— Логично — с одобрение отбеляза Райърсън. Той разчупи хлебчето и отхапа с белите си зъби. — Знаеш ли, представям си как двамата седим в тази гореща вана.
Вирджиния се засмя престорено скромно.
— Наистина ли? Как ти въздейства картината?
— Разгорещява ме като в ада. Наистина ли искаш да довършим вечерята, или да отиваме направо в моето владение?
Вирджиния едва не се задави от смях.
— Райърсън, дори не сме започнали вечерята, а аз съм гладна.
Той въздъхна подигравателно, но със съжаление.
— Добре, добре, предполагам, че мога да започвам. Чудя се колко ли време е необходимо да се инсталира гореща вана. Аз мога да се заема с поставянето на помпата. Ще ми трябва само вана. Ако можех да се обадя на някого сутринта да ми я доставят на острова достатъчно бързо…
— Забрави, не се опитвай да инсталираш гореща вана този уикенд — през смях каза Вирджиния. — Трябва да ходим на партито на семейство Андерсън, спомняш ли си? Ти специално ме помоли да дойда с теб, за да те представя на хората.
Андерсенови бяха стари колеги на семейство Мидълбрук. Вирджиния подозираше, че една от причините за партито тази седмица, беше посрещането на новия собственик на „Енергийни Системи Мидълбрук“.
— Права си. Бизнесът преди удоволствията. По-късно ще се погрижа за горещата вана. Така или иначе, довечера умът ми ще е зает с други неща. — Сексуалната игрива нотка се стопи в погледа му, на негово място се появи нещо много по-сериозно. — Нали ще останеш да преспиш при мен?
— Донесох си някои необходими неща — тихо призна тя.
Райърсън се успокои.
— Надявам се, гимнастическият ти сак да не е пълен само със стари фланелки и мръсни маратонки. Джини, мисля, че е време да поговорим за това, че трябва да живеем заедно.
Виното в чашата на Вирджиния, която току-що беше вдигнала, се разплиска. Обзе я напрежение.
— Да живеем заедно? Ти и аз?
— Не става въпрос да си вземеш котка — измърмори той. — Разбира се, че имах пред вид теб и мен. Помисли си, Джини. Това е следващата логична стъпка в отношенията ни. Пътуването с ферибота бързо ще ни дотежи. И без това тази седмица нещата са достатъчно трудни. Може би и следващата седмица няма да е по-добро положението. Предстоят ми няколко късни срещи и една уговорка с потенциален клиент рано сутринта.
Вирджиния усети как се преобръщат вътрешностите й. Първата мисъл, която й подейства като шамар, беше, че и Райърсън подобно на съпруга й, започва да се отегчава от нея. Увереността, която придоби на Торалина, започна да я напуска. Вирджиния се хвана като удавник за сламка. Тя си наложи да остане спокойна и да не прави прибързани заключения. Та това беше Райърсън, а не Джак.
— Вече се изнервяш от пътуването ли? — колебливо попита тя. — Но едва сме започнали връзката си. Искам да кажа, едва преди няколко дни се върнахме от Торалина. Мислех си, че се разбираме чудесно. Че си щастлив. Че нещата вървят добре. Нямах представа, че започва да ти става скучно.
— Сладка моя, ти не ме слушаш. — Внезапно Райърсън присви очи като предусети мислите й. Цялата радост се беше изпарила от лицето й. Тя го наблюдаваше, изпълнена с тревога, която късаше сърцето му. И го ядосваше. — Моля те да се преместиш при мен. Не предлагам да прекратим връзката си. Точно обратното. Какво ти става? На чужд език ли ти говоря?
Тя сложи ръце в скута си. Райърсън можеше да се обзаложи, че мачка салфетката на топка. Лицето й изглеждаше напрегнато.
— Каза, че пътуването до моята къща ще ти дотежи. Предположих, че идеята вече ти е станала скучна — сковано рече Вирджиния.
— И от това заключи, че ти си ми станала скучна. — Райърсън ядосано тръсна глава. — Логиката ти е изкривена, но за момента ще се направя, че не забелязвам. Опитвам се да ти кажа нещо много просто и прямо. Джини, моля те да си помислиш дали можеш да се преместиш при мен. Пътуването не ми е доскучало. Просто ми се струва дяволски досадно. Има разлика, нали?
— И каква е разликата?
Райърсън се замисли дали съществува закон, според който мъжът може да си позволи да поучава жена си на публично място. Стигна до извода, че има такъв.
— Разликата е следната. Когато аз се отегча от дадена ситуация, аз се измъквам от нея възможно най- бързо. А щом нещо е дяволски досадно, търся начин да поправя нещата. Специално този проблем може да се разреши като се съберем да живеем заедно.
Сега Вирджиния го гледаше внимателно.
— Искаш да се опитаме да заживеем заедно?
— Поздравления. Започваш да схващаш — отвърна той.
Докато келнерът сервираше салатата, той я наблюдаваше как премисля думите му.
— Но съжителството не прилича ли много на брак? — най-после проговори тя. Не бързаше да хване вилицата си, след като келнерът се отдалечи.
Райърсън усети посоката на мислите й. Беше избързал с въпроса. Ако знаеше колко много му се иска тя да се премести при него, Вирджиния би се ужасила. Той потърси начин да й вдъхне увереност.
— Вирджиния — започна Райърсън с тържествен тон, който използваше, когато продаваше дизелови двигатели на неуверени клиенти, — съжителството не е като брака. Има няколко от предимствата на брака, но…
— И всички недостатъци — бързо довърши тя.
Той се намръщи.
— Не е задължително.
— Опитвал ли си с някоя друга?
— Ами, не, но е лесно да се предвиди, че нещата ще тръгнат добре при такива хора като нас.
— Не виждам никаква разлика от брака — настоя тя.
Райърсън започваше да губи търпение, твърде рядко за него състояние.
— Умишлено се държиш упорито. Виждам, че си любопитна. Довери ми се. Съжителството е диаметрално противоположно на брака между двама.
— Не виждам как. — Тя махна с ръка отчаяно и се облегна напред. — Помисли си. Съжителството включва всичко от общите разходи до роднините. То означава да разпределяме задълженията, кой ще пере мръсните дрехи тази седмица и кой ще мие банята. То означава всяка сутрин да закусваме заедно. То означава да ползваме една и съща тоалетна, за Бога. Осъзнаваш ли за какво става дума? Аз ще заема половината от чекмеджетата ти. Ще оставям в мивката мръсни чаши от кафе. Ще напълня банята с моите шампоани, козметика и дезодоранти. Съжителството не е като да живеем в една стая на Торалина. Много по-сложно е.
Райърсън едва не се изсмя на френетичното изражение на лицето й. Спря го единствено мисълта, че тя е толкова сериозна.
— Тази идея наистина те травматизира, нали?
Тя се облегна на стола си, погледът й остана бдителен.
— Намирам го за много неразумно. Противоречи на онова, което решихме, че търсим в нашата връзка.
— Може да противоречи на онова, което ти си решила, че търсиш в тази връзка, но мен не ме притеснява ни най-малко. Помни, че аз нямам предразсъдъци към брака като теб.
— Точно така. Според теб това е удобна уговорка с удобния човек, нали? — рязко отвърна тя. — Сигурно така приемаш и съжителството. Смяташ, че ще е удобно. Но вероятно няма да се получи така. Всички проблеми ще излязат на повърхността. Всички незначителни детайли, които пренебрегваме, докато сме любовници, ще се превърнат в съществени проблеми, ако заживеем заедно. И някои от тези дреболии могат да се окажат по-важни, отколкото си представяш. Възможно е да не съумееш да ги понесеш.
Той не бързаше. Временно отстъпи.
— Джини, искам само да те помоля да си помислиш. Гарантирам ти, че няма да е същото като да си омъжена. Поне няма да има формално обвързване. По никакъв начин няма да си поставен в капан. Нещата
