— Забравете за това. — Райърсън леко се усмихна на смущението й. — Отварям дума, защото искам да ви уверя, че ние със сестра ви не сме толкова обвързани, въпреки големите планове за уикенда. Признавам, че грешката е моя.
— Ваша? — повтори тя като ехо и се втренчи в него с изумление.
На лицето на Райърсън отново се появи усмивка и отново изчезна. Помисли си, че Вирджиния — Елизабет подхождаше на егото му. По погледа й познаваше, че тя недоумяваше как той би могъл да има проблеми в леглото. Егото му можеше и да няма нужда от ласкателства, за да оцелее, но станеше ли обект на такова внимание то умееше да му се наслади.
— Така и не се наканих да я вкарам в леглото — откровено рече той. — Всеки път, когато се прибирахме у дома след среща, или в ушите ми гърмеше силна рок музика, или бях изтощен от опитите си да й партнирам достойно на дансинга. Та аз съм почти на четирийсет, не съм на двайсет и пет. Вече не купонясвам до два през нощта и после не се опитвам да впечатля някоя жена в леглото.
— Но този уикенд щяхте да излезете двамата?
— Смятам, че идеята беше последен отчаян опит от страна и на двама ни да вдъхнем живец на една едва ли не безсмъртна любовна връзка. Осъзнах, че не си струваше усилията и тъкмо се готвех да й го кажа, когато пристигна фамозната й бележка.
— Не точно вълнуваща романтична история.
Райърсън я погледна.
— През цялото време е било грешка. Но сега всичко свърши. Мога да се отпусна. — Той отново отпи от доброто шотландско уиски и се потопи в успокояващата музика, която проникваше в цялото му същество, докато топлината от камината го обгръщаше. Точно от това имаше нужда, точно за това си мечтаеше цяла вечер. Докато изпитваше наслада от кехлибареното уиски, си помисли, че Вирджиния — Елизабет подхождаше на името си. Висока, достолепна и удивително зряла. С изключително спокойствие приемаше неочакваното му пристигане и новините за изчезването на сестра си. Жена с разум и интелигентност, помисли си той. Нямаше нищо общо с лекомислената и плиткоумната своя сестра. Човек наистина можеше да води разговор с Вирджиния — Елизабет, в истинския смисъл.
Седнала на отсрещния край на дивана, тя създаваше уют и комфорт. Той си помисли, че в доста отношения Вирджиния — Елизабет беше една приятна жена.
Улови се, че прехвърля на ум достойнствата й. За начало, хубави очи. Всъщност, красиви очи. Бяха с цвят на лешник и на пръв поглед внушаваха тиха, женска увереност. Но той забеляза, че в тях имаше и обезпокоителна бдителност. Женствената извивка на лицето й и правият, наперен нос бяха добре очертани. Огънят приятно огряваше кожата й. Той не можеше със сигурност да каже какво се криеше под древната кадифена роба, но му се струваше, че долавя очертанията на закръглени гърди и заоблени бедра. Райърсън доволно си помисли, че във фигурата на жената имаше хляб. Никак не приличаше на модерно кльощавата си сестра. Вирджиния — Елизабет беше създадена, за да топли мъжа в леглото.
Тази волна чувствена мисъл породи тъпа болка в слабините на Райърсън и това го изненада. Той се размърда на дивана, доста отдавна не беше се притеснявал от спонтанна възбуда.
— Е, радвам се, че няма да обсъждаме сърцераздирателни и умопомрачителни илюзии — набързо рече Вирджиния. — Би било някак странно, особено, след като вие току-що сте купил бизнеса на татко и всичко останало.
— Мисля, че що се отнася до сестра ви, възможно е това да е било част от проблема — замислено рече Райърсън. — На нея й харесваше идеята да се продължи финансовата сигурност, но не се интересуваше от брак с мъж, който се занимава с генератори и енергийни системи.
Вирджиния се засмя.
— Трябва да признаете, че кариерата в сферата на дизеловите генератори и енергийните системи страда от липса на изтънчена елегантност. Както и да е, какво ви накара да се решите да купите бизнеса на баща ми?
— „Енергийни Системи Мидълбрук“ е солидна фирма с история, която може да се превърне в печеливша, ако се управлява правилно.
— И вие сте убеден, че ще печелите от нея?
— Необходимо е само да се влее малко капитал за преустройство и модернизация, и после няма спиране. През по-голямата част от живота си съм се занимавал с двигатели и енергийни системи от един или друг вид. Винаги след училище отивах на работа в местната бензиностанция. След това прекарах няколко години в армията, където работех на танкове и камиони, докато най-накрая ми дойде умът в главата и започнах да уча в колеж. В управлението и консултирането на енергийни системи има повече пари, отколкото в поправянето им. Оказа се, че деловата страна на нещата ми допада толкова, колкото и калайджийството. Надушвам доброто капиталовложение, щом го съзра. Когато Джон Мидълбрук постави фирмата си на масата, аз я грабнах.
— А сестра ми грабна вас — заключи Вирджиния остроумно.
Райърсън изсумтя:
— Може да се каже и така. Но не знам доколко това беше идея на Деби. Родителите ви я подтикваха.
— Знам. Разбирам техните мотиви, но какви са вашите?
Райърсън се загледа в огъня.
— Открих, че идеята не ми беше чужда. Работата е там, че нямах нищо против да се оженя отново. При подходящи обстоятелства бракът е приятна и уютна институция.
— Но кой желае да живее в институция, беше казал някой някога? — сухо отбеляза Вирджиния. — Честно казано, може и да сте прав. От мъжка гледна точка бракът, сигурно изглежда приятен и уютен. Но жената го вижда от друг ъгъл.
Райърсън я погледна с присвити очи.
— Учудвате ме. Мислех си, че повечето жени искат да се омъжат, особено жените, надхвърлили… дадена възраст… — той замлъкна внезапно и направи гримаса.
— Всяка жена над трийсет ли? — завърши вместо него Вирджиния. — Ще ви споделя една малка тайна. Не умираме да се омъжваме. — Тя несъзнателно потрепери. — Веднъж пробвах с един брак и той се оказа пълен провал. Взех си поука от грешките си.
Дълбочината на чувствата, прозиращи в гласа й, изцяло приковаха вниманието на Райърсън.
— Аз самият някога бях женен, но не се получи. Въпреки това имам желание да опитам отново. Според мен, бракът дава определени възможности, при положение, че двама души встъпват в него с широко отворени очи и влагат разумни очаквания и желание за отдаденост.
— Толкова силно ли вярвахте в силата на любовта? — тихо попита тя.
— Не — отвърна той с равен глас. — Изобщо не вярвам в любовта. Тя е неестествено чувство. Фикция от двадесети век, създадена за романтичните фантазьори в света, а аз определено не съм един от тях. Но вярвам в брака.
— Защо?
Райърсън бе поразен от факта, че със сестрата на Деби водеха доста необикновен разговор. Но му беше интересно.
— Както казах, бракът може да предложи много неща. Ще си призная, че първият ми път беше въпрос на бушуващи хормони и младежки оптимизъм. И двамата бяхме прекалено млади. Никой от нас не таеше разумни очаквания от брака. Тя обезумя и започна да мисли за всички неща, които беше пропуснала, защото се беше омъжила рано. Не можех да я виня. Връзката ни се разпадна. Но следващият път за мен ще е различно.
— Различно ли?
Той кимна.
— Следващият път ще се погрижа отношенията ни да имат по-солидни и реалистични корени. Знам какво искам. Стигнах възрастта, когато ценя удобствата и надеждността на семейния домашен уют. Предполагам, че в душата си съм домашар. Когато купих компанията на баща ви и се преместих от Портланд в Сиатъл, почувствах, че най-после съм намерил мястото, където искам да живея. Бих искал и една приятна, спокойна, надеждна и моногамна връзка. Бих искал да се оженя за жена, на която мога да разчитам. Жена, която ще се проявява като домакиня, докато аз забавлявам деловите си сътрудници. Жена, която вечерно
