върху лицето му неистово желание.
— На моите заповеди?
— На твоите — тихо се съгласи тя и докосна едната му буза. — Какво бихте искали да направя, морски господарю? Искам единствено да ти доставя удоволствие.
— Никога не съм имал морска нимфа на мое разположение — унесе се в мечти Райърсън. — Ще трябва малко да експериментирам, за да открия най-добрия начин.
— Чувствай се свободен да експериментираш. — Вирджиния усети как вълнението й главоломно расте. — Мога ли да вметна няколко предложения?
— Разбира се. — Той дишаше тежко, а гласът му бързо придобиваше плътност. — Опитай всичко, което искаш. Ще те оставя да разбереш кой е най-добрият начин.
— Какво ще кажеш за това? — Тя прокара пръсти надолу до зърната си и откри, че вече се събуждат. Когато нежно го подразни с нокти, Райърсън потрепери.
— Това определено дава резултат — увери я той и лекичко я свали във водата. Тя стъпи на пясъчното дъно.
Усмивката на Вирджиния стана още по-тайнствена, докато продължаваше да експериментира. Тя прокара пръсти през гърдите му и бавно докосна кръста му, после притисна длани към силните му, мускулести бедра. Тя умишлено се търкаше в тялото му и го възбуждаше с твърдите си зърна.
— А това?
— Одобрявам предложенията ти — каза Райърсън с дрезгав глас. — Но мисля, че и аз имам някои идеи.
— Сподели ги — прошепна тя. — Ще направя всичко, което пожелаеш.
Той я погледна с изучаващ поглед.
— Нали говориш сериозно?
— Всяка моя дума е сериозна. Тази вечер искам да ги доставя удоволствие, Райърсън. Предавам се, морски господарю. Искам единствено да те направя щастлив.
— Докосни ме — дрезгаво рече той. — Това ще ме направи много щастлив.
— Къде? Тук ли?
— По-надолу — Той се усмихна дяволито и предизвикателно и съвсем точно й обясни коя част от анатомията му да целуне.
Ако намерението му беше да я възбуди или смути, то щеше да се наложи той да го промени, помисли си Вирджиния. Тя дръзко го хвана и се заигра с него под повърхността на разпененото море. Лукавата усмивка на Райърсън бързо се стопи.
— О, точно така. Точно там искам да усещам ръцете ти. Имаш такива красиви ръце, скъпа. — Той си пое дъх, когато тя нежно го стисна. — Да, мила. Малко по-силно. Идеално. По-силно сега. По-бързо.
Вирджиния го дари с това, което той желаеше, и продължи да се наслаждава на откритието, че има власт да се справя със ситуацията. Тя целуна солените му гърди, подтиквайки твърдото му тяло към сексуално очакване.
Райърсън вплете пръсти в косите й и притвори очи от вълнението, връхлетяло сетивата му. Притисна бедра към нея в очакване на още.
Буйната му реакция засили чувството й за женска дързост. Райърсън откликна изцяло. Беше чудесно извисяване за нея. Вирджиния си пое дълбоко въздух и потъна под вълните.
Тя усети как пръстите на Райърсън се стегнаха неистово в разпилените й във водата коси, докато тя му помагаше да намери устните й. Сега цялото му тяло беше изопнато. Тя знаеше, че всеки момент той щеше да избухне.
— Джини. — Той внезапно я избута на повърхността. Сребристите му очи блестяха. — Ти си истинска морска вещица. Ти ме омагьоса, а сега ще ме отървеш от нещастието ми.
— Нещастие ли? — тя тихо се изсмя. — Така ли го наричат? А аз само се опитвах да ти доставя удоволствие.
Той се усмихна грубо и съблазнително.
— Не знам кой е завоевателят и кой завоювания. Но едно нещо знам със сигурност.
— Какво?
— Ти ще довършиш това, което започна.
— Разбира се, господарю. Не мисля да те изоставя в това състояние.
Той обви лицето й и силно я целуна.
— Обгърни ме с крака — с плътен глас й нареди той.
Омаяна, но изпълнена с желание, Вирджиния му се подчини. Водата я полюшна и Райърсън я задържа с ръце. Вирджиния усети как пръстите му се прокраднаха в нея и в следващия миг той не се поколеба. Тя се задъха, когато той напълно проникна. Тя се притисна към него и зарови лице в шията му. Морето около тях се залюля в техния ритъм, безметежен ритъм, към който телата им тутакси се нагодиха.
Когато вълната на облекчение ги заля, Вирджиния извика. Някъде в далечината чуваше ехото на дрезгавия и гърлен вик на Райърсън. После останаха само морето и тишината.
— Мисля — проговори той най-после, — че е по-добре да се придвижим към брега.
— Защо? Тук се чувствам щастлива. — Без да отваря очи Вирджиния се сгуши в обятията му.
— Има малък проблем, който може да се задълбочи, ако останем тук — отвърна подигравателно Райърсън и внимателно се освободи от нея.
— Така ли? — тя прояви известно любопитство. — Проблем, който може да се задълбочи ли? — Тя сключи нозе около бедрата му.
— Не такъв проблем — обясни Райърсън с гримаса. — Проблем от друго естество. Приливът настъпва. Ако си забелязала, водата се покачва всяка минута.
Вирджиния ококори очи и стъпи на крака. Този път пенестата вода обля раменете й, а не кръста.
— Мили Боже! Можехме да свършим много позорно. Помисли си само какво щяха да си кажат хората на погребението.
— Нова версия на старата диагноза „изгубен в морето“. Хайде, да мърдаме, жено. — Райърсън я побутна.
Настъпващият прилив вече обливаше захвърлените на пясъка дрехи. Вирджиния се засмя, докато се опитваше да навлече мократа си рокля.
— Ако мислиш, че суха тази рокля е била малко дръзка, само почакай да видиш ефекта сега, когато е подгизнала.
Райърсън се намръщи като погледна висящата материя, която сега разкриваше много повече подробности. Дори в сянката той виждаше ясно очертанията на зърната й. Тя се обърна и той с лекота разпозна съблазнителната линия на разкошните й задни части.
— Бога ми, няма да те преведа през фоайето. Ще минем през градината. — Той затегна панталоните си и посегна към ризата.
Хванати за ръце, те се затичаха по плажа и се промъкнаха през градината на хотела като двама влюбени, за върнали се от тайна среща.
— Мисля, че сме създадени за такива приключения — въодушевено отбеляза Вирджиния, докато Райърсън й правеше път през някакви буйни папрати. — Гледай колко ни бива да се промъкваме през шубраците.
— Радвам се, че се забавляваш — рече Райърсън с леко раздразнение. — Лично на мен не ми допада да се мотая наоколо. Ако тази вечер не беше облякла това нелепо подобие на рокля, нямаше да се окажем тук… Шшш… — Той внезапно млъкна.
— Какво, по дяволите? — Вирджиния едва не се спъна в него. Той я хвана и мълчаливо я задържа.
— Май не сме единствените, които бродят из храсталаците тази вечер. Пред нас има някаква двойка — прошепна Райърсън. В гласа му нямаше и помен от насмешка. — Мисля, че идват насам. Да ги оставим да минат, после ще влезем в стаята.
Вирджиния послушно застана до него, без да мърда. Усещаше как мокрият ефирен плат изстива върху тялото й. Буйните папрати и цъфтящите храсти ги прикриваха от погледа на двамата мъже, които пъргаво крачеха в шубрака. Значи, и други се мотаеха в градината. Запита се каква ли е причината, за да не вървят по каменната алея.
