.
— Колко вълнуващо — каза Тапънс. — Най-после нещо се случи. Отвори го и виж дали съдържанието му съвпада с очакваното. Продавач на колбаси, така ли беше? Момент. Ще ни трябва малко мляко за чая. Забравили са да ни го оставят тази сутрин. Ще изпратя Албърт да донесе.
Тя се върна от преддверието, след като изпрати Албърт с поръчката, и завари Томи да държи в ръка синия лист хартия.
— Точно както си мислехме, Тапънс — забеляза той. — Почти дума по дума каквото каза шефът.
Тапънс взе писмото и го прочете.
Беше съставено внимателно на високопарен английски. В него се твърдеше, че е от някой си Григор Феодорски, който искал да научи някакви новини за съпругата си. От Международната детективска агенция се искаше да не пести разходи и да направи всичко възможно, за да я открие. Самият Феодорски в момента не можел да напусне Русия поради криза в търговията със свинско месо.
— Чудя се какво ли означава всъщност — замислено произнесе Тапънс, приглаждайки листа на масата пред себе си.
— Някакъв код, предполагам — отвърна Томи. — Това не е наша работа. Нашата работа е да го предадем на шефа при първа възможност. Най-добре провери, като отлепиш марката на пара и видиш дали под нея е числото 16.
— Добре — съгласи се Тапънс. — Но ми се струва…
Тя изведнъж замълча, и Томи, изненадан от внезапната пауза, погледна нагоре и видя набита мъжка фигура, изпълваща рамката на вратата.
Неочакваният посетител беше човек с внушителна външност, с квадратно телосложение, кръгла глава и могъща челюст. Трябва да беше около четиридесет и пет годишен.
— Дължа ви извинение — започна непознатият, като влезе в стаята с шапка в ръка. — Преддверието беше празно, а тази врата беше отворена, така че си позволих да нахълтам. Това е Международната детективска агенция на Блънт, нали?
— Точно така.
— А вие сигурно сте мистър Блънт? Мистър Теодор Блънт?
— Аз съм мистър Блънт. Искате да се посъветвате с мен? Това е секретарката ми, мис Робинсън.
Тапънс грациозно наклони глава, но продължи внимателно да проучва непознатия през спуснатите си мигли. Чудеше се колко време е стоял той на вратата, колко е видял и чул. От вниманието й не убягна, че, докато говореше с Томи, погледът му непрекъснато се връщаше към синия лист в ръката й.
Гласът на Томи, остър и предупредителен, я върна към реалността.
— Мис Робинсън, моля, водете си бележки. А сега, сър, ще бъдете ли така любезен да изложите пред нас въпроса, по който искате моя съвет?
Тапънс протегна ръка към бележника и молива.
Едрият мъж започна с доста груб глас:
— Казвам се Бауър. Доктор Чарлз Бауър. Живея в Хампстед, където имам частна практика. Дойдох при вас, мистър Блънт, защото някои странни неща се случиха в последно време.
— Да, доктор Бауър?
