време ще ми прави компания с едно питие, докато разговаряме как е преминал денят. Не знам какво ме накара да си въобразя, че с Деби ще бъде именно така. Сигурно съм се побъркал.
— Или това, или хормоните ви отново са решили да се намесят в решението ви — отвърна Вирджиния с усмивка.
— Хормоните ми не предприемат нищо без мое разрешение. — Райърсън отпи отново от уискито и се замисли над истинността на това твърдение. Той все още чувстваше стягане в слабините си. Мина му през ум дали тя осъзнава, че кадифената роба леко се открехна, точно толкова, колкото да му открие мъничко от меката, заоблена плът.
— Значи сте готов да се ожените заради уюта и удобството?
— Изглежда не одобрявате.
Тя се замисли над думите му.
— Е, поне сте искрен. В известна степен разбирам и съм съгласна с вас. И аз нямам нищо против едно приятно, надеждно и стабилно приятелство с мъж. И сама чудесно се оправям, но понякога е приятно да има с кого да споделиш. Но никога не бих се омъжила, за да имам тези неща.
— По-скоро бихте имала любовна връзка? — попита той, силно заинтересован.
— Казах, че би било приятно да имам уютно приятелство с някой мъж. Не знам за любовна връзка. Никога не съм имала такава — спокойно обясни тя. — Не съм сигурна, че ми се иска такова нещо. Но ако ми се случи, бих искала тази връзка да се основава на приятелство, а не на хормони.
Райърсън беше удивен. Постара се да не издава реакцията си.
— Кога се разведохте? — попита той.
— Не съм се развеждала. Съпругът ми умря преди няколко години.
Райърсън се изкашля.
— Преди няколко години?
— Омъжих се на двайсет и пет, а той почина, когато бях на двайсет и седем. При пътна катастрофа.
— И вие никога не сте… Искам да кажа, през всичкото това време не сте имала такова… — той не довърши изречението. Почувства, че й става неловко. Но истината беше, че се затрудняваше да си представи как тази жена е живяла сама толкова дълго.
— Така и не открих приятелство, което да прерасне в стабилна и надеждна връзка — тихо отвърна тя, — да не говорим за човек, в когото да се влюбя.
— Значи, вярвате в любовта? — попита той. Гласът му прозвуча по-остро, отколкото му се искаше.
— О, да, вярвам, въпреки, че не вярвам някога да ме обземе голямата страст. Не съм този тип. Това е за хора като сестра ми. — Устните й иронично се извиха. — Не очаквам да се влюбя. Предпочитам близкото приятелство.
— И не бихте искали да се омъжите за този въображаем приятел?
— Никога.
Райърсън почувства безразсъдно желание да се противопостави. После се отпусна и стана ироничен.
— Аз вярвам в брака, но не и в любовта, а вие вярвате в любовта, а в брака не. Но и двамата сме еднакво съгласни за значимостта на приятелството. Това е окуражително. А и е забавно, като си помисли човек. — Чувството му за хумор се стопи. — Сестра ви е все още във възрастта, когато очаква фойерверки, драми и безкраен празник.
— Вярно е.
— Работата е там, — каза Райърсън, докато отпиваше на малки глътки питието си, — че не съм от мъжете, които биха й осигурили тези неща, дори и да бях на двайсет и пет. Може би има нещо общо с кариерата с дизелови двигатели и енергийни системи. На полето няма блясък и лъскавина. И аз не ги притежавам. Осъзнавате ли, че през последните петдесет години не са настъпили почти никакви промени в основната дизелова енергийна система? Фундаменталната концепция е стабилна, надеждна и дълготрайна.
Вирджиния се усмихна.
— Изпитан, истински продукт.
— Подобно на брака. Действа чудесно, при условие че никой не изпада в нереалистични очаквания и не предявява твърде много изисквания. Такъв ли беше проблемът ви първия път, Вирджиния — Елизабет? Да не би да сте се омъжили, без да сваляте розовите очила? Бог ми е свидетел, при мен беше така.
Тя се стегна и лешниковите й очи се изпълниха с ярост.
— Не обсъждам брака си с външни на семейството хора.
Райърсън тутакси се отдръпна. Усещаше, когато се удряше в стена. Най-лесният начин да се справиш със стената, е да я заобиколиш. Той остави разговорът да замре.
— А сега какво? — попита Вирджиния след няколко минути, изпълнени със смущение и тишина. Тя очевидно нямаше търпение да смени темата.
Райърсън се облегна в ъгъла на дивана и разкопча още едно копче от ризата си. Трябваше да си тръгва, но нямаше желание да направи това усилие. Шотландското уиски го отпускаше, музиката беше прекрасна, а огънят създаваше уют. А ако домакинята променеше положението си само мъничко, цепката на робата й щеше да се отвори с още няколко инча. Разумният мъж не би могъл да иска нещо повече от вечерта.
— Би трябвало да ви благодаря за гостоприемството и затова, че ме изпращате — отбеляза Райърсън, но не се помръдна.
Вирджиния погледна часовника над камината. Поколеба се няколко секунди и после каза:
— След час и половина тръгва последният ферибот.
— Доста време — замисли се той. — Сега, когато познавам пътя, ще ми отнеме само петнайсетина минути да стигна до кея.
— Може би, ако изчакате още около четирийсет и пет минути, бурята ще отмине. Неприятна нощ за шофиране.
— Да — отвърна Райърсън, — така е. На около миля от отбивката за насам, на пътя се образува истинско езеро.
— Знам този участък. Редовно се наводнява. С часове след това се отича.
И двамата погледнаха часовника, последваха няколко минути тишина, натежала от мисли.
— Защо не съм ви срещал преди, Вирджиния — Елизабет? — накрая попита Райърсън. — Семейството ви ви е споменавало, но казваха, че напоследък много отсъствате от града. Мисля, че възнамеряваха да ни запознаят на някаква официална вечеря следващата седмица. Много ли пътувате?
Вирджиния се усмихна и поклати глава.
— Не, не при нормални обстоятелства. Управлявам компютъризираната информационна система в „Карингтън Майлс Енд Асоушиътс“. Знаете ли тази компания?
Той кимна.
— Огромен конгломерат със седалище в Сиатъл. Имат бизнес контакти по целия северозапад.
— Точно така. Опитват се да стандартизират информационните системи във всичките си филиали, и съм назначена да контролирам процеса на стандартизация. Това е свързано с пътуване. Поръчката, която току- що изпълних, се предполага, че е последната засега. Мисля, че всичко е под контрол.
Райърсън се замисли.
— Едно от нещата, които искам да модернизирам в „Енергийни Системи Мидълбрук“ е процеса за контрол над документацията. Може би трябва да ви наема за консултант.
Вирджиния поклати глава и се изсмя с ирония.
— В това отношение фирмата е безнадеждно остаряла. Татко така и не прозря необходимостта от подновяване на системата за съхраняване на информация.
Последвалият монолог на Вирджиния изуми Райърсън с интелигентност и знания за чудесата на модерните компютърни информационни системи. Откри, че сам научава повече, отколкото му се искаше да знае по темата, но по някакъв начин му беше лесно да я слуша.
Най-накрая я прекъсна, за да си налее още малко уиски. Когато се върна на дивана, заговори за бъдещите планове, които чертаеше за „Енергийни Системи Мидълбрук“. Вирджиния проявяваше интерес. За жалост, тя пооправи робата си, докато той си наливаше уиски.
Огънят весело пламтеше, а бурята не спираше да бушува. Едва когато Райърсън приключи пространното
